Много валя последните уикенди.
Все не се отваряше възможност за скитане из гори и планини.
Нищо, използвах дните да ремонтирам и чаках търпеливо.
В последния момент, петък, видяхме че за събота се открива слънчев прозорец време.
Без да се кумим много събрахме дрехи, палатка, чували и шалтета и потеглихме към местността Узана. Влади отдавна имаше идея за двудневно скитана в района.
Беше го измислил така:
Ден едно – изкачване от хижа Партизанска песен до хижа Мазалат и слизане обратно.
Нощуване, където е подходящо в местността Узана.
Ден две – лежерно изкачване на връх Исполин.
Решихме, че ако ни заплющи дъжд ще направим само първата част от разходката и ще се приберем. Имахме късмет да ни пропусне дъжда и останахме да нощуваме край хижа Узана.
От хижа Партизанска песен до хижа Мазалат
От София потеглихме в 6:00ч
Когато стигнахме хижа Партизанска песен (9:40ч), там вече имаше доста спрели автомобили.
Около хижата има няколко места подходящи за паркиране.
От Партизанска песен към хижа Мазалат тръгнахме в 10:00ч
Движехме се с леко темпо, защото от София бях тръгнала с проблем в десния крак.
Маршрутът до хижа Мазалат не е чанч, затова реших да рискувам. Много ми се ходеше вече на гора.
А гората ни посрещна свежа и зелена, сякаш е май, нищо че вече юни беше преполовил.
Разкошна букова гора.
Характер на маршрута
Маршрутът е изключително разнообразен и това го прави много приятен за ходене.
Ту е широк горски път, ту тясна пътечка. Движи се на места в прохладна сянка под дърветата, а после на открито през просторни поляни.
Нежни цветчета, свежи папрати, скали покрити целите с мек зелен мъх, наслада за сетива на туриста.
Последния участък от маршрута е споделен – за пешеходци, колоездачи и преминаващи високо проходими превозни средства. Имахме късмет да ни задминават повече велосипеди и по-малко мотори. Слава богу, защото прахоляка, който се вдига е голям.
На две места, при желание човек може да свие от пътя по пътеката с зимна колова маркировка и тогава да избегне част от споделеното преминаване.









Трудност и продължителност на маршрута
Преходът от х. Партизанска песен до х. Мазалат е средно натоварващ.
На табелата в началото се посочва време за стигане 3:00ч. Съвсем точно се вместихме в тях.
По пътеката срещнахме и младежи, и по-възрастни хора, и родители с малки деца.
Това разнообразие на посетителите според мен е показателно за трудността на прехода.

Маркировка

Маркировката от хижа Партизанска песен до хижа Мазалат е червена. Този кратък преход е част от етапа Ком-Емине на международния маршут Е3.
През по-голяма част от времето обозначенията са напълно достатъчни. Само в началото имаше разклон с три разделения, където трябваше да забавим хода и да се огледаме, за да не сгрешим посоката. Все пак да имаш карта на телефона помага.
Хижа Мазалат

Хижа Мазалат е кацнала на едно панорамно възвишение с надморска височина от 1523м.
Сградата е строена още 1935г.
На поляната край хижата имаше дървени маси и пейки.
Когато ние достигнахме целта немалко народ вече отмаряше наоколо. Както казват хората, само нас ни нямаше. Там изглежда винаги е така.
В хижата предлагат храна, но ние си носехме сандвичи и хапнахме тях.
Чешми по пътя
Питейна вода
Някъде около средата на маршрута, в началото на изкачването на единствения по-осезаем баир, има чешма. Там спираха почти всички. Водата е хладна и чиста. Ние се отбихме да напълним шишетата само на връщане.

Водата при външната чешма на хижа Мазалат
Откъм страната на пътя минаващ покрай хижа Мазалат има чешма с кранче.
Поставена е и дървена табела, на която пише че водата не е за пиене.
Който чете, не пие. Аз обаче изобщо не забелязах предупреждението, директно си налях вода в канчето и си изгълтах една чаша. Влади после като отиде да си допълни шишето видя надписа.
Водата, установих при повторен оглед, наистина не беше за чудо и приказ. Плуваха в нея някакви боклучета, но ще ми е обица на ухото да наблюдавам по-внимателно.
Отдавана искам да си взема и филтър за вода, че не винаги се намира питейна.
Еньовден на хижа Мазалат

Сред многото хора забелязваш едни, други не.
Дамата самодива ми направи впечатление още, когато беше долу край пейките.
Имаше много нежно и меко излъчване.
Когато си тръгнахме от поляната край хижата решихме да се качим на едното възвишение съвсем наблизо. От него започва зимната пътека към хижа Партизанска песен. Предполагахме че ще има гледки от хълмчето, а и щяхме да минем по различна пътека от подсичащия прашен път, по който дойдохме.
Горе на хълмчето сред тревите блажено събираше слънчеви лъчи самодивата.
Здравейте!”, поздравих я с усмивка.
“Здравейте и честит празник”, отвръна ми и тя с усмивка.
“Честит празник”, повтарих механично и после се замислихм и попитах.
“А всъщност какъв празник е днес?”
“Еньовден е” каза ми самодивата.
“Ооо наистина ли, колко хубаво, благодаря, че ми казахте.”
Тази година покрай предизвикателствата от всякакво естество, Еньовден ми се беше изпълзнал от мислите. Някак интуитивно обаче бяхме намерили най-доброто място за празника.
Набрах си няколко стръка мащерка ей така, заради магията на Еньовден. Това ми е много любим празник. Тези стръкчета ще стигнат за един чай.
Други статии за Еньовден
“Моята разходка на Еньовден – вълшебствата на природата”
“До връх Камен дел през Алеко”

Слизане и вечеря в местността Узана
Слязохме до хижа Партизанска песен за по-малко от 3 часа.
Първоначално мислехме да вечеряме там топъл хижарски боб. Като стигнахме до хижата се оказа, че почти всички маси бяха заети. Имаше свободна и за нас, но шумотевицата от многото струпал се за хапка-пийка народ ни отказа.
Отправихме се към местността Узана.
Там си намерихме приказен кът за отдих, край чешма с чиста ледена вода. До чешмата бяха наредени две каменни маси с дървени пейки.
Настанихме си и извадихме храната, която си имахме.
Благодарях за късмета да вечеряме на такова прелестно място сред треви, дървета и птичи песни.
По-късно Влади се обади в хижа Узана и попита може ли да се изпъне палатка там.
Получихме утвърдителен отговор. Срещу 6 лв. на човек получаваш възможност да се настаниш където ти хареса около хижата и да използваш баните.
Топлата вода след целодневен преход е истински балсам.
Освен това за закуска си поръчахме банички. Хижарката се оказа баш майсторка.
След закуска потеглихме към връх Исполин.