В началото на януари си поставих три предизвикателства. Предизвикателство – “Един месец без захар”, предизвикателство – “Шест месеца публикация във фейса през ден” и предизвикателство “Една година консуматорски детокс”.
Към края на месеца ретроспектирах и наблюденията ми са следните:
Предизвикателство – един месец без добавена захар
След почти месец се чувствам добре. Не съм имала кризи за сладко. Месецът обаче беше и относително безметежен. Гладът за сладко се натрапва обикновено, когато ми се „вгорчи“ живота. 😉
Хапвах си понякога по навик десерт – банани или ябълки. Между другото филия с фъстъчено масло и ябълка се оказа голям деликатес. Странях от всякакви сухи плодове, защото там не е сигурно дали не са ги окъпали в захарен сироп.
Опитвам да пия и достатъчно вода.
Нивото на енергия ми е добро. 🙂 Забелязвам, че не се задъхвам при катерене на върхове или стълби, което е бонус. Не бих казала обаче, че концентрацията ми се е повишила. Не регистрирам и някакви съществени промени в настроението.
6 месеца публикации във фейса през ден
В нито един момент не съм останала без идеи за писане.
Много от написаните статии оставям непубликувани. Ако липсва достатъчно обща стойност (и за мен, и за прочитащия), вписвам мислите само в дневника.
Осъзнах, че когато формулирам мисли в по-дълги фейс постове, се случва те да бъдат криворазбрани или недоразбрани (защото хората не винаги четем всичко и до край, понякога четем по диагонал).
Някои коментари, плод на недочитане или коментари с малко по-остър тон винаги ми носят тъга.
Влади се шегува с мен, че съм като китайски порцелан емоционално. Вярно е. Къде тогава съм тръгнала да се меся в социалния живот на фейса, се питам сама. Ама ето на предизвиквам се, меся се и си страдам, и уча. 🙂
Преди седмица бях на ръба да закрия фейс страничката при поредна подобна ситуация. Прекалено импулсивна съм. Емоциите ме сритват отвътре и често действам, после мисля.
Този път си дадох ден за размисъл.
Мисълта ми стигна до следното решение – каквото пиша, ще е повече в блога. Ако някой се ангажира да отвори линка и да зачете там, надали ще е по диагонала. Затова линковете към блога ще са повече.
Огромно предизвикателство – една година консуматорски детокс
Въздържането от ненужно пазаруване се оказа в пъти по-голямо изпитание от избягването на захарта.
За първия месец постигнах няколко успеха, но и пазарувах.
Не съжалявам за никоя от покупките. Те с изключение на една блуза и потник са част от списъка ми с предварителни неща.
Дадох си по два дни размисъл дали наистина имам нужда от блузата и потника.
За да се намери място за новите придобивки занесох в контейнера на Червения кръст две други дрехи, едната ми беше тясна, другата – не любима, макар че съм я носила доста.
В общи линии през останалите месеци не би трябвало да търся нови дрехи или други вещи.
Но е толкова трудно, толкова трудно да стоиш далеч от пазара.
