Част първа на точи разказ вижте тук: “Една година сбъдване”
Кандидатствам за CELTA
През април, подадох документи за учителски курс по Английски. Отношението ми беше следното, ако не ме приемат сега (умът ми беше убеден, че това е по-вероятния сценарий), поне ще знам какво е и ще опитам отново догодина.
Защо умът винаги говори така негативно? От лошотия? Не, не е това. Умът е тревожен родител, който се безпокои за нашето оцеляване. Неговият начин да се погрижи да не се разочароваме в случай на неуспех, е като занижи нашите очаквания. Не е интелигентен начин, но толкова си може.
Писмената ми работа беше приета и ме поканиха на интервю. “Ей сега вече, ще ти откажат”, вътрешният критик продължаваше да плаши, а на мен ми оставаше единствено да противодействам с дълбоко отпускане и разширяване на вътрешния простор. Умът не знае всичко, той всъщност знае доста малко.
Интервюто
Седмица преди интервюто избрах да си преговоря няколко неща. Толкова ми бяха силите. Фокусът на моята подготовка за интервюто беше върху вътрешната работа и визуализацията. В деня за събеседването ме попитах нещо, което бях преговорила. За мен това беше ярък сигнал, че помощта тече свише.
Приеха ме на курса за учители. Едвам успях да изтанцувам танца на радостта и получих имейл със задачи. Още преди началото на курса ни натовариха с конспект от академични текстове на тема методи на преподаване и граматика. Много четене за кратко време до началото на курса. Пак се препотих, но продължих в същия дух, повече медитация и с усилие в четенето, колкото силите ми стигат.
Курсът както ни предупредиха беше много интензивен. “Ще има нощи, когато няма да спиш” ми каза на интервюто учителя. “Да бе, няма да спя“, си помислих дръзко аз. Обаче истината е че две нощи, в които писах писмени задачи за сутринта не спах.
През месеца на обучение, ежедневният ми график беше: Лекции, медитации, дишане, лекции, медитации, преподаване.
В преподаването уж бяха добра, ама не съвсем. Не успявах да влизам във времевата рамка, защото се борех с излишеството си обяснителност и желанието, сакън да не оставя хората нещо недоразбрали. Погледнато отстрани това отново беше моята склонност да контролирам всичко, защото ако не го правя то може да се разпадне.
От тук насетне остава медитация
По време на курса продължих да чувам стария познат глас, “Приеха те, ама сега ще те скъсат, ще се провалиш”. Вече към края на курса, бях на ръба на силите си. Изтеглих карта таро и това, което разчетох в нея беше: “Всичко което може да направиш от тук на сетне е да медитираш” хахах. И аз медитирах, по три пъти на ден. Това ме държеше.
Завърших курса, но в преумората си първата вечер вместо танц на радостта плаках, че не заслужавам, това което получих. Даже се чувствах гузна, че съм получила даром успеха, защото виждате ли визуализирах, а това е мамене. Хахаха.
Вече бях квалифициран CELTA преподавател. Научих супер много ценни неща по време на курса. Обучаваха ми изключително талантливи преподаватели. Благодарна съм, че бях част от курса.
Курсът приключи малко преди летния ретро меркурий, затова си казах, сега отивам на море, после започвам да си пускам биографията по обяви.
На морето вместо да танцувам танц на радостта, че завърших успешно, аз се кахърех, че никой няма да ме вземе на работа и всичкия труд ще е бил напразно.
Да, толкова е негативен моят ум. Не се живее лесно с него. Затова е много важно да се научи човек да се разграничава от разказите на подобен ум. Медитирах с Д-р Джо и четях Майкъл Сингър.
Първата обява
Ден преди 15 август бяха готова да започна да пускам автобиографията си. Бях си я направила много симпатична, а сестра ми, ми направи чудесна снимка, да закача в профила си. На Голяма Богородица, когато чествам имен ден, ми се обади приятелка, с която не сме се чували две-три години. Решила да ме поздрави. От дума на дума кой какво прави, споделих, че съм във фаза на промяна на кариерата и сега започвам да търся работа.
“А така ли, знаеш ли, че в нашето училище търсеха начален учител по английски.” След като приключи разговорът тя ми пусна информация къде да изпратя своето CV и мотивационно писмо. Написах писмото на един дъх и изпратих същата вечер.
На следващия ден получих покана за интервю.
Междувременно се престраших и продължих да кандидатствам всеки следващ ден на поне три-четири обяви.
Не спирах да медитирам, но с отношение, че ако не стана учител, няма да е края на света. След цяла година работа със себе си и всички постигнати успехи, все повече живеех в осъзнаване, че само вътрешното отношение на човек е това, което може да ни позволи да танцуваме танца на радостта.
Поканиха ме на още три интервюта. Да вероятно има търсене на пазара.
Умът продължи да си дудне, “това беше, край след интервюто никой няма да ти се обади повече.” Обаче аз си медитирах. Правех го вече, за да мога да се връщам към състоянието на тишина и покой, които вече познавах в практиката.
Последваха четири оферти за работа. Ами сега? Помолих се всички, които не са за мен да отпаднат и да остане моето. За една седмица няколко фактора ми подсказаха много ясно пътеката.
Идентично с моите “Умствени филмчета”
На първия работен ден щях да се разплача, защото условията на работното място което избрах, това за което ми сподели моята приятелка, беше толкова идентично с картинките в моето “Умствено филмче”, направено преди година.
В този едногодишен процес на сбъдване на една мечта, получавах на няколко пъти знаци. Най-важното за мен, беше знакът, че има сила която организира тези знаци, която работи с теб и в теб.
Умът не спира да дърдори, това си е неговият механизъм за справяне. Обаче разказите на ума са “климатичните условия”, а нашата истинска същност е небето”, казва Перма Чьодрон. Когато работиш с визуализация каквато е практиката на Джо Диспенса, ти се свързваш с принципа на небето в себе си.
Джо Диспенса казва, че най-трудното нещо е да кажеш какво искаш, да се представиш как ще се чувстваш и да оставиш Вселената да го подреди по-най добрия начин. Трудно е защото ние все искаме да обясним как по-точни трябва да се случат нещата.
Защо си заслужава да сбъдваш мечта по този начин?
Виждах как стъпка по стъпка се материализират парченцата на моята мечтата да бъда учителка по английски. В същото време осъзнавах с цялата сила на личното си преживяване, че радостта идва не от осъществяването на самата мечта, а от свързването със силата, която осъществява тази мечта. Сила, която далеч надхвърля способността на ума да дефинира. Сила, която е необятна.
Благодарна съм!
Препоръчвам на всеки да мечтае и медитира върху своя мечта, защото докато утихва и пребивава в полето на потенциала, човек се докосва до един по-дълбок източник на радост.
Новата ми работа ще е едно ново приключение, но знам че ще се справя, защото когато моите индивидуални сили не стигат, зад мен има две невидими ръце (може и да са повече), които с грижа ме подкрепят. Тези ръце не са само за мен. Тази подкрепа не е само за мен, тя е за всеки, който я допусне в живота си.
И щом сработи за мен, при наличието на нестихващите негативни коментари на моя ум, значи е възможно за всеки!
