Връх Мургаш

Връх Мургаш беше нашата цел.

В слънчева неделя в средата на септември, какво да избереш? Дали да останеш вкъщи? Може да си поспиш до по-късно, после да си донапишеш статиите за преходите в Родопите от миналата седмица. Може да пуснеш прахосмукачка, може да….Или пък да оставиш всичко и да си обуеш туристическите обувки и да ги закараш някъде. 😉

Влади е повече по идеите за маршрутите. Той ги измисля в 98% от случаите. Аз съм по разказването след това. Такъв е случаят и с изкачването на връх Мургаш.

Връх Мургаш не е далеч от София.

Мургаш е най-високият връх от дела Мургаш в Западна Стара планина. Разположен е в източната част от масива и е с височина 1687 метра надморска височина.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Мургаш_(връх)

Върхът е част от маршрута Ком-Емине. На върха има метеорологична станция, която е построена през 1953г. Тя функционира и днес.

За връх Мургаш прочетохме на няколко места, че е един от най-ветровитите върхове на Стара планина. През слънчевия неделен ден Мургаш затвърди славата си. Макар долу времето да беше спокойно, на върха вятърът беше силен. Добре че се качихме подготвени 😉

Още факти за връх Мургаш прочетете тук.

От върха във всички посоки има гледки. Заслужава си качването, това е сигурно.

През пролетта се канехме да го изкачим, но тогава климатичните условия все нещо не съвпадаха със свободното ни време. После се появиха други идеи и връх Мургаш остана в списъка на бъдещите дестинации.

Дойде му накрая времето и на него. Свободна неделя, слънчево ще е цял ден, потегляме.

Продължителност на маршрута до връх Мургаш

Маршрутът от Бухово до връх Мургаш спокойно може да се изпълни за един ден.

От прочетената предварителна информация на разни места изкачването пеша от Бухово до връх Мургаш през хижа Мургаш отнема около 4-5 часа в посока.

Решихме да тръгнем рано, за да може при десет часа маршрут да се прибираме по светло. Нали през септември денят вече намалява.

В 7:00ч поехме от София. В 7:40ч тръгнахме от Бухово пеша нагоре.

До хижа Мургаж взехме разстоянието за 3 часа и 40 минути. Тоест в 11:20ч се бяхме настанили на шарена сянка на една от дървените маси до хижа Мургаш.

Според посочените времена бяхме изпреварили разписанието. 😉

На места сочат от хижата до върха ориентировъчно време 30 минути. Ние се качихме малко по яваш-яваш, за 45 минути.

Слизането ни отне 3 часа и 50 минути.

Сумарно с почивките (на хижата, на върха и под едно дърво на слизане) преходът продължи 9 часа 30 минути.

Трудност на маршрута

Маршрутът не е труден. Тежестта идва от това, че е дълъг и доста слънчев. По-малко са сенчестите места.

Кой път да изберем?

Стигнахме Бухово. Продължихме с колата по булевард “Никола Бонев” до края на града, където свършват сградите. Спряхме встрани от пътя на място, което е като една много широка тревна отбивка. Като се повърви малко пеш по същия път вдясно има паметник на загинали партизани. След паметника пътят се разклонява.

Десният вариант-царския път

Ако хванете десния – това е серпентинестия път, който има тук-там зелена маркировка и някоя и друга означителна табела. Настилката на пътя е както прочетохме “с трошено-каменна настилка”. По този маршрут има много слънчеви участъци и по-малко сенки. До хижа Мургаш е все така. Пътят чудесен, живописен, не много стръмен, но… Това “но” е доста съществено и може да наруши общото доволство от маршрута. По пътя минават джипове, мотори и атв-та.

Левият вариант – джанково-къпинова пътека

Друг е левият вариант, който минава покрай една чешма (не знам дали водата става за пиене, ние не я пробвахме). По него маркировка няма да намерите, макар че на картата на телефона – Bmountains именно този вариант беше означен с зелената маркировка.

