Признавам в последния месец снимам много малко. А фотоапаратът постоянно го размъквам със себе си насам-натам. Защо? Нямам отговор. Убедена съм обаче, че е вярно твърдението: за да се подобряват уменията трябва ежедневна практика. Добре, но когато искаш снимката ти да говори, а няма какво да кажеш в момента? Тогава се връщам към едно упражнение, което правих още миналата година – “40 дни снимки картинки”. Само че сега ще си сменя домашното, като го нарека “Азбучна фотография”. Какво ще е това “Азбучна фотография”? Избирам си една думичка с поредната буква от азбуката и я търся в образ за една седмица. В тази срок задачата е да направя от 1 до 3…

Случайните кадри Когато снимам без очилата, разчитам на автофокуса и случайността. Случва се да не видя някои дребнички неща. Понякога те развалят всичко, а друг път го обогатяват. “Случайно” днес мъничката мравчица се оказа на стъблото. Видях я като свалих снимката на компютъра. Малко насекомо, но промени всичко в кадъра за мен. Ако беше сам божурът, щеше да е, както казваше учителя по снимане, “скучен” кадър. Е като е скучен кадъра, защо го снимам? Защото самото цвете, свежо, великолепно, изобщо не е скучно и ме вика при себе си. Понякога, обаче нещо недостига, за да може образът в рамката да попие магията и да заговори. Срещам безброй снимки с безброй красиви…

Натрупани впечатления Вече преминаха няколко занимания от курса по фотография за начинаещи и започвам да трупам впечатления. Оказва се, че снимането не е само да си направиш настройки на фотоапарата. Да снимаш е – да видиш и после да си подредиш, разположиш видяното по определен начин, така че да го предадеш осезаемо, живо. Целият този процес на научаване на мен ми напомня за ученето, като деца, да пишем. Гледаш буква “В”, виждаш я, написваш я, но хоп тя застава обърната в другата посока. Искаш да напишеш ръкописно “А”, пред очите ти е, а като го разположиш на листа – стои там или разкрачено, или свито сякаш няма място покрай него.…