Любов от пръв поглед
Още със самото преминаване на границата Хърватия – Словения усетих, че навлизаме в ново пространство. Енергия на ред и покой беше първото ми чувство, беше второто ми чувство и остана чувството ми през цялото време, докато пребивавахме там.
На мен редът и спокойствието са ми много необходими.
Любляна надмина очакванията ми, Национален Парк Триглава, който е част от Юлианските Алпи ме омагьоса с езера, реки и назъбените си все още заснежени върхове.
Харесаха ми и двата къмпинга, езерата, градчетата, хората, тишината, водата за пиене, драконите, необикновените фалафели (съвсем различна е рецепта на самите фалафелчета). Останахме доволни от леглото, заради което предприехме цялото пътешествие и което инсталирахме в колата. Допаднаха ми гъбената крем супа и сладките ягодки.
Разочарова ни хотелската стая, но си написах мнението в Booking, затрудни ни липсата на безплатни места за паркиране, а закуските в пекарните, на които попаднахме не бяха топ, но то не може всичко.
Любляна
Като площ Любляна е малко по-голяма от Пловдив, но в сравнение с българския град, Словенската столица е по-малко населена.
Любляна е зелен град. Кварталите са добре уредени. Блоковете са санирани еднотипно, между тях има градинки и за всеки апартамент има по едно парко-място.
Ако си гост обаче нямаш право да спираш където намериш. Има определени места и повечето от тях са платени. А колко е тихо… като в почивен комплекс (но културен де, не от тези, в които се вдигат купони, хаха)
Центърът на Любляна ми се стори като красив декор на приказна история за замъци, дракони и вълшебства. Отделихме малко време, един дълъг следобед да разгледаме каквото успеем.
От видяното се впечатлихме много приятно. Пожелахме си пак да посетим града поне за два пълни дни.
Езерото Блед
Езерото Блед е една от топ популярните туристически дестинации в Словения. Ако решите да го разгледате и не сте отседнали в някой от близките хотели, а сте с автомобил, може този линк (www.bled.si) да ви е полезен, защото не навсякъде може да се паркира и на повечето места е платено.
Нас обаче времето ни притискаше. Имахме план да стигнем по-нататък, затова езерото Блед минахме транзит. Оставихме го за следващ път. От видяното пътьом (или по-скоро чакайки в задръстване, заради ремонтни дейности) мога да споделя, че мястото е наистина красиво, но доста туристическо.
Бохинското езеро и къмпинг Бохин
Нашата цел за деня беше да стигнем къмпинг при следващото не по-малко красиво езеро, Бохинското езеро. То е ледниково и с 100м по-високо от Блед като надморска височина.
Настанихме се в къмпинг Бохин в късния следобед, но си направихме една кратка разузнавателна разходка по Фейската пътека (Fairy Trail) на Златния рог. Легендата разказва, че Златният рог е бяла дива коза със златни рога, надарена с магически сили. Тя е пазител на гората. Районът на Бохинското езеро е опасан с множество маршрути, със сигурност ще се върнем отново там.
“Полеснак – джудже с червена шапка, което обикаля из хълмовете на Бохин и се прави на глупак. Живее в подземна пещера в средата на гората.”
“Перкмаделич пък си прави закачки с миньорите. Той не харесва хората да влизат толкова дълбоко в неговите тунели. Той често се показва бързо и после изчезва, за да не могат те да копаят.”
Къмпинг Бохин пък беше изключително добре поддържан, а някои от по-хубавите парцелчета бяха в непосредствена близост до езерото. За тях се плащаше някаква допълнителна такса. Искаше ми се да останем още, но планът беше начертан за по-далечни дестинации и затова на следващия ден сутринта отново поехме на път.
Къмпинг Трента край река Соча
Край брега на река Соча, сгушен сред величествени алпийски върхове на Национален парк Триглав се намира къмпинг Трента. Мъничък е, но има всичко необходимо и гледките, с които заспиваш и събуждаш са неповторими. Пътят от Бохинското езеро до Трента, не е кратък и затова пак ни останаха само няколко следобедни часове да се поразтъпчем по един от маршрутите в околността на къмпинг Трента.
Юлинаските Алпи надминаха очакванията ми. Да, знам че се повтарям, но това е район, който ме омагьоса и ще ме вика от сънищата, „ела пак“.
Езерото Ясна и пограничното курортно градче Кранска гора
Пътят от Трента до Кранска гора минава през планински проход в Юианските Алпи (той е най-високият в Словения). Гледките бяха фантастични.
Езерото Ясна пък се оказа неочаквана изненада за нас. Спирката при него беше непланирана, но добре че я направихме, защото мястото се оказа приказно. Някой би казал като картичка.
Исках да снимам всичко.
Край езеро Ясна се плажува в топлите дни. Има широки дървени шезлонги. Водата беше кристално чиста.
Кранска Гора
Курортното градче е малко и кокетно. Има си къса пешеходна уличка, симпатичен парк-градинка, магазини. В Кранска Гора се намери добър човек, който ни научи, че все пак в Словения има и места, на които можеш да спираш безплатно за два час. Те са маркирани като синя зона и там условието е да си поставиш на предното стъкло табелка с времето на спиране на автомобила. Такива табелки се продават в бензиностанциите. Човекът изнамери и ни подари една картонена, която да използваме. Подчертавам това беше съвсем непознат човек, който прояви дружелюбност и гостоприемство. Благодарим!
Няма да ви изненада, като напиша, че табелката прибрахме грижливо не само, за да използваме на връщане, но и за следващ път, който отново посетим Словения.
На седем километра от Кранска Гора е границата на Словения с Италия. Граница, която преминахме, за да продължим към крайната цел за този ден – Курортното селища Кортина д`Ампецо.
