Уроци в планината – “дълбокомислени” заключения без претенция за общовалидност

в планината

Планината е място, където човек може да научи много за себе си.

Вярно навсякъде е възможно да научим много за себе си, но…

На повечето места си намираме така богато разнообразие от разни разсейващи занимания, задачи за решаване, разговори за водене, график за осъществяване, неща за пазаруване, музика за слушане, книги за четене…, че не остава време за самонаблюдаване.

Компанията в планината

В планината има само две неща, пътят по който вървиш и гледките, които забелязваш или не. През цялото време, докато вървиш, ако не си в група, правиш компания сам на себе си.

Нали знаете колкото повече време прекарваш с някого, толкова повече го опознаваш. 😉

Когато си само със своя партньор или с друг човек, с който вече сте преминали във фаза, в която споделяте периоди на спонтанно и напълно удобно мълчание, да оставаш насаме със себе си е лесно.

Като останеш насаме със себе си, установяваш че в планината освен раницата на гърба си, носиш и товара на своите навици, разбирания, предразсъдъци и т.н.

За вас така ли е незнам. Аз в планината все намирам по някой урок, по някое осъзнаване, прозрение…

Умът ми е асоциативен, непрекъсното прави паралели между различни явления, в случая планината и живота.

Писателски написано ръководство

Преди да прочетете за моите, ако ви е интересно вижте тези изводи – “Ръководство за изкачване на планина”  на Пауло Куельо, много са готини.

Лично творчество

Моите заключения не са с претенция за общовалидност. Събраха се естествено в течение на различни ходения из планините.

Ето ги:

Умственият шум

Със своя ум отиваш навсякъде. Смяната на средата не променя автоматично съдържанието на ума, но променя скоростта на бръмчене или количеството помислени мисли в минута.

Безброй пъти наблюдавах как умът не спира да бръщолеви. Каква досадна латерна. Наоколо птички, вятър, реки, шумолене на листа в гората, а той не слуша, а дърдори. Чак в края на деня като се умори тялото, започва да се укротява.

На следващия ден с нова сила старата песен. 😄

Обусловености – неизбежното късогледство

Преценяваш всичко, поведението на другите хора, гледките, предизвикателствата, случайностите, късмета през свои стари опитности.

Не виждаш добре нещата и затова оставяш умът да довърши картината. Но той разполага само с цветовете и формите на старото и не му хрумва, че в реалността те (цветовете и формите) може да са смесени по напълно нов начин.

Не сравнявай всичко с предишни преживявания! Повтарям си го по сто пъти. Защото се пропуска новото, а то може да е толкова интересно, неповторимо, вълнуващо.

За познатото

При мен нещата стоят така. Прекалено съм рационална и пестеливо подхождам с доверието. Това е голяма пречка в много начинания. Когато се доверя, обиквам.

Обикваш нещо, когато го опознаеш, познатото става поле на доверие. Това е една от житейските формули, с които си служа. Не че те решават по някакъв начин загадката на живота. Всеки има своите си формули.

За планината така си дадох сметка, че неусетно съм я обикнала.

В началото тя е била разнообразие от града, предизвикателство, бягство от ежедневието. Постепено стана много обичано място, чакана среща с добър познайник.

Възможно ли е да носиш дома си със себе си?

Дом е усещане за покой, сигурност, почивка, уют, не физическо пространство. Оказа се, че когато намериш тези условия, може да се чувстваш у дома си навсякъде. В уюта на нашата палатка, домът ни се местеше всеки ден на ново място.

Огледало

Хората инстинктивно отразяват нашето отношение. Вероятно и обратното, ние тяхното.

Една усмивка има магическа сила. Усмихнеш се на някой по пътечката и той веднага отвръща с усмивка. Отвориш дума с някой и приказката става.

Незнам защо в планината тази огледалност е така осезаема и бърза.

Разни хора

Хората имат различни трептения, някои са по-близки, други по-далечни от твоите. Това важи и в планината. Затова на някого казваш както е етикетът “Здравей”, но поздравът е формален. Друг човек поздравиш, пък добавиш “Лек път”, “Приятна разходка…”

Собствена скорост

На хижа Мальовица прочетох това правило, в планината да се движиш със своята скорост. Същия преход наблюдавах как се наслаждавах на разходката, когато имах възможност да следвам своето си темпо. А колко се напрягах, когато се надбягвах с времето или някой ме изпреварваше.

Върви със своята скорост, не се сравнявай с другите беше утвърждението ми през този ден.

Също толкова вярно, обаче е твърдението, че човек има потенциал да развива своите способности, да надскача себе си.

В края на лятото вървя по-добре отколкото през пролетта. Практиката помогна.

Страшното непознато 

Научи повече за природата, за да не си измисляш измислени страхове. Тази мисъл се зароди в мен преди няколко години, когато бяхме в Родопите. На табела по пътя прочетох, “Внимание диви животни.” И като започнах да си представям едни диви глигани, едни мечки стръвници, не е за разправяне колко страх брах. Ама съм разправила тук.

Пък като се информираш и разбираш, че те животните не се завират зорлем в туристите, че като вдигаш шум ги известяваш и т.н.

Непознатото винаги е повече плашещо и май не само в природата, ами и по принцип.

Разширяване на зоната на комфорта

Големия дар, който получавам планината е възможността да разширявам постепенно зоната си на комфорт. Тази лична свобода е безценна и неусетно се пренася и в ежедневието.

Харесвам това училище – планината.

Comments

No comments yet. Why don’t you start the discussion?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.