Грешки, решения, прозрения и постижения
В последната част на разказа за осем месечния ремонт на стая споделям изводи. Какви грешки допуснах, какви избори направих, какви прозрения ме осениха и какви постижения реализирах.
Грешки
Започнах твърде смело и нетърпеливо. Отделях време за проучване, но в началото не достатъчно. Добре че вселената ме спъваше на най-подходящите места, за да мога да се огледам и да разбера, че съм объркала посоката.
Думите се материализират – как не се прави замазка
В началото на ремонта казвах шеговито, че работата ми по стаята ще е вдъхновена от природата, където няма идеално прави линии. Идеята за липсата на прави линии я бях срещнала преди време, когато четях за къщата на Хундертвасер (Дом_Хундертвасер). Странната крива къща видяхме, когато гостувахме на приятелка във Виена. За стила на Хундертвасер пише следното:
„За неговия стил са характерни различните по вид прозорци, цветни мозайки, много зеленина и растителност. Хундертвасер е противник на правите линии и рационалността в архитектурата: „планираната архитектура не може да се смята за изкуство“.
Той строи без предварителни скици и планове. Според него съвършенството се крие в спиралите и кривите линии. Негова запазена марка са вълнообразните подове: „гладкият под е изобретение на архитектите, той е удобен за машините, но не и за хората“
bg.wikipedia.org
При слагането на замаска на пода, дори не ми хрумна идеята за правене на кофражи, които помагат за подравняване на настилката.
Моята безумна техника беше бъркане на готовата циментова смес с лопата и директно разнасяне на око. Първото полагане беше особено трагично, защото дори не успях да омеся добре сместа. Затова в този край на стаята замаската стана на топченца и на дупки.
После се научих да разбърквам добре и почти докарвах гладкост, но не и равност.
Отчасти разчитах на магическата саморазливна (наричана още самонивелираща се – доста подвеждащо) замаска.
Саморазливната замаска е много скъпа. Количеството, което аз бях купила ми стигна само леко да загладя кривия първи слой, но не и да изравня. Липсата на добре подравнен под, доведе до дебел слой фибран и сега ламинатът леко се огъва под краката, като се движиш по него. Поне не скърца, за момента.
Влади свърши чудесна работа по полагането на този фибран и ламината, но кривините нямаше как да се заличат напълно.
Стените, които плачат
От гледането на видеа и четене във форуми, попаднах на споделен опит, в който един човек беше написал, че след като сложил шпакловка и боя, всичко паднало до голо. Основата не му била добра. Аз по примера на един майстор от ютюб, почуквах стените да проверявам старата шпакловка читава ли е. След щателна преценка, където не беше здраво свалих всичко до панел. Чак тогава започнах да шпакловам.
Първия слой с мрежата беше най-лесен. Мрежата се слага, за да не излязат пукнатините, които бяха в самия панел. Вторият слой ме затрудни, третия беше мъката на домакинята, която не може да прави торти.
Още на втория усетих че на някои места се появи един неприятен кух звук. До полагането на боята съм треперила, дали всичко няма да падне.
Отчасти, за да заздравя слоевете грундирах обилно.
След финишния трети слой, обаче ми остана грунд и реших да наквася добре стените за всеки случай. Така съм ги наквасила, че не имало вече накъде да попива грундът и е започнал да тече надолу. По чудесно изшкурения, с много пот на чело финишен слой, се прорязаха вадички. Боята не можа да ги заличи. В началото много ме хвана яд.
Боядисването дето имитира венецианска мазила, би прикрило дефекта. Аз обаче не съм фен на този венециански ефект. Затова промених отношението си към стените и ги обикнах такива каквито са. Вадичките, ми напомняха две неща: първо – не е нужно нещо да е съвършено, за да го обичаш, второ – минимализмът, трябва да се практикува във всяко отношение. Когато нещо е достатъчно, да съумееш да спреш.
Ръбчета и прах
Беше ми приятно да шпакловам. Процесът изисква концентрация. За момент докато шпакловаш си почиваш от другите мисли. Това е приятно. Харесваше ми и да забърквам гипса. Понякога го правих съвършен като гъстота, друг път течеше, но му хванах цаката накрая. В измазването се стараех много. Резултатът, обаче винаги беше средно задоволителен.
В полагането на шпакловка не станах особено веща. Аз торти не мога да изглаждам, камо ли стени. Майсторлъкът е подобен.
