Срещали ли сте тази чудесна поема в интернет, „Ще бъда щастлив когато…“.
В нея се изброяват ред условия, които човек очаква да се наредят в живота му, за да постигне щастие… Да завърши добро образование, да си намери добра работа, да се влюби, да се ожени, да си построи дом, да си роди деца, децата да пораснат…И винаги, винаги ще има още нещо, което недостига.
Днес излязох на терасата. Беше ранно утро около 7:00ч. Въздухът – свеж от от вчерашния дъжд. Дърветата и храстите около блока по-зелени от всякога.
Птичетата пеят с пролетен ентусиазъм, а автомобилите пълзят малко по-бавно и по-тихо, понеделнишки.
И насред това утро усетих дълбоко спокойствие.
Периодът е напрегнат, затова не мога да се отпусна
После се замислих.
Напоследък малко се напрягам от предизвикателството на ремонта, който подхванах.
Предстоят неща за вършене, които са ми непознати, нови и ме плаши чувството, че може и да не ги направя както трябва.
Въпреки ремонтните дейности ни се отварят уикенди за пътешествия тук и там. Удивлявам се сама от себе си, че не се вълнувам и не успявам да се насладя както обикновено на тези пътешествия. Защо?
Защото, съм напрегната от ремонта. Ще започна да се вълнувам като се успокоя, като свърши работата по стаята.
Дааа, това е същата формула, „ще бъда щастлив когато“.
Кой може да предположи какво ще е, когато ремонта свърши?
Омагьосан кръг е да очакваш нещо да се случи, за да се почувстваш спокоен.
Ще се отпусна днес
Затова, казах си, е важно да намеря спокойствие днес, без значение как са подредени обстоятелствата.
Така или иначе разполагам с днес, вчера е безвъзвратно отминало, утре може и да не дойде.
Колко сериозно взимаме ежедневните си дела. Как се оставяме да ни повлече потокът на задълженията и задачите. Губим способността си да се радваме на дребните неща.
За финал споделям една популярна притча. Тя обобщава темата, какво е да се отпусна в настощето.
Ягодата
Един човек пресичал поле, на което спал тигър.Забелязвайки тигъра, човекът побягнал с всички сили.Тигърът след него. Стигайки до пропаст, човекът започнал да се свлича по нея, докато се захванал за корен на дива лоза, а тигърът ръмжал отгоре. Треперейки от ужас, човекът погледнал надолу-а там стоял друг тигър…Само коренът на лозата удържал нещастника. Две мишки-едната бяла, другата черна-излезли от дупката си и тихо започнали да гризат корена.
Обкръжен отвсякъде от опасности, човекът се огледал и недалеч видял ягодов храст с една единствена зряла ягода. Държейки се с една ръка за корена, той протегнал другата и откъснал ягодата.
Колко сладка била тя!
Още статии на тема щастие: