Ден първи на тридневното ни пътешествие в Родопите, Гергьовден
Втора година избираме да скитаме из природни пътечки на Гергьовден. Миналата, качихме връх Тодорини кукли в Стара планина. Тази повървяхме по участък от маршрута Е8 (Рила-Родопи). От Меандрите на река Рибна към язовир Голям Беглик и обратно.
От София тръгнахме с автомобил в 6:30ч.
Много живописен се оказа пътя между Велинград и местността Каратепе (при Меандрите на река Рибна).
Любопитно ни се стори, че повече от 2-3 други автомобили преминаващи по пътя не засякохме. За сметка на това по асфалтираното шосе се движеха овчари със овце, с крави, с кончета. Беше забавна провокация за представите ни какво обичайно преминава по автомобилен път и къде обичайно виждаш селскостопански животни.
Меандрите на река Рибна
Паркирахме колата на поляна край река Рибна, след хотелски комплекс Меандрите. От там беше началото на нашия пешеходен маршрут. Широк горски път води от това място до язовир Голям Беглик. Съвсем до язовира не стигнахме, нямахме достатъчно време.
Маркировка
Този участък от Е8 е лесен за следване. Движиш се основно по широк черен път. Пътят се вие през красива иглолистна гора и открити поляни. Маркировка има на доста места. Червена е.
Върнахме се по алтернатива на основния маршрут, за да направим кръг и да ни е по-интересно. Алтернативният път е пак е широк горски, но там маркировката е доста оскъдна или съвсем липсва.
Връзката между двата успоредни пътя (този по който дойдохме и другия, по който се върнахме) е пътека, която се следи само по карта (bgmountains.org). На живо също е различима и проходима, но не е маркирана.
По-нататък по маршрута за връщане, пак на картата има посочена и някаква пряка горска пътека. Потърсихме я, но на яве се оказа, че тя вече не съществува. Гората я е погълнала. Върнахме се на по-главния път и продължихме по него.
Трудност на прехода
Преходът е доста лек. Дълъг е, но няма зор по маршрута. Местата с денивелация бяха кратки и в никой случай много стръмни.
Овчарници
Накъде по средата на маршрута, в посока язовир Голям Беглик, минахме през място с много кошари. Във все още хладния пролетен сезон стада и кучета пазачи нямаше, което ме зарадва. Чудя се как ли ще е през лятото.
Обяд край реката
Почивка за обяд направихме по пътя на връщане. Край една чудна рекичка видяхме маса и пейки. През лятото това място вероятно е оазис на прохладата. В деня на нашето преминаване, там беше по-студено, но ние имахме топли дрехи и решихме да се насладим на песента на реката, докато хапваме.
Пролет снижно-минзухарна
По целия маршрут забелязах много напъпили минзухари. Тревата все още жълто-кафява, завиваше откритите поляни. Пълноводни потоци се стичаха от всякъде и припяваха на птичетата. Малкото широколистини дръвчета (гората е предимно иглолистна) чакаха пролетта да съживи голите им клонки.
На връщане попаднахме на все още неразтопени преспи сняг. Трябваше да прегазим през тях, защото пътеката водеше от там.
След 8 часа на открито се върнахме обратно при колата и потеглихме към къщата за гости в град Сърница. Настанихме се и се отдадохме на заслужена почивка.
Още снимки, ако ви е интересно разгледайте тук:
