В събота отделих часове за гледане на ютюб видеа на тема здравословно хранене. Беше полезно, защото стигнах до извод, който ми донесе странно дао облекчение. Изводът е следният, не съществува нещо, което ако правиш или не правиш може да ти подсигури абсолютно здраве. Човешкото същество не притежава абсолютен контрол, макар че винаги се стреми към такъв. Защо този стремеж? Защото да знаеш, че можеш да управляваш дава чувство на сигурност. Несигурността поражда тревожност.
Обещания и разочарования
В повечето системи за здравословно хранене изваждат статистики, научни изследвания, доказателства, че ако съблюдаваш определен тип хранене ще се радваш на крепко здраве и дълъг живот. В множество случаи хора постигат подобрение на физическото си състояние и се справят с различни хронични заболявания. Подобни примери радват и мотивират. И все пак, здравословно хранещите се и спортуващи, и медитиращи хора също се разболяват от рак, получават инсулт, инфаркт и т.н. Познавам такива хора в кръга на моите познати, а и в ютюб има доста споделени лични истории. Няма как човек да не се зачуди тогава какво да прави. Като се храниш с боклуци може да се разболееш, като се храниш уж здравословно, пак не си застрахован срещу сериозни заболявания.
Същества на правенето
Да си болен не е приятно, когато си здрав можеш да правиш повече неща, които ти харесва да правиш. Екхарт Толе казва, че ние сме същества на правенето (doing), не на (being) съществуването. Просто да бъдеш е цяла друга вселена на духовно преживяване.
Една формула за живота
Откакто се помня търся, искам формула за живота. Формула, която ще ми позволи да контролирам случващото се с мен. Закичила съм се гордо със значката „Нося лична отговорност за живота си!“ и експериментирам с всякакви формули. Животът обаче е прекалено многообразен и не може да бъде подчинен на логика, която обитава и разбира само физическия свят.
Казват живота е енергията на Бог. Тази енергия тече и в нас без да я осъзнаваме. Вярвам, че човек може много повече от това, което си представя. Контролът, който опитваме да упражняваме над материята, обаче е повърхностен подход. Казваме, ако правя това, ще се случи това. Но животът не действа така. Пластовете на взаимодействия в нас и около нас надхвърлят способността ни да ги възприемем и осмислим.
Влади с право все ми повтаря, че храненето не е решението. Аз се противя. Ядосвам се даже и повтарям отбранително „не, храненето е много важно!“. Защо го правя, а) защото храненето е едно от малкото неща, които мога да управлявам, б) постигала съм и някои добри резултати с него.
Храненето не е панацея!
Ако приемем, че храненето не е панацеята, която ни обещават модните течения за здравословен живот, тогава какво да правим, запитвам себе си отново. Отговорът за мен е: правя колкото мога, за да се чувствам добре в момента. Не разчитам, че това е достатъчно и утре няма да ме покоси някоя сериозна болест.
Wu Wei (довери се)
Не се самозалъгвам, че в храненето съм открила панацея срещу страданието. Надявам се просто с времето да се науча на великия принцип на Дао – wu wei, да се доверяваш на потока на Живота и да течеш с него.
