Преходът ни беше двудневен. Нощувахме на палатка край Тевно езеро.
Ден 1 – преход до Тевно езеро
През първият ден изминахме разстояние от 12,2 км.
Маршрутът беше от х. Гоце Делчев (1458 м. н.в.) до Тевно езеро (2512 м. н.в.)
Към 8:30ч паркирахме на един от паркингите при хижа Гоце Делчев.
Планът беше от тук да се изкачим пеш (вместо с лифта) до хижа Безбог.
После покрай Безбожкото езеро към Поповото и от там до Тевното.
До хижа Безбог
От хижа Гоце Делчев до хижа Безбог изкачването бих определила като умерено тежко.
Маршрутът нагоре се вие на серпентини, ту през гора, то на открито. Открит е широкият горски път, по който могат да минават и автомобили.
Не знам дали е необходимо специално разрешително, за да се движиш по него с кола.
На две места край пътя след междинната станция на лифта видяхме спрели леки автомобили. Горе на самата хижа Безбог, също имаше, но там само джипове.
Табела указваща нашата посока, сочеше време за стигане 2 часа и 30 минути от х. Гоце Делчев до хижа Безбог. Ние взехме разстоянието за 2 часа.
По принцип аз катеря бавно, но малко преди да тръгнем изпих едно чайча мате (в него има кофеин) и по баира вървях доста свежо.
До Поповото езеро
От хижа Безбог до Поповото езеро взехме разстоянието за 1:45мин. Часовете, които споделям са субективни, но все пак дават някаква обща идея за дължината на отсечките по маршрута.
Почивка за обяд си направихме на Попово езеро. Вече бяхме навлезли в сърцето на Пирин и гледките бяха забележителни.
До Тевното езеро
След Попово езеро продължихме по маркираната пътека към Тевно езеро.
Скоро достигнахме участък от маршрута, който е предимно каменист и все нагоре.
След известно пъхтене се изкачихме на билото, от което в далечината долу се виждаше заслон Тевно езеро. На билото, при лявата Краледворска порта ни посрещна силен вятър. Облякох ветровката и заслизахме.
До Тевно езеро стигнахме в ранния следобед малко преди 16:00ч Това значи, че от Поповото езеро сме ходили около 2:30мин, като не включвам почивките, които правихме за презареждане с вода и още похапване.
Маркировката
Маркировката е много ясна. От хижа Безбог до Поповото езеро както каза Влади е „Витошката“ на Пирин. След Поповото до Тевно езеро също имаше хора, но значително по-малко.
Да си носиш къщата на гръб
Моят багаж с храната и водата (1.5л) беше около 9кг, при условие че Влади носеше палатката. Основното тегло (без храна и вода), беше малко под 7кг.
Фотоапаратът не включвам в тези килограми. Той не е лек, но все не ми дава сърце да го оставя.
Опитвам да минимизирам съдържанието в раницата, но както каза един опитен планинар в ютюб, все още „опаковам страховете си“. От друга страна не е и да не съм патила от неразумно подценяване на времето в планината. Затова в момента каквото такова.
Тежестта на раницата ми все пак беше много по-прилична от това, което носех на първите ни палаткови преходи в Централен балкан преди 3 години (12кг с храна и вода).
Товарът на гърба ми, усещах да ми пречи само на места по камънака, къде губех център и раницата ме занасяше встрани. Влади все повтаря много ти е хлабава раницата, но като я стегна цялата тежест се измества към раменете и това ме смазва.
Знаете ли че в чужбина има фирми, които шият раниците индивидуално според спецификите на тялото на клиента. Такъв тип раница ти ляга като ръкавица.
От трета страна, ако човек си мрънка по навик и със съвършено прилягаща раница ще намери за какво да мърмори.
Минималист
Вървейки в посока Тевно езеро се разминахме с възрастни баба и дядо. Дядото беше абсолютен минималист от едно време. Носеше на гърба си малка раница тип вързоп, на главата вместо шапка – вид забрадка. Гол до кръста, с обикновен дълъг панталон и обикновени маратонки. А лицето му излъчваше спокойствие.
Винаги, винаги си напомням, не е важно какво имаш, а какво отношение те води в живота.
В планината пак така.
Цветята на Пирин
По целия маршрут през двата дни не спирах вътрешно да ликувам възхитена от вълшебните цветни килим на Пирин. Ако снимаш панорами, скалите доминират, но когато вървиш по пътеките, цветчета във всякакви форми и цветове надничат измежду тези скали. Oсобено пъстро е на полянките около езерата.
Климатичните условия
През двата дни в Пирин случихме на много горещо време. Температурата през нощта на Тевно езеро падна до не по-малко от 10градуса.
Водата
Чешми по маршрута след хижа Безбог няма. Чак горе на заслона при Тевно езеро.
Някои от туристите споделиха, че там водата не била добра за пиене, други си пълнеха шишетата без притеснения. Ние за всеки случай си я филтрирахме. Филтърът използвахме и още няколко пъти като си пречиствахме вода взета от планински поточета.
За избрания филтър писах в предната статия, вижте тук.
Бивакуване в Пирин
На поляната край заслона вече имаше опънати палатки. Част от тях разбрах по-късно се дават под наем. Имаше обаче и други като нас, които си носеха сами къщата на гръб. 😉
Намерихме си подходящо място и изпънахме нашият платнен дом.
Според правилника на Национален парк Пирин, бивакуване е позволено само в близост до хижи и заслони. На другите места е забранено.
Вечеря с гледка към Тевно езеро
После хапнахме на дървена маса до заслона. Гледката беше към Тевно езеро.
След хапката се освежихме с чудесен душ на открито.
Останалата част от следобеда си почивахме край палатката и наблюдавахме новопристигащите.
Палатковото село
Приказването и даже лека музика от съседите продължи до късно, 23:00ч
Чудехме се не са ли изморени тези хора, не им ли се иска да си полегнат вече.
Добре че имах тапи.
От една страна е успокояващо да си сред други хора, от друга в такова палатково село шумът е неизбежен.
Нощта
Цяла нощ духаше много силен вятър, но не беше студено.
Палатката ни удържа геройски на силните пориви.
Съжалявам обаче, че ме домързя да си покажа носа от палатката и да погледна към безкрайното небе обсипано със звезди. Вместо това се борех за някоя минутка сън.
Сутринта
След цяла нощ битка с шалтета се събудих късно, чак в 7:00ч.
Казвам късно, защото когато се наспя добре в планината още в 5:30ч вече съм на крак.
За несполучливата ми система за спане споделих в предната статия, ако ви е интересно вижте тук.
Сутринта установих с радост, че нямаше и капчица конденз по външния слой на палатката.
В палатковото село вече щъкаха хора насам натам.
Измихме се, закусихме набързо и поехме по маршрута за вторият ден.
За това приключение скоро ще разкажа в следваща статия.
