Обещания, очаквания
Дойде дълго чакания ден да разтъпча новите зимно-туристически, боси обувки и да се надишам на чист планински въздух. Да ме погрее слънчице и да походя по снежно бели килими.
Големи очаквания си опаковах в раницата за деня. Прогнозата за климатичните условия обещаваше променливо време. Въпреки това аз се надявах на доминиращо ясно небе.
По-добре е обаче да тръгнеш на пътешествие или разходка свободен от всякакви очаквания. Да бъдеш лек и гъвкав в приключението за деня.
Вероятно вече се досещате, че моето приключение се размина с първоначалните ми представи. Хубавото е, че бързо изоставих предварителните си виждания как трябва да се нареди деня. Това ми позволи да се насладя на съвсем неочаквани красоти и приятности.
Мъглата нали трябваше да е до 9:00 часа?
В 10:00ч паркирахме колата на изходната точка, паметника при Арабаконак. От слънце и помен нямаше. Гъста мъгла като мляко се стелеше из гората. От сиво-бялата завеса нищо освен пътя не се виждаше. Сняг, останал само тук там на малки петна. Въздухът беше притихнал – безветрие, което вещаеше липса на всякакви промени във времето. Тръгнах по калния път с увиснал нос. Настроението ми – спаднало до под земята.
„А Витоша оставихме да се къпе в слънце и снежен блясък.“, мрънках в себе си. Криво ми беше като слязохме от колата. Фотоапарата не извадих от раницата отначало, „Че какво му е за снимане, мъгла и кал“, си мислех начумерена.
Природата лекува меко
Природата, обаче не търпи ниско настроение и неусетно смени енергията на моите мисли. Извадих фотоапарата, да щракна как пътя се изгубва в мъгливата гора. После взех да виждам още и още красиви детайли наблизо.
Уаби саби в мъглата
Слушах миналата седмица книгата „Уаби саби“ на Бет Кемптън, прочетена от самата авторка. Уаби саби, посочва Бет Кемптън, е течение в интериора, в модата, в изкуството и т.н., но преди всичко то е отношение на виждане на красивото.
Уаби саби е да почувстваш хармонията в линиите, контрастите, формите, сезоните на самия живот.
На разходката по екопътека „Арабаконак – изворите на река Бебреш“ моето уаби саби беше завито в сивата мъгла. От мъглата деликатно прозираха извити клончета на голи дървета. