Това е продължение на разказа за двудневния ни престой в село Арда, Родопите.
През втория ден имахме за цел да стигнем до връх Ком. Ако ни остане време щяхме да опитаме да намерим (все още пътят дотам не е маркиран и обозначен) и новата Панорамната площадка над село Могилица. Изграждането ѝ е завършено на 24.08.2020г. За нея ни спомена нашият домакин от Комплекс Арда, където бяхме отседнали.
Родопският връх Ком
След закуска с мекици, подготвихме раниците и щеките и тръгнахме. От село Арда може и с автомобил да се стигне до махалите Гудевица и Гоздевица. Но може и за около 40 минути пеш по асфалтов път.
След Гоздевица пътят върви още малко през типични за Родопите поляни и после свива вляво към гората.
По някое време всред дърветата изникват много интересни канари откъснали се от скална стена в края на гората. Мястото е много особено, не съм виждала другаде такъв пейзаж.
Наоколо е тихо и спокойно. Хареса ни много тази част от пътя.
Следва изкачване нагоре. На места пътеката си е планински стръмна и щеките влизаха в употреба съвсем по предназначение.
Почти в края на маршрута има разклон.
Към наблюдателницата
Ако се продължи по по-равната пътека напред, се излиза на една открита част на билото. Там е изградена висока дървена наблюдателница, дървена люлка и маса с пейки.
Ние на връщане се отбихме до това място.
Осмелихме се един по един да се покатерим на високата наблюдателница. Казвам осмелихме, защото дървената конструкция не вдъхва чувство на сигурност. Имаше стъпала, които леко проскърцваха, а други се разклащаха. Някой здравомислещ човек би казал, че си търсим белята като се катерим по такива неща и вероятно ще е прав. 😄
Гледката беше обширна панорама към море, вълни от наредени баири един зад друг чак до хоризонта.
Към върха Ком
Ако се свие надясно и нагоре по стръмното, пътеката отвежда до самия връх, където има малък параклис. Параклисът е на Св. Ап. Петър.
От родопския връх Ком гледка няма, той е обгърнат в зеленината на дърветата. Мястото, обаче е много тихо и спокойно.
Прочетохме, че имало традиция на Великден хора от селото да се качват до Параклиса. Маршрутът до горе не е без усилие, затова вероятно не всички се качват.
Слязохме по съвсем същия път обратно до село Арда.
Общото времетраене на прехода до връх Ком и обратно в село Арда ни отне около четири часа (от 9:00 до 13:00ч). Препоръчвам го, много е красиво по маршрута.
Изядохме си сандвичите на кафето в комплекс Арда, където бяхме отседнали.
Има време за още един преход – до Панорамната площадка над село Могилица
Отпочинахме малко. Нашият домакин ни каза, че ориентировъчно ходенето до панорамната площадка над село Могилица е пак за около четири часа в двете посоки. Като тръгнахме към 14:00ч си предвидихме, че разполагаме с четири-пет часа преди да започне да се стъмва.
Казахме си, че ще повървим два часа в едната посока и докъдето стигнем, защото целта, до която искахме да стигнем я нямаше на нашата карта, нямаше и маркировка и щяхме да разчитаме на късмет да я намерим.
Как стигнахме до нея
От село Арда се качихме до нивото на джамията над нашето място за настаняване. Оттам тръгнахме по път, който минава през една махала, през гора, през поляни.
На картата и по пътя следяхме зелената маркировка.
Стигнахме до беседка и оттам по инструкция от нашия домакин се изкачихме “по рида”, било.
Тук дойде първия ни късмет. Пътеката навлезе в горичка. Ние по пътеката. По едно време вдясно от нас, където имаше открити поляни и път забелязахме един джип, който зави по пътя и се изгуби след завоя в горичка насреща. Предположихме, че е туристически превоз от онези високопроходимите, защото имаше отзад няколко човека, които съвсем приличаха на туристи.
Кривнахме от нашия път, прекосихме поляната и стигнахме до другия, където видяхме джипа.
Повървяхме малко. Път, който го нямаше и на нашата карта. Обзе ни чудене, дали е правилната посока. Точно тогава се появи втория ни късмет. Мъж и жена на средна възраст яхнали едно АТВ се зададоха по пътя към нас. Спряхме ги и попитахме оттук ли се стига до Панорамната площадка. “Оттук е, все по пътя вървете”.
Продължихме, повървяхме си около 30 мин. По пътя се разминахме с още един джип с туристи и по-натам със семейство, баща, майка и дете, което майката носеше на конче. Семейството също пеша като нас. Жената ни се усмихна окуражаващо: “Още малко има”. Дали не сме изглеждали измъчени? 😄
Панорамната площадка
Като стигнахме Панорамната площадка, кого да видим там. Недалеч беше спрян джипа, който забелязахме в началото, а на площадката туристи. Техен водач, човека от кафето, с когото се заговаряхме в магазинчето.
Пита ни къде сме били какво сме видели и ни посъветва непременно да отидем на връщане до една панорамна скала в м. Светилището. От скалата имало великолепна гледка към махалата Горна Арда.
Като започнат да обясняват нещо къде е, аз малко спирам да слушам 😄. Оставям тази работа на Влади, знам си, че той ще ме заведе. На това му се вика туристическо готованство или прехвърляне на отговорност. 😄😄😄
На панорамната площадка постояхме някое време, поснимахме, порадвахме се. Хубаво са я направили, препоръчвам нейното посещение.
Гледка от скалата при м. Светилището
Тръгнахме по обратния път. Върнахме се до първата поляна. Вместо обратно с пътеката да се шмугнем в гората, ние продължихме още нагоре по един баир, където имаше втора беседка.
При тази беседка е разклон с няколко посоки. Едната пътека е за велотуризъм – трасе EWS “Куцото Магаре”, проверихме я в интернет. Как ли са се ориентирали едно време без интернет и GPS карти хората? 😄
Другата водеше към махала Сердок и пещера Типицето.
Третата се оказа нашата. Там ни застигнаха вече познатите ни водач с неговите туристи.
Докато стояхме на скалата той им заразправя – онзи връх е еди кой си, тази махала еди коя си, легендата разказва еди какво си… Така в история и география облече околната панорама. Сладкодумен разказвач е затова му поисках координатите. Ако вие не обичате да се бутате сами из пътеките и да се надявате на късмета, а предпочитате някой да ви води, може да му позвъните. Казва се Менко Вервешев, тефонът му е 0878 366 942.
Пограничен път
На връщане слязохме с бодра стъпка обратно. Покрай широкия горски път забелязахме странни колове като маркировка за нещо или ограда. Оказа се че това е било ограда навремето, ограничаваща достъпа на хора до тези части, заради близостта на района с гръцката граница.
Има още какво да се види
В село Арда си заслужава пак да се отиде, хем приятно селото, хем добре се бяхме настанили, а наоколо още много неща за гледане и пътеки за ходене. Затова символично завършвам този разказ не с точка, а с многоточие… 🙂
