Организирахме си двудневен преход в Пирин. Бяхме с малката палатка.
Пирин за мен е предизвикателство като терен и енергия. Там най-много изпитвам себе си.
Пирин е гостоприемен, но не допуска лесно близост.
Ако успееш да навлезеш в сърцето му, гледките които ще видиш са впечатляващи.
Всяка планината е голям учител.
В класната стая на Пирин през двата дни скитане по чукарите научих няколко урока.
Възможно е и на вас да са полезни, затова реших да ги споделя.
А може и да ви минат покрай ушите (очите), защото често ние хората се учим най-добре от собствените си грешки, рани и падания.
Планински уроци в класната стая на Пирин
Първи урок – комарите си организират банкет
Първият ми урок още в началото на нашия преход беше, че комарите в гората през юли са особено кръвожадни. Дебнеха от всякъде и хапеха безпощадно. На всеки три крачки поне един беше забил хобот в кожата ми.
Даже и на по-висока надморска височина (над 2000м) комарите не изчезват.
Умеят да хапят и през дрехите.
Моята грешка беше, че не предвидих подобно нападение. През ум не ми мина даже да се пръскам превантивно с нещо.
Решението за следващ път е лесно – да се защитиш с някакъв репелент. Не знам дали ще помогне напълно, но без нищо положението беше катастрофално.
Втори урок – слънцето пече жарко
По-високите части на планините слънцето е много силно. Там, казват препатилите хора, се изгаря най-бързо.
Аз обаче предната седмица бях на море и вече имах някакъв загар. Реших, че няма нужда да се мажа със слънцезащитния лосион.
Резултатът – краката ми изгоряха на къси панталони, ръцете на къси ръкави и лентички на щеки. Вратът ми стана червен като на рак.
Решението е да се намажеш с нещо, което пази от слънце.
Ако човек много се поти, това е обикновено при ръцете. Тогава да си облечеш дреха с дълги ръкави е вариант.
В ютюб опитните планинари, които гледаме, често носят тънки блузки с дълги ръкави за предпазване от слънцето.
Вторият ден от прехода, се сетих и ходих с блузата ми мериноска с дълъг ръкав.
Трети урок – как се спи на пързалка
Системата ми за спане в момента е доста неудачна.
Най-отдолу поставям студоизолиращо шалте. То е със слой сребристо фолио, тип спасително одеяло. Този слой изолира студа идващ от земята, но е безобразно хлъзгав.
За омекотяване и още малко изолация си нося леко надуваемо дюшече. Ново е и още го тествам. Материалът, от който то е изработено, също е хлъзгав.
Комбинацията на двете (топлото шалте и мекото дюшече) за съжаление се оказа неработеща. При съвсем леко завъртане или каквото и да е движение на тялото, надуваемото шалте се пързаля и нагъва към долния или странични край на палатката.
Сънят ми беше накъсан от сто пъти изтегляне на дюшечето обратно на място. Всяко неволно помръдване беше пързулване към някой ъгъл на палатката.
Решението какво е още не знам. Умувам какво да направя в тази ситуация без да се налага да купувам нови шалтета. Мисля си да нарисувам линии върху студозилиращото фолио с нещо наречено гумен спрей, който е противоплъзгащ. Мога да закрепя някакви противоплъзгащи лепенки или пък да ушия платнен калъф от материя, която прави сцепление. Последният вариант обаче ще добави допълнителна тежест към багажа. Ако имате опит или идея моля споделете.
Четвърти урок – храната прави борбата 😉
Имах достатъчно храна в раницата. Бях приготвила леки кифлички с пушено тофу и едни уж планинарски бисквити.
Бисквитките съдържаха смлени бадеми и тиквени семки, нахутено брашно, кокосово брашно, чия, смляно ленено семе, конопено семе, кокосово масло, сол, пюрирани фурми и канела.
Получиха се вкусни. Направих ги колкото е възможно сухи, за да са по-леки. Пекох на ниски градуси по-дълго. С тази сухота, обаче бисквитките ми присядаха някак.
Решение:
Не се бях сетила, че мога да накисвам бисквитките с вода в канчето, което носих и не използвах за нищо. Щях да хапвам вкусна и питателна каша. Вкъщи бяха останали десетина бисквитки и си ги употребих в смутита.
Представям си също да си имаме мини газово котлонче и да си нося от онези дехидратираните манджи, които се накисват с топла вода. Този вариант обаче е оправдан при преходи от повече дни.
Храната в хижите понякога е добра алтернатива, друг път не. Зависи от цените в менюто и усещането ни за хижарите, които са готвили храната.
Пети урок – да имаш филтър за вода е незаменимо
След прехода ни до хижа Мазалат, където пих по невнимание вода със съмнителни качества (над чешмата имаше табела, водата не е годна за пиене), реших че ще си взема филтър.
Прегледах в интернет различните варианти и си избрах популярната класика Sawyer filter squiz. По спецификации този филтър “пречиства 99.99999% от всички бактерии, включително салмонела, холера и E.coli; премахва 99.9999% от всички микроорганизми, едноклетъчни и многоклетъчни, включително giardia (гардия) и cryptosporidium. (криптоспордиа) и други.“
Поръчахме си го български търговец (arms.bg), което ни спести време и пари.
В Пирин филтърът влезе в употреба няколко пъти. Освен това, когато знаеш че можеш да презаредиш с вода и от някое поточе, не е необходимо да носиш повече от две бутилки.
Едната бутилка обикновено пълня с вода, в другата разтварям електролити.
Шести урок – бързо съхнещо бельо
При заслон “Тевно езеро” имаше чудесен самоделен външен душ. Подарихме си удоволствието на планинско къпане след цял ден прашене и потене. Като казвам удоволствие имам предвид именно това. Много е яко да се къпеш на открито, заобиколен от разкошни върхове наоколо.
Само дето имаше опашка от други туристи чакащи за тази чудна баня. Затова трябваше да се къпеш по бански. Аз такъв не носех. Окъпах с бельото. После го изпрах и оставих да съхне на затоплен от слънцето камък. Случихме на много горещ ден. За няколко часа следобеда бельото ми изсъхна. Ако е от мериносова вълна ще съхне по-бързо, а може да се облече и влажно и няма да е студено за тялото.
Седми урок – тапите за уши са благословия
Някой ще си помисли е какви тапи, нали сте на тишина в планината. Няма такова нещо. Ако си изпънал палатката както е редно в близост до хижа или заслон, шум винаги има, че и музика даже. Понякога вятърът е силен, друг път капките на дъжда падат шумно по покрива на платнения дом и т.н. Тапите са абсолютно задължителен атрибут.
Научих и си припомних още планински уроци:
- Когато теренът и хлъзгав по-добре да не дрънкаш много, а да стъпваш внимателно и да не разсъждаващ излишни мисли.
- Чаят мате дава криле 😉 и всяка друга напитка с кофеин, нo аз него харесвам. Ако някога имаме котлонче, ще си нося и чайче.
- Шапките в планината трябва да са дишащи и да си имат връзки, защото вятърът обича да краде шапки.
- Най-красивите места не винаги са популярни и добре маркирани. Всъщност това го установих още на прехода до Урдините езера преди години.
- Минимализмът на малкото вещи в раницата дава огромна свобода.
- За мен куилт (backpacking quilt) е по-удобно от спален чувал, защото ми позволява да се въртя. Все още нямам куилт, но спалния чувал използвам по подобен начин.
- Дори и всички да те изпреварват, следвай своето темпо, защото иначе се изгубва насладата от ходенето.
Описание на самия преход очаквайте в следващата статия.