Екопътека Бели Искър е популярна и лесно достъпна дестинация, затова исках да я посетим, когато не ѝ е съвсем в сезона. Надявах се че няма да има навалица.
Сутринта към 10:00ч тръгнахме по пътеката. По това време срещнахме само още две двойки. В ранния следобед, когато се връщахме, срещу нас по основния път се разхождаше повечко народ – по двойки, семейства и на по-големи групи.
Сутринта край пътя в началото на екопътеката освен нашия автомобил, имаше паркиран само още един. Следобеда ги изброих около петнайсетина.
Как се стига до екопътека Бели Искър
В неделя се отправихме от София към Рила планина, където се намира екопътека Бели Искър. Подминахме Самоков и се насочихме към село Бели Искър. Там има табели за екопътеката. След селото продължихме по асфалтов път, който беше на места надупчен, на места снежен.
Паркирахме край пътя в началото на екопътеката. То е ясно разпознаваемо, заради наредените три големи информационни табла и първото мостче.
Екопътека Бели Искър

Екопътеката се движи срещу течението на река Бели Искър през свежа иглолистна гора.
Ходенето е леко, без усилие. Върви се ту по тясна горска пътека, ту по мостчета, ту маркировката те извежда за кратко на асфалтирания път.
Има осем по-големи моста. Те си имат и имена. Налични са и няколко, но не много, места за отдих с маси и пейки. Казвам не много, защото си представям през лятото тълпи от народ запъплили по пътеката.
Интересно е че на връщане в кратък участък може да се мине от другата страна на горското шосе и да се стигне до „Погледна площадка“. В тази част на пътеката има стълбички, което прави изкачването лесно.
Сложност на маршрута
Екопътеката е абсолютно подходяща за лежерна разходка и с малки деца. В интернет дават време за ходене между два и три часа, но ние си удължихме разходката, затова не мога да споделя лично време.
Пътеката е маркирана само със синя лентичка. Чудехме се, защо не е направена като стандартна туристическа – отгоре и отдолу с бяло, така е по-видима.
Как преминахме ние и докъде стигнахме

Нашето преминаване по екопътеката имаше елемент на предизвикателство. Беше снежно и заледено на места, снегът – мокър и хлъзгав. Повечето стълбички и няколко мостчета бяха покрити със сняг и лед. Слизането от „Погледната площадка“ беше адреналинно преживяване, пак заради леда.
Екопътека „Бели Искър“ не е много дълга и ни остана глад за още ходене, затова продължихме след нея по пътя нагоре. Горското шосе се оказа изключително приятно, защото беше съвсем снежно, а в същото време равно. На места ни топлеше меко слънчице.
Каменна колиба – Демир капия

Не много след края на екопътека Бели Искър по пътя се стига до отклонение към природно-историческа забележителност – каменна колиба Демир Капия. Тя е на 50м от основния път. Смята се, че там са се укривали революционери. Признавам като видях размерите на тази кухина в скалата малко се усъмних дали това е действителен факт или легенда.
По-нататък широкият бял път отвежда до хотелски комплекс „Орлово гнездо“.
Малко след хотелския комплекс, пак по снежното шосе стигнахме до Туристическа база, която не функционира. Тук има бариера и полицаи охранители. От бариерата нататък преминаването е забранено както за моторни средства, така и за пешеходци.
Наоколо стърчаха самотни и тъжни няколко рушещи се здания. Маса и пейки обаче нямаше.
Вече бяхме огладнели. Затова отворихме сид патчетата край белия път, на снега. Похапнахме вкусно топлени от слънцето, което грееше усмихнато над нас. После тръгнахме обратно надолу където бяхме паркирали.

Екопътека Бели Искър като цяло е приятна, през снежния февруари беше тиха и спокойна, но не бих се върнала там през лятото. Подходяща е ако човек иска да се срещне с природата без да си дава зор.
Албум със снимки от екопътеката вижте тук.
Още идеи за екопътеки може да видите в категорията – “Екопътеки”.