Нощувахме на палатка край заслон Тевно езеро.
Втория ден сутринта започна с приключенско спускане през един каменист улей към Валявишкия циркус.
Идеята беше от там да стигнем Валявишките езера и после да продължим по жълтата маркировка към хижа Безбог.
Преди спускането има кратко катерене от Тевно езеро до североизточното било (рид) над езерото.
Хората измолват по свой начин подкрепа от висшите сили. По камънака такава невидима подкрепа винаги е добре дошла. Металното нещо вляво на кадъра е долната част на голям кръст.
Не правете така!
Ако кажа не правете така, ще съм като родителите, които мислят най-доброто за децата си, но не дават правилния пример.
Все пак ще го кажа, не правете така!
Когато нямаш обхват да минаваш по подобни маршрути, немаркирани официално, а на яве обозначени само с пирамидки оставени от други луди глави е възможно, но неразумно.
Седмица преди да тръгнем към Пирин гледах видео, в което опитен планинар обясняваше, колко е важно човек да има някакво sos устройство. В планината телефоните нямат сигнал навсякъде.
Не бъдете неразумни, а колко е разумен ежедневния ни живот?
Надарена с богато въображение, допускащо винаги всякакви възможни сценарии, докато слизах по улея осъзнавах, че това което правим не е разумно.
Разсъждавах си на теми „търсиш си белята“, „да би мирно седяло, не би чудо видяло“, „корабът е в безопасност в пристанището, но не е направен затова“ и т.н.
Когато човек има да се контузи прави го и на равното. Онзи ден се спънах в чехлите на Влади вкъщи и си контузих леко палеца.
Много пъти съм се чудела възможно ли е изобщо човек да избегне някакъв инцидент?
Имаме среща в Тикрит
Една позната ми разказа кратка история, която дълбоко се записа в съзнанието ми.
Имало едно време един слуга. Отивайки на пазара да купи неща за господаря си, срещнал Смъртта. Смъртта погледнала право към слугата. Слугата се уплашил много и избягал. Изтичал при господаря си.
„Господарю, преди малко на пазара видях Смъртта и тя ме погледна право в очите. Сигурно иска да ме вземе, моля те дай ми кон, да се махна от тук, ще се скрия в Тикрит.“ Господарят се смилил и дал на слугата най-бързия си кон.
На следващия ден господарят минавайки през града също видял Смъртта, спрял я и ядосано попитал. Ти защо така уплаши вчера моя слуга.
Смъртта отвърнала: „Изненадах се да го видя тук, защото имам среща с него след ден в град Тикрит.“
И все пак, по-добре е човек да е относително подготвен. Устройствата, които подават SOS сигнал не са евтини, но биха помогнали във формулата „направих най-доброто, да става както е написано.„
Слизане по каменната река
Улеят ми се стори предълъг. Представляваше наниз от решение след решение къде да стъпиш и откъде да продължиш. Където можахме добавихме камъни към пирамидките и направихме нови.
След около 2 часа и половина стигнахме ниското. Отдъхнахме няколко минути. Подишах малко да разтоваря организма си от натрупания адреналин и тръгнахме към Валявишкото езеро.
Подобно но не така дълго слизане по каменен улей направихме в Рила надолу от Купените към Страшното езеро.
Голямо Валявишко езеро
“Голямо Валявишко езеро е част от Валявишките езера, общо 25 на брой.
Наричано още Горното Валявишко езеро. Лежи на 2280 м н.в. в централните части на Валявишкия циркус. Отстои на 1152 м запад-северозапад от вр. Джангал и 767 м североизток от вр. Валявишки чукар.
С площ от 83,6 дка то е третото по големина езеро в Пирин, след Попово езеро и Долното Кременско езеро. Една от най-забележителните черти на езерото са двата острова в северозападните му части. Югозападният остров е с площ от 1,18 дка, а североизточният остров в с площ от 3,63 дка.Формата на езерото е неправилна, капковидна, ориентирана на северозапад и югоизток. Дълго е 458 м, широко 233 м.
Бреговете са с дължина 1300 м и твърде разнообразни по характер. Езерото е след най-дълбоките в Пирин (18,9 м) и заема четвърто място по този показател. Основния приток на вода дава потокът, който се влива от югоизток.”
Информационно табло край Голямо Валявишко езеро
Валявишко езеро ни посрещна с абсолютно магическа, девствена красота. Бяхме от страната на езерото, от която няма официален маркиран маршрут. Липсата на човешко присъствие се усещаше в атмосферата наоколо. Сякаш бяхме се пренесли в друго измерение.
Мисля че и контрастът на напрежението при слизането добави яркост на преживяването на дълбоко спокойствие край езерото.
Обиколихме брега на езерото по тясна пътечка през клекове, камънак и полянки с мащерка.
От другата страна продължихме по жълтата маркировка към хижа Безбог.
Да се движиш със своите възможности
Маршрутът по жълтата маркировка минава по другия бряг на Валявишко езеро. Следва бъхтене нагоре до място наречено Портата. За разлика от първия ден, през втория силата ми беше наполовина и баира ми се струваше гигантски.
По този баир ни изпревариха момче и момиче. Вярно раниците им бяха по-малки, не знам от къде идваха и колко бяха отпочинали. Бяха и по-млади, но всеки път когато ме изпреварват така, емоционалният ми тонус спада драстично.
Знам че е глупаво, но не мога да се освободя от този психически блокаж.
Затова няма да ме чуете да кажа, че съм планинар.
Моите възможности физически и психически са да кажем малко под средното ниво.
Поздравявам се само, че въпреки това тръгвам да предизвиквам себе си.
Би било прекрасно, ако за мен нямаше значение как вървят другите и просто следвам своята си скорост и се наслаждавам на гледките, но каквото такова.
Ще отбележа обаче, че докато вътрешно недоволствам че съм кашкавал турист, все пак успявам да виждам красотата наоколо.
След време кой ме е изпреварил остава на заден план и докато си припомням, чрез снимките през какви дивни места сме преминали се усмихвам и си казвам, тръгвам пак.
След Портата
От рида, до който се изкачихме се вижда цялото Голямо Валявишко езеро. Блести като красив скъпоценен камък в ниското. Преминахме портата (там духаше много силен вятър) и заслизахме едно безкрайно слизане надолу към Банските езера. До самите езера не стигнахме. Продължихме по маркировката нататък към разклон, от където може да се тръгне към Поповото езеро, след него Тевно и т.н. В друга посока от разклона към Рибно езеро и в нашата към хижа Безбог.
Слизане с лифта
Когато стигнахме хижа Безбог силите ми вече бяха на червено. С воля и стискане на зъби можех да се насиля и пеша да сляза към хижа Гоце Делчев. Пеша се качихме предния ден.
Бяхме излезли в планината, обаче да се насладим и за да ни остане сладък вкус, избрахме лифта.
Цената на човек в посока е 18лв. Ако си вземеш билет и за двете посоки е 28лв.
Може да видите ценоразписа тук.
Така завърши, успешно, нашето пиринско приключение.
Преди да продължим към София спряхме за кратка освежаваща почивка в центъра на Добринище. Влади си взе сладолед, аз се почерпих заслужено с праскови.
