Небе с драматични облаци се оглежда във водите на язовир Огоста и прави цвета на повърхността му повече сив и сребърен. В далечината се виждат белите върхове на Стара планина. Почвата е черна и кафява и осеяна с миди.
Язовирът е построен за периода 1958-1986г. Стои над град Монтана и открай време хората са имали тревоги, че може да наводни града, ако стане някой пробив на стената или прелее.
За да се изгради са били изселени жителите от двете села Живовци и Калиманица.
Целта на построяване е била да се напояват земеделските земи в района, но водата днес основно се използва за производство на електроенергия в водноелектрически централи – „Кошарник“ и „Огоста“. Рибарите също са почитатели на язовира.
В язовира се вливат водите на реките: Огоста, Златица и Бързия.
Водите на язовир Огоста се отдръпват
Нивото на водата значително е намаляло и затова от началото на годината се стича народ от Монтана и околните населени места да види какво се е показало.
Показала се е една чешма, която и сега тече. Каменната плоча на чешмата на места е облепена с миди.
Показала се е кулата при черквата “Св. Възнесение господне”. Черквата, която е малко по-високо, никога не е била напълно потапяна, но вече е развалина. Входните арки на двете, църквата и кулата са украсени с интересни и красиви символи издялани в самите каменни блокове, които изграждат арките.
От язовира, там където е било селото стърчат електрически стълбове. Появили са се стълби, геран, път. Част от пътя, който стига до църквата е доста запазен, макар, че известно време е стоял под водата…
Почвата, която до преди известно време е била под вода сега е осеяна с дребни бели миди. По някои камъни и клони, също на гроздове са захванати миди.
Тук-там почвата е напукана от сушата, на други вече са започнали да се показват стръкове трева.
Галоши, обувки, плажни топки, тенджери
По брега на язовира, където водата се е отдръпнала може да се видят какви ли не боклуци и това при положение, че е имало доброволческа акция за почистване. Какво ли сметище е било преди това. Първо си представих, че това може да са вещи на хора живели в селото. После се усъмних, дали не са на къмпингари, които палаткуват около язовира или неща довлечени от водите на реките, които минават и близо до някои села.
Вървейки по тази странна почва осеяна с миди се замислих, как ли би изглеждала планетата, ако пресъхнат океаните и моретата. Би станала тъжна планета.
На няколко места имаше направени излетни огнища, явно хората вече са почитатели на тази странна екскурзионна дестинация.
Оглеждайки наоколо си помислих и още нещо, какво ли се крие на океанското дъно. Дали пък наистина не е имало древни цивилизации, които водата е скрила и пази в тайна.
Интересна разходка. За да видите снимките разгледайте албума “Около язовир Огоста”
Албуът “Разходка до язовир Огоста” е с цветовете на май.
“Язовир Огоста – Монтана 09.2018” е с кадри от септември.
