Тери Пратчет – белобрад мъдрец и слово-художник

Тери Пратчет ми е много любим автор. Той е магьосник на словото и белобрад мъдрец.
За мен книги му са изключително удовлетворяващи, остроумни и прозорливи. Те са ярки цветни картини на съвремения свят. Чувството за хумор в редовете ми резонира и ме кара да се смея често.

Мъка, но си заслужава (Тери Пратчет в оригинал)

След години мъчително четене на английски, вече започнах да разбирам малко повече фините нюанси на Пратчетово чувство за хумор.
Английски тълковен речник все още ми асистира, защото речта на Тери Пратчет е толкова богата, че намирам цяла торба с думи, които не познавам.

На хората, които разбират донякъде английски, но си мислят, че е прекалено трудно да четат книгите на Тери Пратчет в оригинал, винаги казвам, усилието си заслужава, опитайте.

Преводите на художествена литература

Всеки превод на книга е до голяма степен авторски труд. Той привнася от характера на самия преводач.
Когато за първи път зачетох Тери Пратчетовите книги, ги купувах на български. След като се престраших и си взех една на английски, и видях разликата, забравих всички издания преведени на български.

Заглавията, с които се усмихвах през 2022 година бяха: “The color of magic”, „Wyird sisters” и „Eric“. „The color of magic” и Wyirs sisters” ги чета за втори път и пак са ми безкрайно увлекателни. В края на годината изслушах аудио вариант на книгите за приключенията на Тифани и романа “Thud”.

„Wyirs sisters“

Докато четях “Wyird sisters” си подчертавах безброй пасажи. Споделени извън контекста на цялата книга надали ще имат същото въздействие. Отделният цитат е само сбор от няколко ноти съдържащи се в цялата творба. Не мога обаче да спра да си тананикам.

Ето откъси от книгата:

Маграт, младата вещица отдава част от горивото на своята метла на Granny Weatherwax (стара уважавана вещица). В процеса на стремглаво падане към земята (защото метлата ѝ вече няма летателна сила) Маграт си разсъждава така:

„As she plunged down toward the forest roof in a long shallow dive she reflected that there was possibly something complimentary in the way Granny Weatherwax resolutely refused to consider other people’s problems. It implied that, in her considerable opinion, they were quite capable of sorting them out by themselves.“”

„Докато се гмуркаше надолу към покрива на гората в дълго плитко гмуркане, тя си помисли, че може би в начина, по който Granny Weatherwax решително отказваше да взима под внимание проблемите на другите хора, се криеше някакъв комплимент. Това показваше, че според нейното уважавано мнение, те са напълно способни да ги разрешат сами.“ (мой превод)

„Wyird sisters”

Пак от същата книга, спорелих следния цитат преди няколко месеца във връзка с едно лично загубване на Витоша. 😉

“Granny Weatherwax was not lost. She wasn’t the kind of person who ever became lost. It was just that, at the moment, while she knew exactly where SHE was, she didn’t know the position of anywhere else.”

“Granny Weatherwax не беше се изгубила. Тя не беше от хората, които изобщо някога се губят. Просто, в този момент, докато знаеше отлично къде е самата Тя, не знаеше местоположението на всичко останало.“ (мой превод)

„Wyird sisters”

„Ерик“

Много се забавлявах на тази мисъл от книгата “Erik”:

There was worse, however. In the next pit several chained and groaning people were being shown a series of paintings. A demon in front of them was reading from a script.
“—this is when we were in the Fifth Circle, only you can’t see where we stayed, it was just off to the left there, and this is that funny couple we met, you’d never believe it, they lived on the Icy Plains of Doom just next door to—”
Eric looked at Rincewind.
“It’s showing them pictures of itself on holiday?” he said.

“Имаше и по-лошо. В следващата яма, на няколко човека, оковани и стенещи, им биваха показвани серия от снимки. Демон стоящ пред тях четеше текст.

“…това е когато бяхме в Петият Кръг, само че не може да видите къде бяхме отседнали, беше точно вляво там, а това е забавната двойка, която срещнахме, никога няма да повярвате, но те живееха в Ледените полета на обречените, точно вратата до…”

Ерик погледна Ринсуид. “Показва им снимки от своята ваканция?” каза той.

“Erik”

След като прочетох откъса за модерните мъчения, на които се подлагат хората попаднали в измеренията на ада, започнах често да се питам, дали е мъчително за хората да четат поредния разказ за пътешествие. Успокоителна ми е мисълта, че просто ако на някого му е “адски” досадно, има възможност да не чете и да не следва споделеното в “Палитрата”.

„The colour of magic

“The color of magic” също я препрочетох с голям кеф. Туристът е съвършен представител на живеене според даоисткия принцип – ву-вей. Много ценен роман, заслужава си.

„They’re usually so busy thinking about what happens next that the only time they ever find out what is happening now is when they come to look back on it.“

„Те обикновено са толкова заети да мислят какво ще се случи после, че единственото време когато откриват какво се случва, е когато поглеждат назад към него.“

„The colour of magic

“Trouble is, just because things are obvious doesn’t mean they’re truе.”
„Проблемът е, че само защото нещата са очевидни, това не означава, че са верни.“

„The colour of magic

Дори след минималистично разчистване на много книги от рафтовете, заглавията на Тери Пратчет си остават неприкосновени. Пазя ги не от сантиментална стойност, а защото ги препрочитам с удоволоствие.

В посления месец на 2022г и първи на 2023г имах абонамент към Storytel и там намерих няколко аудио книги, прочетени от Stephen Briggs. Слушането им беше голямо удоволствие.

В списъка със заглавия от “Света на диска” има още, които не съм прочела и това ме радва. 🙂

Подобни статии

Книги, които ми говорят

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.