Истанбул, отдавна си мечтаех да го посетя. Някой ми каза преди да замина, “или ще се влюбиш в Истанбул или няма да е твоето място”.
Не знам дали се влюбих, но знам, че бих отишла отново, а и докато се разхождахме из не туристическите райони на азиатската част си помислих, “бих могла да поживея тук.”
Истина е, гледах града през очите на турист, без ангажиментите на ежедневните предизвикателства. Вярно е също, че видяхме много мъничко. Истанбул е нещо огромно, което продължава да расте.
Все пак си събрах впечатления и си изградих някаква първична представа за мястото.
Някои неща ми допаднаха, други не чак толкова, но опредено бих се върнала.
Когато се върна, обаче много ми се иска да мога да казвам неща на турски.
В това пътешествие ми идваха думи на всякакви други езици, но се оказах абсолютно неподготвена с турския. Така и не успях да запомня думичката за благодаря, въпреки че я погледнах поне пет пъти в гугъл преводача. Думичката е тешекюлер (teşekkürler).
Teşekkürler, Истанбул!
Teşekkürler, че след години чакане най-накрая стигнах до Истанбул. Благодаря, че бях в добра компания. Благодаря, че посетихме непопулярни места. Teşekkürler за чая, за возенето с корабчета, за най-вкусната баклава, която се яде топла, кафето с шам фъстък, тишината на парковете, вечерните гледки на бреговете видени от Босфора, срещите с всички медитиращи котани… Прибрах се заредена.
Полезна (надявам се) информация
В следващите редове ще споделя информация, която надявам се ще послужи на онези, които отиват за първи път и не се включват в организирани екскурзии.
Минаване на границата
Към май 2024г, българските граждани могат да минават само с лична карта, но светът се променя толкова бързо, че ако четете тези редове две-три години по-късно, информацията може да не е актуална.
При големи празници, като например Великден, чакането може да се разтегли и до няколко часа. На отиване на границата изгубихме 4 часа. На прибиране минахме само за половин час.
От София до Истанбул с автобус
Пътувахме с Ардатур. Цените на билетите бяха прилични. Шофьорите и в двете посоки говореха само турски.
На отиване към Истанбул и двамата шофьори пушеха безобразно много и постоянно отваряха прозореца. На връщане и двамата не пушеха.
Климатикът очаквано поддържаше температури като в хладилник, но затова носех дебел шал, който спътниците ми наричаха одеяло, дебела шапка и почти не свалих якето.
Пристигането и в двете посоки беше приблизително, затова човек не трябва много да се настройва с определени планове за след това.
Ние се бяхме подготвили в деня на пристигането ни в Истанбул да направим една прилична обиколка преди да се настаним следобед в хотела. Автобусът, обаче стигна на автогарата чак в ранния следобед.
От автогарата има удобно метро до централния район на европейската част на града.
Туристически черни дупки
Нещо, което не ни допадна особено са всички важни туристически забележителности. Там тълпите от туристи, създаваха странна тежка енергия. След кратко пребиваване в тази атмосфера се усещахме много изморени и с нетърпение се насочвахме към по-тихи места.
Агя София видяхме само отвън. Нямахме интерес да се редим на опашка, за да платим вход от 25 евро на човек и да се потопим отново в черната дупка на туристическия човеко-поток.
Очакванията ми за Синята джамия също не бяха високи и се покриха с реалността. Голяма шумотевица, тълпи от любопитни туристи, които седяха върху надписите “Не сядай” и стъпваха с обувки по красивите килими, на които по правило трябва да ходиш бос.
Не бих казала, надейте да си губите времето с туристически обекти. Според нас обаче, тези туристически черни дупки заслужават минимум отделено време. Всичко друго, което видяхме беше в пъти по-интересно.
Господарите на Истанбул
Една забележителност, която няма как да се пропусне, бяха котките. Те са издигнати на почит в града. Харесвам котките и ми беше интересно да видя, как те бяха не просто толерирани, а обгрижвани и обичани от гражданите на Истанбул.
Никой не гонеше и нагрубяваше мъркащите котани. Хората ги хранеха, бяха им направили къщички, оставяха ги да влизат в магазините, да лежат по столовете в заведенията, по рафтове на магазини и т.н.
Малка котешка галерия може да разгледате “Господарите на Истанбул”.
Градски транспорт
Пътуването в Истанбул може да се случва лесно. Съществуват автобусни линии, метро, фериботи. На човек му трябва червената карта „Istanbul kart“, която се набавя от множеството апарати разположени край метро станциите, спирките на феритата и някои по-големи автобусни спирки. Внимавайте да не си купите по грешка туристическата синя карта Истанбул!
Istanbul kart служи за почти всички форми на транспорт (земни, подземни и водни). Не се включват само някаква специална автобусна линия, която така и не видяхме.
Една карта може да се използва от до 5 човека. Когато изхарчиш заредената сума, зареждаш наново и така.
В автобусите се качваш на първата врата и си чекираш картата. Слизането става от втората или третата врата. При фериботчетата си я чекираш в началото на входа за съответното корабче. В метрото си я чекираш като при нас още на входа.
Как се зарежда картата може да прочете и тук – heistanbulinsider.com.
Понякога автобусите са доста натъпкани.
Тоалетни
Освен за превоз, Istanbul kart вършат работа и за многото обществени тоалетни разположени из града. Има си апарати с бариерки, където чекираш картата. Цената за едно влизане в тоалетни е 3 лири, което в левове беше съизмеримо на 18ст. Към същия период цената в България за платена тоалетна е 1лв.
В моловете, тоалетните както и у нас са безплатни. Безплатни тоалетни има и в някои джамии.
Гугъл мапс и спирките на градския транспорт
С гугъл мапс лесно се ориентираш за спирките на градския транспорт, а даже и за разписанието на транспорта.
Входовете при феритата в началото ни бяха объркващи, но питаш и след няколко возения свикваш със системата и става лесно.
Свързани статии
Част втора – “Истанбулско пътешествие през месец май, част 2”
Част трета – “Фоторазказ – истанбулски кадри, малки парченца от огромна мозайка”
