Връх Баташки Снежник. Има ли гледки? Има!

Баташки Снежник е връх в Родопите. Издига се на 2082 м.н.в.
„Кога ще те водя на Баташки Снежник?“ пита ме Влади мине не мине време, от началото на годината.

„Какво беше това?“ Отвръщам аз, не ги помня местата по имена.
„Връх в Родопите е и гледки има.“
„Ще идем, само да се пооправи времето.“

Магически спектакъл

Язовир Батак

Отвори се прозорец без дъжд и хайде, натоварихме малката палатка.
В петък вечер тръгнахме към язовир Батак. Пристигнахме за магически залез.
Облаците хем красяха небето, хем тътнеха страховито в далечината.
Иде ли бурята, отива ли си, кой знае.
Нищо, ако загърми и затрещи, ще се скрием в колата.
Не ни валя.
Цяла нощ слушахме жабешкия хора на язовир Батак. Събудихме се в ранни зори. Закусихме. Закусваше и един щърк. Бавно дългокракия се разхождаше из тревата и току извиваше шия към земята.
След закуска стегнахме катуна и поехме към Баташки Снежник.

Един от маршрутите към връх Баташки Снежник

От основния път Батак – Доспат свихме наляво към язовир Тошков чарк. На разклона има табела за Тошков чарк. После до мястото, където паркирахме се ориентирахме по картата на телефона.
Пешия маршрут започва от едно дървено мостче. Там също има табела, тя пък сочеше към връх Баташки снежник.
Целият маршрут не е тежък. През повечето време се върви по широк горски път.
Маркировка има тук-там на места, но съвсем недостатъчна. Без усилие може да се изгубиш, ако нямаш навигация на телефона.

В подножието на върха изгубихме пътеката

В последните да кажем 30-40 минути от маршрута започва изкачване. Тук изгубихме пътеката и като планински кози катерихме известно време право нагоре, докато се върнем на дирята. Скоро открихме по-човешката пътека за достигане до самия връх.

Иска ми се да ви разкажа ясно как да не се объркате, но освен относително описание с друго не мога да помогна. Описанието е така: като започне по-осезаемото изкачване на един баир преди върха още се върви по широк път. По някое време в ляво от пътя се показва една стръмна и тясна пътека нагоре. Картата ни сочеше, че може и по нея да минем, но може и малко след нея да продължим по пътя. Продължихме и съвсем скоро се натъкнахме на втора пътека, при която картата ни казваше, „тук сте, сега тръгвайте нагоре“ тръгнахме, но пътека скоро потъна в зеленината и изчезна. Треволяк, камънак и боровинкови храстчета. Поне да бяха узрели боровинките.
Трябвало е, разбрахме на слизане, да свием по предната пътека.
Знам, че това описание е твърде абстрактно, но поне ще свети като лампичка, че възможност за объркване има. Следейки телефона в крайна сметка Влади ни изведе, на както казах вече, по-човешката пътека.

По тази пътечка трабваше да свием, вместо да порължаваме нататък. По нея слязохме.

Трудност на маршрута

Опитът ми с Родопските върхове често е такъв. Ходиш дълго време по равно, яваш-яваш. Изразходиш част от силите си неусетно. После малко преди да се стигне върха пътеката рязко вземе да катери нагоре. Изкачването на Баташки снежник затвърди този модел.

Връх Баташки Снежник

От Баташки Снежник наистина се разкриха красиви гледки. Вижда се язовир Батак, сини хълмове разстлани като вълни към далечния хоризонт, грачето Батак и Велинград.

На върха има обозначаваща пирамидка. Българските флагове, които се издигат от нея, обаче бяха като дрипи. Моля, ако решите да ходите на върха след като сте прочели тази статия и не ви тежи, занесете едно хубаво, може и мъничко, знаме.
Долу под пирамидката има тетрадка и химикалки. В тетрадката може да впишете имената си, датата и каквото ви хрумне. Ние го направихме. Последните отбелязали се в нея, бяха качили Батажки Снежник ден преди нас. В почивния съботен ден ние хора не срещнахме. Видяхме само заех, лисичка и следи от глигани и може би сърни/ елени.

На върха обядвахме и поехме обратно.

Родопска красота

За красотата на Родопите всеки мисля е чул. Този маршрут не беше изключение, приказка е природата там.

Гората беше иглолистна, полята меки, тишината дълбока (ако изключим на едно място резачките на дървосекачи).
Чувстваш се прегърнат от планината.
Ако не ви се ходи на масов туризъм, има и такива омайни места. Заслужават си. Те доближава човека по-истински до сърцето на природата.

Ориентировъчно маршрутът в пешеходната си част ни отне общо шест часа (отиване, връщане и почивки).