Пътят навлиза в горичка и става тясна пътечка. За жалост непочистена и явно не много използвана пътечка. На места беше доста обрасла с шипокови красти и други дращещи и ниски растения. Доста бяха и джанковите дръвчета покрай пътеката. Вървиш и усещаш как нападалите по земята плодчета пукат под краката ти. Мирише на места на бидон пълен с джанки…😄

След един доста счупен дървен навес, пътеката рязко започва да набира денивелация по същата настилка – трошено-каменна. От една страна се бориш с шипката, от друга с хлъзгащите се камъни по стръмнината нагоре.

За около час тази пътека се покатери и се събра с широкия път. Оттам до хижата остават заедно.

Очаквания и действителност

Каквото прочетох за върха прочетох, но в мен се оформи една представа, че ходенето до Мургаш ще е малко скучновато, не особено привлекателно, супер лесно и просто. Някакви по-обширни гледки ще има горе, но толкова. Или казано иначе, очакванията ми от прехода бяха силно занижени, ама тръгнах нали пак е природа някаква, по-добре от града.

Пък то действителността друга излезе.

Много е красив маршрутът. Пътят се вие сред едни хълмове с широколистни гори, тук-там поляни. Горите, когато навлизаш в тях ти правят зелени тунели над главата.

След хижа Мургаш нагоре към връх Мургаш пътеката се вмъква в една великолепна зелена широколистна гора. От тези специалните, магически гори.

После се излиза на едно било и оттам простор във всички посоки. С всеки няколко метра нагоре към върха се разкриват все по-широки панорами.

Праховдигане до небесата

Маршрутът от Бухово до хижа Мургаш като природа е наистина прекрасен, много прекрасен.

Бяхме прочели на две три места да очакваме, че по широкия път минават много превозни средства – джипове, мотори, АТВ-та.

Уж се бяхме настроили за тази реалност.

На изкачване ни задминаваха 3-4 джипа и толкова мотористи. Просто още беше рано.

Като слязохме от върха обратно до хижата, там преброих паркирани вече девет джипа и 17 мотора.

Заспускахме по широкия прашен път и цялото ни въодушевление от гледките отиде в прахоляка, който се вдигаше при всяко преминаващо превозно средство. Не бяха малко праховдигащите мпс-та. По-малко бяха шофьорите, които намаляваха като минаваха покрай нас. Повечето не си правеха труд и вдигаха прахоляк чак до небесата.

По принцип минаването с автомобил, мотор и т.н. по пътя е разрешено. Проблемът е, че няма алтернативен маршрут за пешеходците. Толкова прашна скоро не съм била.

Не знам как е с качването от другите изходни пунктове: С.Желява – 3.30ч.; С.Чурек – 4.30ч.; Местността Жерково – 4.00ч.; С.Врачеш – 6.00ч. посочени в: bulgarian-mountains.com.

Този от Бухово, не бих повторила, макар че е много красив. Прахоповдигането и постоянното ручене на бръмчащи като оси мотори, разваля удоволствието.

Един свят – паралелни реалности

По пътя си мислех. Ето я една е планината, а колко различно се впускаме в нея.

Ние я търсим заради тишината, заради чистия въздух, заради гледките, заради времето, в което се движим в нея и стимулираме своите физически сили. Други я харесват заради адреналина, който ще им даде, заради дебелите сенки, под които ще заформят шумни барбекю пикници…

В един свят сме, а се разминаваме.

Решение на казуса Бухово – Мургаш

Мислех си какво може да се направи по казуса с този неприятно споделен маршрут на мпс-та и пешеходци (освен нас срещнахме да се качват пеша отдолу само още четири човека).

Първо може да се почисти лявата пътека, джанково-шипковата. После може да се изградят алтернативни маршрути само за пешеходци или да се направи разписание, да има време, в което не е разрешено преминаването на моторни средства.

При всички случаи си заслужава да се помисли, защото природата там щедро споделя своята хубост, а връх Мургаш препоръчвам без колебание.

Без фотоапарат

Както написах по-горе, тръгнах към връх Мургаш с занижени очаквания. По тази причина сметнах, че няма да има кой знае какво за снимане и няма да мъкна фотоапарата. Ще щракна една две снимки с телефона и толкова.

При хубавата гледка и моята обичайна склонност да заснемам като нещо ми хареса, нормално снимките станаха повече от една две.