Ваканция в морското селце Неа Флогита

Вярно ли е, че човек все иска това, което му липсва? Аз живея в голям град пълен с шум, много шум, много хора, много автомобили, много надбягване с времето, много дълги списъци със задачи за вършене…затова ли търся тишина?

Какво ни заведе в Неа Флогита

Този майски уикенд бяхме на почивка в едно морско селце в Гърция – Неа Флогита.

В летния сезон селото е туристическо място, където всичко бръмчи, жужи. Музика се чува от всяко ъгълче на плажа (претъпкан с бийч барове). “По преброяване от 2011г. Неа Флогита има 1 604 постоянни жители. Това число значително нараства през летните месеци. Със сезонните посетители то се увеличава до 20 000.” (превoд от wikipedia)

Сега мястото беше в извън сезонния си облик.

Защо избрахме това място за почвика? Съобразителната идея беше на Влади. Месец май времето е нестабилно. Щяхме да си направим резервацията предварително, затова винаги има риск да не случим на време. Резервният план в случай на несполука с времето беше да посетим Солун. Флогита е 52км от Солун.

В единия от дните, когато прогнозата обещаваше кратки валежи, прекарахме плажния ден на един от любимите ни плажове близо до Никити. Никити е на около 45 км от Неа Флогита. Времето беше благосклонно към нас и Солун оставихме за последния ден.

Сутрешните часове в морското селце Неа Флогита

Представете си: сутрин се събуждаш рано. Рано, защото от чистия морски въздух си се наспал много добре. Докато се излежаваш, слушаш гугутки, кукуригане на петел в далечината, чайки…спокойствие.

Обличаш нещо удобно и тръгваш на разходка из тихите селски улици. В ранния час има хора, но и те са тихи.
Както в Аспровалта (“Шарената черга на Аспровалта – колорит на мястото”) и тук сутрин мъжете се събират в едно традиционно кафене за сутрешна раздумка. Жените пият кафе на терасите по къщите и в дворовете.

В единия край на селото – ниви наредени като килими. Точно преди нивите – сградите на действащи училище и детска градина. Тук-там ароматът на жасмин отвлича цялото ти внимание…Олеандрите тъкмо са нацъфтели и оцветяват огради, улици и градинки. В няколко двора вече има кайсии с едри плодове. Черниците са узрели. В другия край на селото е брега. Морето, като спокойно като езеро.

Спокойствието на мястото те кара да се движиш бавно, да стъпваш леко, да вдишваш дълбоко…Омръзва ли такова спокойствие? На мен, би ли ми омръзнало?

Нищо не е само бяло и само черно. Това спокойствие вероятно си има цена. Земеделието изисква много. Не е само романтиката, която вижда минувача. Лятото местните, за да се препитават отварят дома си за непознати и техния шум…

Дали понякога жителите на тези спокойни места искат шума и жуженето на големия град?

Обратно в града

Контрастът между тихото и вълшебно утро в Неа Флогита и събуждането отново в града беше толкова е поразителен.

Събудих се рано и днес, но не ме радваха гугутки. Слушах с огромно раздразнение двигателя на автомобил, после (още преди 9:00ч) ремонт на жилище в отсрещния блок. За мой още по-голям “късмет” цял ден и бръмчене на косачки.

Защо като толкова много мрънкам от шума в големия град все още стоя тук? Питам себе си, може би и друг би попитал. Защото явно още чашата не е преляла, за да се осмеля да рискувам да бъда на място, което за мен е нов свят. Смелостта е първоопределяща. Куражът да направиш крачка към промяна е първото условие. После трябва добър план, който почива на здрав разум и преценяване на рисковете.

Какво мога да правя аз на село, за да се препитавам? Ще ми е достатъчно ли препитанието, за да мога да си запазя и свободата да пътувам? Градината, нивата е като домашен любимец, не може току така да я зарежеш. Какви са другите опции освен земеделие, за да живееш на село?

Ако намеря отговор за себе си на последните въпроси, ще споделя. До тогава ще пълня сетивата си с кратките мигове на почивка на такива вълшебни живи селца като Неа Флогита преди сезона.

Снимки от Неа Флогита може да намерите в галерията тук.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.