Посещаваме град Русе за втори път. За първи път бяхме пак тук през 2017г при първото ни Мартенско пътуване. Тогава прекарахме в града само една нощувка и времето ни за разглеждане беше ограничено.
От малкото видяно през 2017г ни остана хубаво чувство. При настоящето ни пътуване то се затвърди.
Този път (2023г) си отделихме един цял ден да скитаме из града. Навъртяхме доста километри градско ходене.
Сутрешна обиколка из град Русе
Всеки блок си има име
Тръгнахме от центъра по крайбрежната алея Дунав. След това през малки квартални улички стигнахме до бул. “Фердинанд”.
Минавайки през жилищните квартали на град Русе, забелязахме, че блоковете си имат лични имена. Някои носеха названия на географски обекти, други на исторически личности и събития, на природни явления и т.н. Струва ми се много по-забавно блоковете да са наречени така, вместо с безлични номера.
Ето някои от имената: „Войводата“, „Червена заря“, „Десети септември“, Май“, „Простор“, „Слънце“, „Китка“, „Ведрина“, „Колю Фичето“, „Осъществена мечта“, „Теодора“…и т.н.
Зала “Арена Русе”
Продължихме по булевард “Цар Освободител”. Минахме през спортната зала „Арена Русе“.
Любопитното за тази зала е, че: „Проектът на залата е започнат през 1972 г., а самият строеж през 1976 г. като строителството е било периодично спирано и възобновявано.“ (bg.wikipedia.org). Залата е официално открита през 2015г.
До спортната зала се намира градският стадион.
По булевард “Липник” стигнахме до жк. Родина 1 и от там до клубния стадион на футболния отбор Дунав Русе. Влади искаше да го види. След това преминахме през кварталите Здравец и Здравец-Изток, за да стигнем до Мол Русе. Част от мола не работеше. Дали причината е икономическа или друга не знам. От мола си взехме по едно парче пица със сирена. Добре я бяха сготвили.
Русенски университет
След това презареждане на батериите, продължихме към Русенския университет „Ангел Кънчев“. Той съществува първо като Държавно висше техническо училище от ноември 1945г. През април 1981г е преименуван на Висше техническо училище „Ангел Кънчев“. Русенският университет е многопрофилен.
След Русенския университет поехме обратно към квартирата. Маршрутът ни мина през Парк на възрожденците. Алеите там бяха много приятни. Поседнахме на една пейка за кратък отдих, имахме нужда. В парка се намират православния храм “Всех Святих”(нов) и Пантеона на възрожденците. Пантеона е един от 100те национални туристически обекта.
По ул. “Петко Петков” се върнахме до центъра. Отидохме до сградата на Държавната опера и от там се прибрахме в стаята за отмора преди следобедния, втори етап на обиколката.
Следобедна разходка из град Русе
Следобедната ни разходка започна с почерпка в една сладкарничка в центъра. Аз торти не обичам много, а и от сладкото страня, но когато пътешестваме се поддавам на изкушения. 😉
Ядох абсолютно великолепна торта Линд.
В центъра минахме покрай Регионалния исторически музей и библиотека „Любен Каравелов“. Фасадата на библиотеката се лющи, но сградата е много красива, дано я възстановят. Наблизо се намират и още две внушителни здания, СОУ „Христо Ботев“ и Екомузея.
В музеи не влизахме този път.
По малка уличка стигнахме до детска ясла 1 и недалеч от брега на реката. После продължихме в посока ЖП гарата.
Пристанище на 60 кораба
Минахме покрай Професионалната гимназия по речно корабостроене и корабоплаване. От сайта на гимназията намерих следните исторически факти:
„Възникнал през I век на новата ера като седалище на римски военен флот под името Сег-сагинта Приста – Пристанище на 60 кораба, древният град Приста – Рус – Руси – Русчук – Русе, съществува през вековете като град на моряци и корабостроители. От времето на Османското иго до днес, Русе е център на корабоплаването по Долни Дунав.
pgrkk-ruse-bg.net
Професионалната гимназия възниква през повратната за българското корабостроене и корабоплаване 1962 г., когато реконструкцията на съществуващия вече в гр. Русе корабостроителен и кораборемонтен завод и разрастването на плавателния парк на Българското речно плаване и Дунавски драгажен флот изискват подготвени средни технически кадри.
С разпореждане N 1452 на МС от 26.08.1962 г. е открит Техникум с тригодишен и четири-годишен курс на обучение.
През 1965 г. започва изграждането на собствена сграда, която приема първите си ученици през октомври 1968 г.”
История на жп транспорта в град Русе
“В миналото Русе е бил единственият град, който е имал 4 жп гари.
dunavmost.com
Първата е гара Русе, построена от Мидхад паша заедно с линията Русе-Варна, втората е гара Халта или Русе-юг, третата е ЖП Гара Пристанище – централната, а четвъртата е гара Русе-товарна (по-късно Русе-запад).
ЖП Гара Русе е първата железопътна гара в днешните български земи, построена и открита заедно с железопътната линия Русе – Варна през 1866 г. През 1900 г., след влизането в експлоатация на линията Русе— Търново, започва изграждането на железопътен възел Русе.”
Най-високата телевизионна кула
Телевизионната кула на град Русе се виждаше иззад сградата на жп гарата.
“Телевизионната кула в Русе е най-високата телевизионна кула в България с височина от 204 метра. Построена е на хълма Левента, известен още като Саръбаир, на 150 m надморска височина. До 2001 г. е най-високата телевизионна кула и на Балканския полуостров.” bg.wikipedia
По улица “Борисова” се върнахме обратно в центъра. От едно симпатично заведение за бързо хранене си взехме сандвичи с фалафел и се отправихме към квартирата за заслужена отмора.
Prista guest rooms
Квартирата беше апартамент в сграда във вътрешен двор. Фасадата на сградата не е обновена, но апартаментчето вътре беше модерно обзаведено, чисто и с налична малка кухнеска част, кафе машина, котлон, печка и всякаква необходима посуда за хранене. Препоръчвам мястото, ако търсите къде да отседнете в Русе. Квартирата е стратегически разположена – в центъра и близо до реката. Споделям линк към booking, откъдето намерихме мястото. Улицата пред двора беше свободна зона. В съседство се намират католическата църква “Свети Павел от Кръста” и православният храм “Свети Николай”.
Следващата сутрин закусихме много вкусни банички от закусвалня наблизо и потеглихме към Басарбовския манастир, Ивановските манастири, природен парк „Русенски Лом“, Средновековния град-крепост Червен и още няколко места, за които ще разкажа в следващата статия.
Какво ни хареса в град Русе
Харесаха ни градските паркове, крайбрежната Дунавска алея, реката сутрин и привечер, зелените пространства между блоковете. Впечатляващ е паметникът на Свободата издигащ се на площад Свобода. Старите сгради в центъра, разказват за аристократичното минало на града. Усетихме в Русе атмосфера на спокойствие и ваканционна лекота.
Град Русе намира почетно място в нашия лист с любими населени места.
Още кадри от деня може да разгледате в албума Русе 2023г. Към някои от снимките има пояснения. 🙂
Още статии от мартенското пътешествие 2023г
Ден 1 – Искър-Панега, живописна екопътека до град Луковит
Ден 2 – Силистра, пак ще дойдем
