Връх Богдан е първенецът в Средна гора. Със своите 1603 м. н.в. той се нарежда на десето място сред българските първенци. Списък на планинските първенци в България е намерих в bg.wikipedia.
Изкачването до върха може да се направи от няколко места. Ние си избрахме това от края на Копривщица.
Ако сте от София еднодневна екскурзия до Копривщица с преход до връх Богдан е съвсем осъществима.
До Копривщица
От София до Копривщица пътят е много живописен. На отиване минахме по подбалканския път. Той минава през Челопеч, Златица, Пирдоп, Антон. След Антон пътят се отклонява вдясно и по шосето до Копривщица.
От Копривщица до връх Боган
След като се стигне Копривщица, се продължава по главната улица край реката. После се свива вляво от мандрата „Дядо Либен“ (може да я видите на гугъул) и след малко вдясно към гробището. Подминава се гробището и при неголямо уширение вдясно на пътя може да се остави автомобила. Тук е и първата табела сочеща към връх Богдан.
Мястото за паркиране никак не е голямо, но през деня на нашето ходене спряхме първи (в 8:25ч), а после зад нас имаше само още един автомобил. Не си представям, че напливът от туристи тръгнали към връх Богдан, би бил толкова голям, но ако тук няма място може и на някоя уличка в покрайнините на града да се спре.
Рунтави предизвикателства
От тук се продължава все по селския път. Минава се край ниви и селскостопански дворове.
Живописно е и леко за ходене. Единственото предизвикателство е, че на три места имаше кучета пазачи. Големи кучета и отвързани. Като казвам дворове си представяйте парцели без обгради и свободно шляещи се песове, някои големи колкото мен.
На отиване минахме рано (8:40ч сутринта) и стопаните на рунтавите пазачи не се мяркаха. Наложи се да да имитираме мятане или да метнем някой и друг камък, защото с лай кучетата се втурваха към нас.
На връщане, стопаните седяха под навеси в дворовете, а огромните пазачи лежаха необезпокоявано точно по средата на пътя. Този път четириногите не ни закачиха, но минахме край тях на пръсти и с тревога. На пътя при единия двор се бяха излегнали три големи куче-мечки. Почиваха на припек и помахваха доволно опашки, други бяха сутринта.
След този напрегнат участък от неоградени дворове и отвързани кучета се продължава още малко напред. При един водоем се свива вдясно от пътя и се пресича малко поточе Мост няма, прескача се. Тук пътеката навлиза в гората.
На това място е важно да се следи карта на телефона и да огледате внимателно накъде продължава маршрутът. Хора, които срещнахме след нас се бяха се объркали и навъртели излишни крачки.
„През горичка по пътечка…“
С навлизането в гората пътеката започва да трупа денивелация. Все пак нали връх катерим.
След известно горско изкачване се продължава през просторни поляни. Тук се разкриват първите гледки. Виждат се билата на Стара планина.
Пътят край поляните завежда до изгорялата хижа Богдан. То си е направо цял комплекс от здания. Жалко, че стоят разрушени.
Зад комплекса от изоставени и рушещи се сгради тръгва пътека нагоре през букова гора.
Разкошна гора. Даже не беше раззеленена и пак ни се видя възхитителна. Тя е част от резервата „Богдан“. Обявен е за резерват през 1972г., и е единствения на територията на Средна гора. Средната възраст на буковете е 150 години. Повече за резервата може да прочетете тук.
Връх Богдан
Самият връх е на поляна в горичката. От него няма гледки. Има си обозначителна пирамидка, така че човек няма как да се обърка, че е стигнал. На върха хапнахме.
Изкачването до връх Бодган не е е тежко. Имахме сили, затова решихме да походим още час и малко от Богдан до връх Шилигарка и обратно до Богдан.
Като стигнахме връх Богдан явно още не бяхме прегладнели, защото ядохме, но не с апетит.
Когато наистина огладнееш и сухият хляб е вкусен, а нашите сандвичи бяха въз сухички.
Добре, че имах чай да преглъщам.
Връх Шилигарка
Този връх си няма пирамидака или каквото и да е друго обозначение на яве. Че сте го стигнали може да разберете само от картата на телефон или друга карта.
От връх Богдан до Шилигарка пътеката върви нагоре надолу по разкошни хълмове (пасища) покрити с чуден мек тревен килим.
В края на март този килим беше нашарен с жълта суха трева и безброй разпръснати лилави минзухарчета. В далечината гледките са красиви – билата на Централен Балкан покрити с бели шапки. Наблизо хълмовете, които се издигат и спускат като вълни също галят очите.
Много се радваме, че решихме да си удължим маршрута. Заслужава си! Ако не сте изморени, не пропускайте да продължите и до тук, след като стигнете връх Богдан.
Маркировка
Маркировката по маршрута от Копривщица, който избрахме, е налична през повечето време. В началото е жълта. После има и жълта, и червена. На няколко места се губи и след това пак появява. Винаги е добре да се следи и карта на телефон, и маркировката по пътя, когато я има.
Продължителност на маршрута
С едно наум давам цифри във време. Те са само ориентировъчни и зависят от темпото на вървене и почивките. От мястото където паркирахме до връх Богдана се качихме за 3 часа, слязохме за по-малко. В това време включвам и да кажем общо 10 минути почивки на различни места.
Трудност на маршрута
Маршрутът е лек. Средно дълъг е (около 5-6 часа в двете посоки), но поне половината от него е по равен път или с незначителна денивелация. Има малко катерене, но нали е към връх. Спокойно разходката може да се направи и от семейства малки с деца.
Ако си подарите удоволствието да походите и между Богдан и Шилигарка това е още около 30-40 мин. в посока.
Заслужава ли си този еднодневен преход?
Да със сигурност. Мястото не е прекалено туристическо. Много живописно е. Може да се съчетае и с диагонал из китната Копривщица.
Мрън за кафето в Копривщица и къде сме пили магическо кафе
Измислихме си след прехода да спрем в Копривщица. Щяхме да седнем да изпием нейде по едно кафе.
На площада в центъра седнахме в една сладкарничка.
Сервитьорката беше доста недружелюбна, ама хайде сигурно си има свои ядове момичето.
В менюто предлагаха кафе Lavaza 30мл. за 2,50лв. Е колкото, толкова, а 30 мл звучеше чудесно.
Донесоха ни нещо блудкаво до ръба на чашата. Честно толкова измислено кафе не знам дали бях пила. То аз и това не го изпих. Оставих го с надежда да разберат сигнала. Вече за трети път ни се случва да ни сервират лошо кафе от случайни места.
Аз рядко пия кафе, защото не се справям с кофеина, но когато пия държа да е магическо.
Магическо кафе пихме тази година във Варна, препоръчвам го – https://coffeecup.bg.
А миналата година за кафето в Драма написах:
“Този път извадих късмет и с кафето. Спряхме при една бутикова кафеджийница.
Взех си чисто еспресо. 100% арабика, с приятна киселинна нотка и интересен букет от послевкусове. Истинска наслада за сетивата.” (“Ксанти – пъстро, живо и жужащо“.)
А вие имате ли си любими места за кафе?
Снимки от прехода с пояснения към тях, може да разгледате в албума тук.
Свързани статии:
