Ксанти се намира в Северна Гърция, на 220км от Солун.
Считан е за един от най-красивите Гръцки градове и културна столица на Беломорска Тракия.
Историята на града е свързана с много битки и конфликти. Градът е бил част от Османската империя. За известно време след освобождението на България, Ксанти е влизал в границите на България.
В Ксанти днес населението е смесено има християни и не малко мюсюлмани. Някои от мюсюлманите са с турски корен, други помаци, каквито населяват Родопите и в нашия край, а в wekepedia, прочетох и за ромско мюсюлманско малцинство. Конкретни данни за съотношението на религиозните групи не намерих, но на място в града видяхме доста жени със забрадки, а в атмосферата се усещаше и духа на Ориента.
Как видяхме Ксанти
Пъстър, многолик, жужащ, пълен с енергия, жив и някак близък с Ориента ни се стори Ксанти.
Беше слънчева събота. В кафенетата (сенчестите) насядал народ, млади и стари, местни и туристи. Забелязахме и типични мъжки седенки на маса в някои заведения.
Площадът също пълен с преминаващи хора, с хора срещнали познати и спрели на раздумка, родители бутащи бебешки колички, деца тичащи насам-натам, младежи…
По улиците бръмчаха автомобили, мотори, скутери.
Моторите и скутерите бяха много. Даже видяхме няколко магазина за такива. Явно тази форма на превоз е предпочитана в Ксанти.
В по-новата част са построени 6-7 етажни блокове в типичен гръцки стил. Като в Кавала, Драма, Серес. В старата част сред кокетни калдъръмени улички са притихнали спретнати къщи, от по-стари времена. Някои като архитектура ми напомниха за българските домове от Възраждането.
Старата част на Ксанти е много приятна за разходка и привлича доста туристи.
Освен симпатичните улички и здания, тук видяхме и малки дюкянчета с бляскави витрини, приканващи гостите на града да си вземат нещо за спомен. Влязох в едно такова магазинче и сърцето ми започна да пее, докато очите танцуваха през лъскавите и цветни, бижута и сувенири прахосъбирачки. В едни друг период от живота си, щях да изляза от това магазинче с една торба подаръци за себе си и за близките, хаха. Днес усилената работа върху разчистване на дома е сменила разбирането ми. Внимавам повече какво ще внеса вкъщи, дали ще го използвам, дали ще допринесе за визуалния шум на пространството и т.н.
В по-централните улици на новата част на Ксанти пък са наредени магазини на популярните марки, които обикновено са скупчени в моловете.
Пътуване София – Драма – Ксанти
Минахме през ГКПП Илинден – Ексохи, познат още като Гоце Делчев – Драма.
Започна да се развиделява. Слънцето блестеше през предното стъкло на колата и на мен започна много да ми се доспива. Едвам си държах очите отворени, а щяхме да минем по пътища, по които не сме минавали преди и имаше какво да се гледа.
Помолих Влади да спрем някъде в Драма, за да си взема едно кафе за разбуждане.
В центъра на Драма се разхождахме при предното ни прибиране от Гърция. Хареса ни атмосферата на града.
Този път извадих късмет и с кафето. Спряхме при една бутикова кафеджийница.
Взех си чисто еспресо. 100% арабика, с приятна киселинна нотка и интересен букет от послевкусове. Истинска наслада за сетивата.
Много ми се понрави кафето. Казвах на Влади, че искам на връщане да минем пак през мястото, за да се почерпя отново и да кажа на собственика „благодаря за хубавото кафе“. 😉
Обстоятелствата обаче се наредиха различно и се прибрахме през Серес.
Разбуждането си заслужаваше. Пейзажът от Драма до Ксанти беше много живописен.
Ксанти – панорамно
Първото зърване на Ксанти беше Панорамно.
Пътят, по който дойдохме от Драма минава над Ксанти. Там има отбивка за гледка. Освен нас на отбивката бяха спрели още автомобили.
Паркиране в Ксанти
В самия Ксанти паркирахме при Lidl.
От хипермаркета си пазаруваме едни триъгълни банички с фета (винаги са топли). Влади се черпи и с богаца (баничка с крем). Взимаме си и студени шоколадови напитки. Тези три неща са ни като традиция.
От Lidl до центъра на Ксанти не е далеч. След няма и 10 минути бяхме в центъра.
В центъра седнахме на сенчеста пейка в парка и хапнахме баничките.
После пресякохме площад Демокрация и се отправихме към малките улички на стария град.
Накрая се върнахме при паркинга на Lidl, където бяхме оставили колата. Напазарувахме още някои неща и се отправихме към къмпинг Натура.
Галерията със снимки от Ксанти и пояснения към тях може да видите тук –https://photos.app.goo.gl/cLTz8iuffL154nN7A.
Къмпинг Натура
В къмпинг Натура не намерихме удобствата, на които сме свикнали и които допринасят за една добра едноседмична почивка на палатка.
Предложиха ни три варианта за палатката, всички без никаква сянка. На едно от местата вече имаше две малки палатки, а самото парцелче, без да преувеличавам, беше голямо колкото едно палатково място в къмпинг Мелиси. Другото парцелче беше празно, но момчето, което ни показваше палаткоместата подхвърли уж окуражаващо: „Тук по-рядко слагаме повече палатки.“ Момчето говореше български.
С Влади решихме, че макар и километрите от къмпинг Натура до Ситония да са доста, по-добрият вариант е да ги пропътуваме, за да отседнем в познатият ни къмпинг Мелиси.
Притеснявах се, че може да има много хора в Мелиси, но поне местата за палатки там имат някаква сянка и са относително отделени едно от друго.
В къмпинг Мелиси, пристигнахме късния следобед след 18:00ч
Настанихме се в същото дворче, в което изпънахме палатката и през юли.
Тази августовска ваканция се получи наистина вълшебна.
Случихме и на съседи, и на време и на настроение. 😉
