Сутрешна разходка край Дунав. Русе ден втори. Мартенско пътуване (част 4)

Сутрешна разходка 

Събудихме се освежени и гладни. Съзнателно не поръчахме закуска в хотела. Искахме да си намерим нещо за хапване в града. Сутринта се разходихме из тихия парк на Младежта или “Младежки” парк. Много дървета имаше в него, при това стари. Красиви алеи. Подредено, просторно, чисто и много спокойно.

В околността на парка видяхме няколко красиви сгради, които може да видите в галерията.

Зелено, зелено

Минахме през ж.к. “Възраждане”, който е близо до парка. Направи ни впечатление, че кварталът е много зелен. Има широки междублокови пространства, а самите блокове са смислено подредени. Като кварталите в София от едно време. Тогава малките новопостроени кооперация, не бяха плъзнали и усвоили тези площи “простор” между сградите.

Обратно до центъра стигнахме по улица “Плиска”. Тя минава под прекрасен тунел от дървета. Много харесвам зелени улици.

Намерихме закуската – много вкусни мекички на центъра. Хапнахме на масичките отвън и наблюдавахме как събудени Русенци прииждат и разграбват мекичките. Ясен знак, че бяхме попаднали на правилното място. Вече сити се върнахме до брега на Дунав.

Край брега на реката

В Русе, край брега на Дунав няма много добре развита крайбрежна пътека или парк и това си има редица причини: административни и географски. В миналото Дунав често е заливал брега. Последните десетилетия това не се е случвало.

Седнахме на една слънчева пейка, гледаща към реката, в близост до един понтон. Реката изглеждаше толкова спокойна. Дърветата на другия бряг, макар още с голи корони, бяха оцветени в топло жълто. Поели цвета на изгряващото слънце създаваха мек контраст с цвета на реката.

Наблюдавах водата; гларусите, които се рееха красиво, а от време навреме, кацаха и се оставяха да бъдат носени от речното течение. В техния полет, в тяхната почивка на повърхността на реката – нямаше никаква съпротива. Действаше ми  умиротворяващо да ги следвам с поглед.

Паралелно с това спокойствие и безвремие на реката, зад гърба ни се чуваше събуденият вече Русе.

На чай с познати от Русе

Преди да отпътуваме към следващата дестинация се срещнахме с нашите познати. Сестри родом от Русе, едната в момента живее в града, след учене и известно време живот навън. Другата е в София, но като я попитах каза, че няма против да се прибере в Русе, което говори добре за града.

Вече си бях създала почти романтична представа за “Малката Виена”.

Двете, обаче ни споделиха някои факти за града, които ние като туристи, няма как да забележим с разходка за един ден.

Оказа се, че на места в Русе въздухът е доста замърсен, заради промишлеността, която все още е активна в няколко завода. Зелените улици не могат са се справят с този проблем.

В някои квартали на Русе, подобно на София, също са започнали да застрояват в безпорядък нови кооперации. Нагъчкани така близо една до друга, че както познат, на моя приятелка казва: “Ако се протегнеш, можеш да си вземеш от щипките на съседа”.

Чухме фактите, но тъй като при краткия си престой, не ги видяхме, останахме с прекрасни чувства към Русе. Дано си разрешат най-накрая проблема с въздуха, че е симпатичен град за живеене.

Следваща спирка за нас се оказа Тутракан.

Статии за всички дестинации от пътуването:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.