Оставаха ръбчета и после падаше здраво шкурене. Този процес на шкурене беше най-голямото ми предизвикателство. Неприятният бял прах влизаше в носа и през маската. Стелеше се из цялата къща. А почистването с прахосмукачката беше с тревога дали няма да изгори милата. Издържа все пак, все още работи.
Баш майсторите си имат машини наречени жирафи. С тях се шкури. Макар че не знам дали ще могат да шкурят криви стени. Използват се и филтри-циклони за прахосъбирането, с тях работата може да бъде по-малко прашна. Такава инвестиция в машини, обаче е неоправдана при условия, че ремонтирах само една стая, а и къде щях да ги съхранявам после.
Избиране и решения
Боядисване на стените
Дълго обмислях на какъв цвят да се спрем за стените. Проучвах даже влиянието на цветовете върху психиката на човека. Прецених, че на моя естествено облачен натюрел, отлично би повлияло жълтото. Жълтият цвят е много силен и затова препоръките бяха да не се прекалява с него.
Реших само една стена да е жълта, останалите бели. Така стаята щеше хем да е по-светла, хем да я боядисаме по-лесно. В деня, когато щях да си избирам нюанс на жълтото се помолих на вселената да ме насочи да попадна на такова жълто, което да хармонира по най-добър начин на моето усещане. Ооо, колко добре бях чута и колко много харесва жълтото, което избрах за стената.
Тебеширена боя за освежаване на мебели
Поинтересувах се с каква боя се боядисват стари мебели. Открих – с тебеширена и после лак или парафин отгоре. Има и матов лак. Исках да освежа един стар гардероб, преди да отиде в Светлата стая. Изборът на цвят отне време и чудене. Спрях се на бяло – шампанско. Тебеширената боя, която си купих, беше на фирма Лорка. Има ги в Практикер.
Смених и дръжките на гардероба и така се сдобих със съвсем нова мебел.
Със същия цвят, шампанско, обнових и една помощна икейска масичка. А с чисто бяло, след шкурене, боядисах вратата на стаята. Вратата е от онези старите картонените, които са слагали стандартно в панелките. По ред причини решихме сега да не сменяме вратите, затова просто я приведох в по-приличен вид.
След полагане на тебеширената боя се чака поне два дни, въпреки че изглежда изсъхнала. Такава е препоръката. После лакирах с матов лак.
Редене на ламинат
Ламинатите имат различна дебелина и коефициент на износване. Решихме да се спрем на среден клас подходящ за дневна и дъските да са от по-широките. Дълго избирахме шарките. Предпочетохме такива, които се разминават. Въпреки това при реденето падна мислене кои нюанси към кои да се закачат, за да ни хареса. Влади беше шеф на техническата част – реденето. Аз помагах с подредбата на шарките и в рязането. Добре ни се получи, ако изключим нестабилната основа, за която споменах по-горе.
Бели первази
Хубав беше пода с ламината, но стоеше незавършен, защото нямахме още первази.
Первазите се продават отделно. Има тесни и широки, има плътни MDF и PVC. Ние си избрахме PVC с канал за кабели.
Разнообразието на цветове също е голямо. Влади ми беше показал снимка на икейска стая с бели первази. Много ми хареса и решихме да са такива. Така стаята изглежда с по-дълги стени и пространството макар и незначително е по-просторно.
Предизвикателството в слагането на первазите беше голямо. Пробиването на стените безкрайно. Кривите стени затрудниха дори гъвкавия PVC перваз, а рязането с макетното ножче отне цяла вечност. Но се получи красиво.
Постижения и реализации
- Научих се, че когато започнеш, страхът отстъпва пред действието.
- Важно е да правиш подробно проучване. Три пъти мери, веднъж режи. На мен това винаги ми е било трудно. Аз режа и после се мръщя на грешката.
- Вече знаем как да правим много неща, които преди не умеехме.
- Научих се да продавам в OLX и Marketplace. Добрите снимки и личното послание продават по-добре.
- Пораснах във вярването, че мога повече от това, което съм си представяла.
- При среща с гигантско предизвикателство, трябва да се грижиш за себе си. Както споделих в част първа на разказът, всички практики, които правех за тялото и духа ме съхраниха да не прегоря. “Ремонт на стая, част 1“
- Да ремонтираш изисква енергия и постоянство. Не е същото като да гледаш видеа за ремонти в ютюб, хахаха. На финала, обаче съм изключително смирена и благодарна. Благодаря на Вселената (Бог), че ми даде сили да извървя този път.
- Имаме чудесна „Светла стая“!
Албум със снимки “Ремонт на стая”