В един и същи ден попаднах на две интересни идеи свързани с минимализма.
- „Пространството позволява нещата да израстват.“ Зак Хайли https://www.youtube.com/@ZachHighle
- Концепция за контейнера. Дана Кей Уайт
https://youtu.be/_24PoIZSmVs?si=HyjINQ-uZQd7Njh1
Принципи от минимализма
Принцип на свободното пространството
„Пространството позволява нещата да израстват.” Тази концепции ме наведе на следните размишления.
Първата стъпка в минимализма е да разчистиш. Да освободиш от всичко излишно пространството, което обитаваш, живота си и ума си. Звучи лесно, но някои усилия са практика за цял живот. Ако сте опитвали да потърсите тишина в ума си, пространство между препускащите без прекъсване мисли, знаете за какво говоря.
Втората стъпка е какво ще позволиш да расте, да се развива в новопридобития простор. Какви действия, мисли, навици. Да кажем, че вече си минимизирал физическия безпорядък и с това си отворил малко свободно време. Възможно ли е да оставиш това време просто така празно за съзерцание например. Възможно ли е да не бързаш да го претрупваш с нови дела?
Принцип на ограничението
Какво е container и каква е неговата функция?
Container, си е контейнер. Корен на думата е contain – съдържам, побирам, ограничавам нещо да не се разпростира отвъд поставените граници.
Част от минимализма е да поставим граници на пространството, времето и усилията си. Да приемем кое ни е достатъчно и да живеем според него.
Ако с малкото не намираме радост, няма да може да ценим и всичко, което е повече.
В минимализма не умножаваме контейнерите, за да поберем още и още, а избираме, кое си заслужава да приберем в ограниченото пространство.
Когато опитваме да поберем в рамките на 24часа невъзможно много за изпълнение дела, страдаме. Човек без да се усети стига до прегаряне, панически атаки, разболяване и т.н.
Пробваме ли да наблъскаме живота си с неизброими амбиции, планове, ангажименти и т.н. стигаме до точка, в която рухваме. То е същото като насила да натъпкваме в кутия повече неща отколкото тя може да побере. Когато правим това или ще счупим кутията или ще повредим нещата, които тъпчем в нея.
Принцип на приоритизирането
Освен ако нямаме свръх естествени сили да разтягаме времето и да умножаваме многократно физическата и психическата си енергия, тогава имаме само един път – приоритизиране.
Питаме се – кое е най-важно за мен, защото мога да избера само ограничен брой дела, вещи, ангажименти.
Тези граници всеки поставя сам според вътрешното си чувство за лекота. Изгубим ли усещането за лекота, спираме и преосмисляме. Ако не успяваме да поберем всичко, тогава се питаме което е най-същественото за нас?
Още по темата за приоритетите вижте в “Историята за буркана”
Няма пречки човек да избере да търси щастието си в трупането на повече вещи, в опити да преодолее ограниченията на 24те часа, да натисне себе си физически, ментално и емоционално, за да постигне дадена цел.
За мен обаче формулата „повече“ не работи, затова и в последните години се опитвам да овладея и прилагам на практика тези принципи на минимализма – простор, ограничение приоритизиране.
Не ми е лесно, но ми е важно да успея!
Подобни статии:
