Връх Арамлиец се намира в Ихтиманския дял на Средна гора.
Преходът от село Голема Раковица до върха и обратно ни отне девет часа ходене и около час почивки.
Маркировка и табели по маршрута няма. В Гугъл картите, също няма да намерите върха отбелязан. Влади беше видял само района на google maps, а върхът на друга карта, която препоръчвам, защото е много подробна – https://map.bgmountains.org.
Върхът, според показанията в същата карта е с височина от 1196м. Гледки от върха, обаче има и то красиви, така че си заслужава.
Към момента на писане на статията много публикации за този връх в интернет не намерихме. Но все пак една статия ни даде посока – http://bghiking.weebly.com
Разчитахме за ориентиране най-вече на GPS карта, която Влади свали на телефона.
Климатичните условия решиха
От седмица хвърлях по едно око на прогнозите за времето. Гледах ту за Мальовица (искахме да посетим Урдините езера), ту към гр. Ихтиман и гр. Елин Пелин (най-близките възможни за прогноза места до връх Арамлиец). Това бяха двете идеи за разходки за избраната неделя. Според времето щяхме да решим.
Прогнозата за неделя, прочетохме в събота. Тя гласеше – много дъжд и малко гръмотевици цял ден за Рила. По-малко вероятен дъжд и то следобeд, за Ихтиман и Елин Пелин. Така решихме да поемем към връх Арамлиец.
Не съдете за времето в планината, дори и да не е висока, по градските климатични условия
Като си избирах дрехите за взимане, на сутринта в последния момент реших, че ще ми е топло да взимам чак и полар под якето.
Онзи ден карах колело сутринта. В 7:30ч термометрите показваха 14 градуса, а аз само по тънка блузка и ветровка и ми беше добре. Помислих си, щом минималните градусите за град Елин Пелин и град Ихтиман са пак около 14 градуса, полар ще ми е излишен.
Е да, ама върхът не е на площада в града. Върхът си е връх, там времето се сменя бързо и човек трябва да е подготвен. Аз отидох неподготвена с тениска и тънка блуза с дълъг ръкав под ветровка-дъждовка. Докато вървяхме не си давах сметка, защото по пътя беше топло, на места даже слънчево.
Като стигнахме върха се оказа, че там ни чака силен хладен вятър, който моята ветровка не можеше напълно да омаломощи. Потрепервах като лист от студ, съжалявайки за оставения вкъщи полар.
Важно е човек да си избере правилните дрехи, което за планински връх през лятото значи с мисъл за три сезона!
И все пак времето беше с нас
Тръгнахме в 7 и 20 сутринта от София с колата, времето беше хладно, но не студено и даже грееше слънчице.
Като подминахме Елин Пелин и започнахме да наближаваме село Голема Раковица на хоризонта към планината небето започна да тъмнее.
Паркирахме колата на площада в селото. Небето беше мрачно и цветовете на утрото сиви. Влади каза, нещо от сорта, “може да се проясни после”, пък аз вечния “оптимист” поглеждайки към небето премълчах едно: “да бе, ама друг път”.
Въпреки облачното време, обаче тръгнахме. Все пак бяхме взели новите щеки, искахме да ги пробваме, а имахме и дъждобранни якета и панталони, така че нямаше причина да се отказваме. За щеките повече в статия 2. Сивите облаци не бяха прекалено схлупени все пак, така че и да валне, казвах си, ще е само ситен дъждец, нищо драматично.
Сега рекичката, която пресичаше пътя и трябваше да обикаляме, беше направила по-големи вирчета насред пътя и трябваше по-сериозно да се свираме в треволяка отстрани.
Пък тревата – висока и морка от роса ли, от дъжд ли, не знам. Трябваше да скрия фотоапарата в якето, че се мокреше от преминаването през тревите и шубрака.
Пътят беше кален. Обувките ми бързо се намокриха в тревата, защото платът отстрани се е сцепил и нямаше какво да спре водата, макар и да не валеше дъжд.
Време подходящо за снимки
Все пак аз бях много доволна от времето. Драматичното облачно небе беше по-интересно за снимки от яркия контраст на синьото безоблачно, когато даже нямаш и филтри за обектива.
Вървим по пътя ние и множество охлюви, които бяха наизлезли. Много внимавах да не настъпя някой.
В гората листата на дърветата бяха мокри и заради това изглеждаха като гланцирани, ами красота. Вярно, светлината под дърветата беше доста слаба, но аз вдигах Iso-то и щраках на воля. По някое време блясъкът в листата се увеличи, защото на места облаците се разкъсваха и пропускаха плахи слънчеви лъчи.
Като стигнахме откритата част на пътеката вече грейваше слънчице над нас, а в далечината над хълмовете стояха наредени сиви облаци за разкош и за снимка. 😉
Не помня точно кога небето показа синьото си. Стана топло, ведро и съвсем различно от сутринта. Доста време вървяхме придружавани от слънчицето. Много пъти през този ден си помислих – времето е с нас.
На връх Арамлиец малко се заоблачи. В далечината на хоризонта се виждаха планински била към Рила в една посока и към Стара планина в друга. Облаците ги бяха прихлупили и вероятно там валеше дъжд. Откъм Рилската посока се чуваха и тътени на гръмотевици. Добре, че бяха далечни.
Като заслизахме се върнахме в слънчевия участък на маршрута.
В края на разходката, който се оказа около 7 км асфалтов път, вдясно пак се заредиха едни облаци и даже чухме веднъж-дваж тътен оттам, но ние вече приближавахме селото.
Дъжд не ни валя. Гря ни слънчице, духа ни вятър, но дъждът ни се размина и аз от сърце благодарих за чудното време. Само да си бях взела и полара за върха. 😁
Теренът на маршрута
Маршрутът от село Голема Раковица до връх Арамлиец се движи по много лек терен. Ходи се по широк черен път (е вярно на места малко по-изоран), който ту се шмугва в горичка, ту се вие по билото на някой хълм с просторни ливади и красиви гледки.
Асфалтираният път до връх Голема Икуна
После се излиза на някога асфалтиран горски път водещ до някогашно военно поделение при връх Голема Икуна (1220,9 м). Връх Голяма Икуна е по-висок от Арамлиец, но вторият предлага по-красиви гледки.
По някое време се появява разклон и напред, на около 200 метра – ръждясал знак – забранено влизането.
За връх Арамлиец се свива вдясно и се върви още малко по черен път. Пътят минава покрай едни стари изоставени фургони, после една широка поляна, следва ново разклонение. Там се хваща левият път нагоре и до по-малко от минута се стига върхът.
На връх Арамлиец
Различен път на връщане
За да е разнообразно за връщане минахме по друг път на слизане. Другият път в началото беше по-обрасъл, с повече следи в калта от обитатели на гората. Чудех се дали следите бяха от глигани или сърни. Два пъти чухме в шубрака край пътя прошумоляване на някакво тежко животно, но не го видяхме.
Накрая пак по асфалт
После черният път излезе на един отдавна асфалтиран път. Ходихме по него много време. На места асфалтът беше наполовин изяден. Другаде посипан със земя. Като останаха 5 км до селото асфалтът се смени с доста приличен.
Обратно в селото в златния час
По асфалтирания път слязохме отгоре на селото и обратно на площада.
Част втора – за щеките, обувките и цифрите вижте тук.
