Конявска планина – един каньон (Каньонът Шегава), една пещера (пещерата една от няколко из родния край, на Иван Рилски) и един непланиран връх (връх Риш 1442м)… и силен вятър на билото, добре че шишетата ми са метални и раницата ми е по-тежка с тях, иначе кой знае в коя магическа страна на кой магьосник щях да се окажа.
“Да не ви издуха вятъра?” шегува се баща ми сутринта, прогнозите са за ураганни ветрове.
“А няма, то там е по-южно и сигурно няма да вее толкова силно” отвръщам аз и си вярвам.
Конявска планина, е красива планина, изненада ме приятно. Намира се недалеч от Кюстендил. От София се стига за около час и половина с кола. Маршрутите в Конявска планина са по-малко популярна, а си заслужава да се поскиташ по тях.
Споделям три възможности за разходка, които ние осъществихме в рамките на един ден.
Навъртяхме километри, но си струваше.
Каньонът Шегава
След село Ръждавица се продължава нагоре по черен път в посока село Гърбино. Колата спряхме по-рано на разклона тук и поехме пеша. Маркировката по пътеката не е изобилна, но тук там я има. Трак на маршрута има и Bgmountains.
Първоначално пътеката се вие в ниското, а нагоре се протягат внушително отвесни скали. Каньоните имат в себе си магия, все едно си прегърнат от великан. Чувстваш се мъничък, но по един смиряващ начин, хубаво е да усетиш, че има нещо по-голямо от теб.
В разходката ни по пътеката из Каньона ни съпровождаха лекокрили жълти пеперуди и топли пролетни песни на птичета скрити в шубрака наоколо, а въздухът беше мек и пълен със слънце. Приказка!
По някое време пътеката започна да се изкачва нагоре и скоро гледахме панорамно и от високо Каньона. Горе вятърът подухваше леко, но нищо ураганно.
В този участък пътеката е маркирана с каменни пирамидки.
Върнахме се по същия път обратно към колата.
Разходката, с включената 15на минути почивка на една скална тераса, отне по-малко от час и половина.
Село Гърбино – пътища с повишена трудност
Първоначалната ни идея беше да стигнем с колата до село Гърбино, но пътят, който водеше до там, не ни предразположи да продължим по него. Много дупки, коловози, изобщо идеални условия да си чупиш колата. Отказахме се от този път и продължихме по добре подържания черен път, който води до една каменна кариера.
Скоро се появи и втория разклон за селото, но условията не бяха различни. В края на прехода все пак влязохме в селото и откъм билото на планината. В селото имаше няколко автомобила, но бяха високопроходими превозни средства. А втория разклон, беше на път, който се оказа, че стига до частен имот, или задънена улица.
След като не намерихме подходящ за нашия автомобил път до селото сменихме плана. Влади предложи да отидем направо към пещерата на Иван Рилски, която първоначално мислехме да е последната ни спирка.
Пещерата на Иван Рилски край село Гърбино
В началото се върви по равен коларски път. Има маркировка по него, макар че на картата пътят е отбелязан просто като селски път. Пътят после се стеснява и тръгва нагоре към скалите. Стига се до подножието на връх. Ние изкачихме и него, защото объркахме следата. От този връх се разкриват разкошни панорамни гледки. Реално обаче за пещерата се продължава в обратната посока. Спуснахме малко надолу и поехме вече по същинската пътека. Пътеката се вие през красива гора. В последния няколко метра следва сериозно катерене. Ако имате щеки, не ги забравяйте. Най-накрая стигнахме пещерата.
Мястото си има аязмо, олтар, голям каменен кръст, икони. Температурата в тази скална стая беше с поне един два градуса по-ниска отколкото навън. Пещерата е достъпна и по маршрут от Земенския манастир. От там идваха единствените колеги туристи, които срещнахме през целия ден.
От разклона, където ние оставихме колата до пещерата се стига за около час и половина. Ако това ви е достатъчно, може са е върнете по обратния път. Влади обаче ни беше измислил друго.
Връх Риш
Влади видя на картата, че има път от разклона, който води към пещерата в ведна посока и върха, който изкачихме по-рано в другата посока. По третия път нагоре щяхме да се стигнем до връх Риш (1442м), най-високият връх в едноименния дял на Конявска планина. Щяхме да направим маршрута кръгов.
Оказа се, че до върха си имаше бъхтане и денивелацията не беше шега. Вятърът, който синоптиците обещаваха, вече се вихреше лудо по откритите била на планината.
Хем стръмно нагоре, хем вятър, макар и южняк, те брули. Условията бяха идеални да работя над себе си и вкопчването в идеята как трябва да са нещата. Вървях и си представях, че тялото ми не е материя, в която вятърът се удря, а мрежа през, която той безпрепятствено минава и аз вървя с лекота. На моменти ми се получаваше много добре и вървях наистина леко.
Спомних си за един пасаж от книгата “Пътят на белите облаци”. В него авторът разказваше за случка, при която екстремността на условията провокира у него промяна на съзнанието, което го провежда до безопасно спасение. Съзнанието е по-силно от тялото, беше изводът на онази история. Въоръжена с нея, аз си играех с вятъра и се забавлявах. А край мен се ширеха все по-просторни пейзажи, красота. Препоръчвам маршрута, но маркировка няма, затова ще ви трябва карта. От връх Риш слязохме към към село Гърбино. Този път не е лесен за намиране в началото, но щом хванеш следата става ясен, а и после селото се вижда отгоре.
От пещерата до върха се качихме за малко повече от час и половина. До село Гърбино слязохме пак за толкова време.
Заключение след еднодневния преход из Конявска планина
През този ден навъртяхме 23км, но ако не ви се ходи толкова, спокойно може да разделите маршрута на части.
Препоръчвам тази посока, Конявска планина, особено ако търсите по-ненатоварени откъм човеко-поток дестинации и ви се иска да видите нещо различно от обичайните популярни маршрути.
Свързани статии:
Еднодневна екскурзия, близо до София – гр. Земен, Земенски манастир, Земенски пролом (част 2)
Еднодневна екскурзия близо до София (част 3) – водопад Полска Скакавица
