Градини
Кога хората са започнали да подреждат растенията в градини? Защо са почувствали потребност да го направят?
Днес посетихме великолепен парк в Берлин, наречен „Градините на света“ (албум със снимките вижте тук)
В този парк имаше Ориенталска градина, Корейска, Японска, Китайска, Балийска (огромен парник, в който растяха палми и всякакви влаголюбиви тропически растения), Английска, Италианска, Християнска, още няколко и много поляни с мек тревен килим. От двете страни на алеите водещи от една градина до друга бяха подредени красиви дървета, храсти и още цветя.
Образцови градини
Сетих се за баба. Баба имаше образцова градина. Градините на света също бяха образцови. Приличаха на пространства от друго измерение. Влизахме от едно в друго и се потапяхме в атмосфера на дълбок покой. Забелязах как в градините хората снишаваха гласове и вървяха тихо и деликатно като в храм.
Да, градините са храм на мир и в тях се почита радостта и преклонението на човека към растителния свят. Градините са свещено изкуство, чрез което художникът (градинаря) сътворява творба с дълбоко духовно въздействие.
На едно от информационните табла пишеше, че в градините човек трябва да поседи притихнал и в съзерцание. Да седиш в градина, да присъстваш е духовна практика.
Градините действат терапевтично върху тялото, ума и духа на човека.
Да притихнеш
Днес седях в градините и опитвах да стоя тиха. На снимката само позирам де.
Навикът ми е да снимам, да назовавам, да вербализирам преживяванията си с възклицания.
Въпреки него, няколко път успях да се укротя и да замълча, да почувствам градината и нейният характер.
Градините, които видяхме бяха различни, всяка беше парченце от душевността на културата, която я беше подредила…
Градината на баба
Градината на баба беше пълна с цветя. Покрай дългата пътека от портата до къщата се простираха две красиви черги с цветя. Различни цветя в различните сезони привличаха множество пеперуди и непослушните ми детски ръце. Исках да откъсна ту някое цветче, ту листенце – кокичета, лалета, нарциси, иглики, божури, рози, хризантеми и още разни чиито име не научих. Баба ми се караше строго, но сама береше стръкове и подреждаше букет във вазата…
В градината стърчаха няколко овошки и лози подредени в редица.
Благодаря ти бабо, че отгледа в мен любов към градините. Тази любов ми дава възможност да се наслаждавам и потапям лечебната им среда.
Галерия със снимките оставям тук:
