Сухото езеро над Семково

Сухото езеро, което не е сухо щяхме да посетим.
Сухото езеро, което е разположено в южната част на Рила. Намира се на 2033м н.в. (според данни картата bgmountains) над планинския курорт Семково.

Как се стига

От София поехме в посока село Белица. В Белица може да се посети Парка за Танцуващи мечки и водопад Казаните.

За курортния комплекс Семково се продължава в посока към водопад Казаните. В началото пътят беше асфалтиран и равен. По-нататък го ремонтираха, разширяваха. В Семково след частта с нови хотели и почивни станции и бунгала от едно време, пътят продължава още нататък до хижа Семково.
В краткия участък от курорта до хижата пътят не е за чудо и приказ, но е проходим за лек автомобил.

Хижата е разположена край езерце, чието име не успях да открия.

Оставихме колата на 200 метра преди хижата, на подходяща отбивка край пътя.
От там потеглихме пеш към Сухото езеро.

Основната маркировка до Сухото езеро е жълто-зелена.
Маршрутът е добре обозначен, а и по него минават хора в почивните дни.

Трудност на прехода

В началото пътеката е равна и широка. След около да кажем 20на минути тя, свива вляво към гората. Там става тясна и стръмна. Известно време катериш остро нагоре. После става малко по-полегата, но равна чак когато се излезе от гората малко преди самото езеро.

Въпреки че има стръмнина маршрутът не е тежък, защото е кратък.
Слизането по същата пътека предполагам би било предизвикателство, защото е песъчлива, но ние не минахме по нея.

Към момента на нашето ходене имаше доста нападали дървета по пътеката. Дано го почистят.

Сухото езеро

Времето за стигане до езерото, видяхме на информационни табели е около 2 ч и 30 мин. Ние стигнахме за 1 ч и 30 мин, при условия, че не сме препускали с вятъра.

Самото езеро е красиво. Разположено е сред горичка от клекове и високи хълмчета в едната посока. За мен впечатляващ беше цъфтежа на нежни бели цветчета по повърхността на водоема. Освен нас при езерото бяха стигнали голяма организирана група туристи. Около 50-60 човека.
Край езерцето починахме около 20-30минути, похапнахме и поехме към следващата част на прехода.

Кой отговаря за поддържането на туристическите маршрути?

Докато слизахме по алтернативния път уж маркиран в червено, с Влади си приказвахме, че това е още един маршрут оставен на гората.
Който отговаря в нашата държава за поддържането на туристическата мрежа явно е ваканция от години.
Много пъти вече ни се случва да попадаме на пътеки изоставени и погълнати от природата.

В Краището, доброволци оправят маркировката почистват пътеките. Ако ги няма доброволците няма и пътеки.

Местността Нехтеница

За да си направим кръгов маршрут решихме да минем по път, обозначен на картата с червена маркировка.
Червената маркировка започва от местността Нехтеница.
До тази местност вървяхме по широк път покрит с трошенокаменна настилка.
По пътя минаха поне три автомобила. Маршрутът е равен и лек. Някои участъци бяха доста слънчеви, но имаше и сенчести.

До местността Нехтеница може да се стигне с автомобил от градчето Якоруда.
При Нехтеница има удобни места за паркиране, поляни и беседки за пикник. Чешма с много студена и вкусна вода.

От тази местност започват туристически маршрути до хижа Грънчар, хижа Трещеник и нашият път към Семково.

Дълго слизане и търсене на пътеката

В началото следвайки червената маркировка се движехме по асфалтиран път. После при един остър завой асфалтовия път продължава надолу, а право напред се появява широк горски път.
Ние поехме по горския.

Цялото слизане до разклона със зелено-жълтата маркировка, откъдето тръгнахме сутринта, беше около 4 ч и 30 мин. Този участък не е добре маркиран. Тук там се появява червена боя, но на възлови места такава липсва и ако не е картата на телефона няма как да се ориентираш.
Основният път не изглежда основен през цялото време. Многократно се разклонява от други пътища. Целия маршрут минава през гора.

В този участък не срещнахме нито един човек, може би не е случайно.

Рекички с ледена водичка

Някой ще ме смъмри, къде си тръгнала като не си във форма.
Още предния ден в София дясното ходило отгоре ми се поду като поничка.
Не бях го ударила, не ме болеше силно. Някаква стара травма трябва да е, си мислех.
Понеже нямах болка, а и знаех че ако не се чувствам добре, просто ще останем да си седим някъде на туристическите столчета, реших да тръгна.
От сутринта ходилото ми беше подуто, но установих че всякакви потапяния в студена, ледена вода помагат.
Навих се да тръгнем по червената маркировка, защото очаквах че пътя ще е по-лек. Не предполагах, че ще е значително по-дълъг.
Няколко пъти спирахме за почивка при ледени поточета и ледени чешми, за ледени потапяния на краката.
Силите ми се възвръщаха и продължавах.

В края на прехода краката като цяло вече ме боляха, но не от травма, просто бяхме извървели 30 км. Осъзнавах, че положението не е трагично и вярвам, че за това помогнаха ледените поточета.
Препоръчвам, стига да не е забранено, ако правите дълги преходи да си предвидите поне няколко почивки за ледена терапия на ходилата.

Изкуството да присъстваш или как природата лекува облачното време в сърцето

Малкият Дракон ръчкаше огъня с една пръчка.

“Голяма Пандо, чудех се защо не изпитвам същото удоволствие от събирането на съчки, както когато бях съвсем малък дракон. Някога обичах да събирам най-хубавите съчки, да им махам листата и да ги слагам в кошницата.”

Голямата Панда помисли за момент.

“Нашите мисли може да ни отдалечат от нас самите. Когато си бил млад, задачата да събираш съчки е поглъщала цялото ти внимание. Когато си фокусиран по този начин, умът не се разпилява и това води до усещане за вътрешен покой, от който извира чувство на радост и вътрешен мир.”

Малкият Дракон помисли малко.

“Вероятно си прав. Докато събирах съчките преди малко, си мислех дали наистина пътешествието ще ми помогне. Изобщо не мислех за това, което правя.“

„Пътуването“ Джеймс Норбъри

Облаците

Забелязах докато вървяхме към Сухото езеро, че духът ми не беше приповдигнат. Отдавах го на подутото ходило, на недоспиване и други мои си предизвикателства.
Знаех, че ще ми мине това настроение, защото винаги така става.

Природата лекува облачното време в сърцето.
Странно е обаче да вървиш на такова прекрасно място като гората и да не се наслаждаваш.
Да вървиш увесил нос. Осъзнавах и чаках промяната.

Бях права, че енергията ми ще се смени. Като наближихме местността Нехтеница вече забелязах, че емоциите ми стават по-други.
След още половин час и още едно почиване край чудно хубава рекичка, която се опита да ми отмъкне чорапа, вече бях вътрешно изцерена от подтиснатото настроение.

Какво виждаш?

Природата е лечебна, но процеса на оздравяване се подсилва от личното участие в него.
В книга няколко дни преди прехода прочетох една практика за възстановяване на вътрешната сила, чрез свързване с красивото.
Реших да я опитам като се сетих за нея. Започнах да регистрирам съзнателно, всяко красиво клонче, листенце, цвете, камъче, поточе, хълмче. Невероятно е чувството, когато съзнателно гледаш красивото, целият свят около теб оживява по-жизнен, близък и подкрепящ.

Изводи от деня:

• Въпреки дългия преход бях много удовлетворена.
• Припомних се, че не е важно къде си, а какво гледаш. Към какво гледаш можеш да избираш съзнателно.
• Рекичките са благословия за уморените нозе.
• Не всички маркирани пътища са маркирани. Няколко пъти обърквахме следата поради липсата на реална маркировка в гората.
• Вървяхме 30км, близо 9 часа.
• Пеша от хижа Семково към Сухото езеро поехме в 9:50ч. Върнахме се при хижата в 19:22ч. В това време са включени почивките край Сухото езеро, поточета и места за похапка.
• Маршрутът не е труден и тежък. Дълъг е, но ако се почиваш и наслаждаваш, без да губиш често пътеката е удоволствие.