Загреб. Останахме там две нощувки. Времето ни за разходка беше ден и половина.
Посетихме Хърватската столица по време на Католическите Великденски чествания.
Енергията в Загреб ми хареса. В същото време нямаше как да не забележа неща, които помрачаваха блясъка на града и такива, които изглеждаха не на място.
Записки за Загреб от 5 арпил 2026г.
В Загреб сме. Завита със завивка и увита в шал. Вечер става хладно, все пак е началото на април. На време обаче случихме. Безоблачно небе ни гледаше цял ден, докато се разхождахме из централните части на града.
Дали съм отвикнала да пиша? Дали смесицата от впечатления, които Загреб остави у мен ме затрудняват да разкажа? Търся думи, с които да опиша. Част от преживяното е, което възприех със сетивата, друга – доловеното като енергия на мястото. Очите ми видяха града като странна ремонтна площадка. Умът ми коментираше „това не е нормално“. Десетки сгради бяха застинали в скелета и опаковки от ремонтни мрежи. Информационните табла съобщаваха, че проекта по възстановяване е трябвало да приключи през 2024г. Кога ли ще съживят тези сгради?
Водата в Загреб е питейна, но варовита.
Храмовете са католически.
Хората отиват на тържествена Великденска служба с малки кошнички, в които носят яйца и други храни и ги оставят като дарение за нуждаещите се.
В центъра има няколко градинки, които са свързани една с друга като огърлица от зелени мъниста.
В неделя супермаркетите, моловете и магазините не работят. Отворени са само 16 недели в годината. Изключение за това правило са магазинчета в някои бензиностанции.
Шофьорите по улиците карат бързо и не спазват правилата.
Населението в Загреб
Населението в Загреб към април 2026 година е необичайна смесица от хървати и емигранти. Емигрантите са предимно от Индия, Бангладеш, Непал и Филипините. Били привлечени по правителствени програми за набиране на работна ръка, защото такава се оказва дефицитна в Хърватия. По площадите и градинките, забелязахме множество групички мъже и жени от тези страни.
Работят предимно като доставчици на храна, като строители, продавачи и в хотелиерството.
Език
Приказвах на хората на български, те ми говореха на хърватски. Само като трябваше да си купуваме билети за трамвая включих английския. Беше ми приятно, че мога да мина за местна, ако се огранича до „Добър дан“ и „Хвала“.
Средновековна история на Загреб
Средновековната история на Хърватската столица е белязана от няколко вековна вражда, насилие и битки между братя. Тогава Загреб все още не е съществувал като единен град. На два хълма били разположени два града и хората в тях не умеели да живеят заедно. Двата града Градец и Каптол враждували векове наред. Многобройни пъти водите на реката течаща между двата хълма, река Медвешчак били оцветявани в червено от пролятата братска кръв.
Днес двата хълма се две централни части на Загреб, Горни град и Каптол. В Горни град е сградата на Парламента, в Каптол голямата Загребска Катедрала. Тя се издига на 108 метра височина. Пълното ѝ име е „Катедрала на Възнесение Богородично и св. св. Стефан и Владислав“.
Коритото на реката след време било засипано със земя, а водите ѝ отклонени. Днес на мястото на реката се вие чаровна пешеходна улица с множество заведения, кафенета и ресторанти, улица Ткалчичева.
Още и заключение
В Загреб има голям парк със Зоологическа градина. За парка не остана време, а аз зоологически градини не обичам.
В покрайнините има блокове с опърпана мазилка и хубави фасади. Има зелени между-блокови зелени пространства. В квартала, в който ние отседнахме на уличките бяха подредени спретнати кооперации и кокетни дворчета.
Беше ми приятно да видя града, макар той да остави противоречиви впечатления у мен.
Не ми идва да напиша обаче, обичайното „пак ще отидем“. Освен това на централния площад “Бан Йосип Йелачич” има малко фонтанче, което всъщност е естествен извор. Наричат го Мандушевац. Съвременните истории твърдят, че ако хвърлиш монета в него, непременно ще се върнеш отново в Загреб. Аз не хвърлих монета, само снимах хубави цветя около него. 😉 Фонтанът обаче има интересна история и местните го почитат като важна забележителност. Тази история може да прочетете тук.
Галерия
