Пътешествие до Индия – външното пътуване (част 1)

Разказът, който следва ще е в две теми. Първата ще е за външното пътуване. Втората – повече споделяне за едно лично вътрешно пътуване.

Външното пътуване

Външното пътуване беше пътешествие до Индия. Крайна дестинация – щата Бихар, град Мунгир, един ашрам на брега на р. Ганга.

Маршрут:

София – Доха – Делхи. От Делхи вътрешен полет до Патна. После разстоянието Патна-Мунгир с автомобил, около 4-5 часа. 

Когато пътуваш с група, пропускаш да видиш, да забележиш, да преживееш много от нещата, покрай които минаваш. Затова писах в статията “Духът на успешните пътувание”.

В случая на пътуването до Индия през октомври 2018, бях част от група от седем момичета. 

Самолетните билети си купих сама. При онлайн “чек ин-а”, също действах сама, затова и в самолета бях на седалка сама, с непознати. В тези обстоятелства виждах голямо предимство. Те значеха, че през няколкото часа полет нямаше да слушам разкази, нямаше да участвам от любезност в общи разговори. Бях насаме със себе си. Гледах облаците, осъзнавах мислите си и се радвах на личното си пространство.

Терминалът за вътрешни полети в Делхи

Когато кацнахме в Делхи, с безплатен превоз свързващ летището “Индира Ганди” с терминала за вътрешни полети се придвижихме без затруднение. Чудех се как ли изглежда терминалът за вътрешни полети, защото в Индия съм се нагледала на всякакви гледки. Оказа се едно много прилично летище.

След като се чекирахме и пуснахме багажа, няколко часа се размотавахме из магазините на летището. Имаше магазини за красиви висококачествени курти (тип индийска женска риза подобна на рокля) и панталони. Магазини за шалове, обувки. Разходих се покрай рафтовете на книжен кът, магазин за куфари и чанти. Ъгъл за типичен индийски снакс, аптека с множество аюрведични илачи. 

Накрая поседнахме в Старбъгс. Там пих капучино с кардамон и карамел, напитка с типичен индийски привкус, който много ме зарадва.

В самолета до Патна, вече бях много уморена и опитах да поспя. За жалост, стюардесите в самолета непрекъснато крачеха напред назад с тежки стъпки. Отваряха и затваряха шкафове и шумкаха с големи найлони, в които събираха чашките от вода. Полетът е час и половина. За сравнение, влак от Делхи до Патна е около 20 – 24 часа.

Пътуване с автомобил

Едната жена беше направила поръчка на две коли таксита, които взехме от Патна до Мунгир. Натоварихме се с багажа и потеглихме. 

Голямото предизвикателство в таксито е да наблюдаваш трафика. Шофирането в Индия е придружено от непрекъснато пибиткане. Не е нервното пибиткане на шофьорите в София, а пибиткане, което говори “Пазете се идвам, провирам се идвам…”

Шофьорите постоянно се промъкват между две разминаващи се коли като в някой екшън филм. Движат се в насрещното и само в последната секунда преди да се сблъскат с идваш отсреща камион, някак намират начина да се отклонят встрани в своята лента.

Цялата логика казва, че подобно движение е невъзможно и въпреки това то се осъществява. Не се сетих да направя клипче. 

Заради този рязък провиращ се стил на минаване от едното в другото платно, не успявах да заснема истински интересните неща. Например семейство – родители с две или три деца на един мотор – докато видгна фороапарата и те вече бяха се скрили някъде сред разминаващия се щуро автомобилопоток.

На връщане от Мунгир по пътя, шофьорът ни спря при един храм и от прозореца на автомобила хвърли монета към храма. Полюбопитствахме на кое от  хилядите индийски божества принадлежи този храм. Получихме отговор, че е храм на благополучното пътуване. Определено имат нужда от такъв. Сега си спомням, че при едно пътуване в подножието на Хималаите по пътя имаше множество табели от сорта на “Divorce speed, stay married” (Разведи се със скоростта остани женен/ омъжен).

Алтернативен път

13 км преди да стигнем Мунгир попаднахме на задръстване. Движението беше спряно, заради пътно произшествие. В Индия всичко се случва много по-бавно. Ако не бяхме намерили алтернативен вариант да продължим пътуването си, можехме да останем на опашката чак до вечерта. Алтернативният път, който шофьорът ни избра, беше по малък черен селски път, през покрайнините на селото. По този път беше абсолютно невъзможно да се разминат две коли. Аз намерих за вълнуващо и любопитно да видя тези селски гледки. Колибите, животните, хората в този район. Един съвсем различен свят.

Мунгир

В Мунгир стигнахме следобед към 16ч. Настаниха ни в имота на ашрама, който е непосредствено до Ганга. Видяхме магически великолепен залез. Златисто-червеното кълбо на слънцето потъва странно в самото набе малко над хоризонта. После отидохме на вечеря.

Ашрамът в Мунгир има няколко имота. От мястото, където бяхме настанени “Падука даршан”, до имота с централните сгради (офис, кухня, зала за програми), “Ганга Даршана” се придвижвахме с автомобил на ашрама или пеша, но винаги в група от поне седем-осем човека.

Щатът Бихар се води за един от най-бедните и с най-висок процент на престъпност райони в Индия. Мунгир също няма славата на безопасно място.

Преди години, 2001 година, когато идвах за първи път, са ни позволявали да се разхождаме спокойно до търговската част на града. Пазар с много боклуци, крави, кал, хора предлагащи всякакв неща. Никога не съм усещала, че съм застрашена по някакъв начин. Сега, обаче нещата се били променили, ми обясниха, гости на ашрама, които посещават редовно мястото. Защо се е променил Мунгир не разбрах.

Движейки се пеша в голяма група от хора, отново не чувствах безпокойство за сигурността си. Беше ми интересно да наблюдавам сградите покрай, които минавахе. Някои бяха стари колкониални здания. Към наши дни загубили своя блясък, но все още напомнящи за едни други времена от историята на Индия. 

Статии

“Пътуване до Индия – външото пътуване (част 2)”

“Индия – вътрешното пътуване, среща с магическото”

Галерия

Снимки и описание към тях може да разгледате в албума: “Индия – октомври 2018г.”

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.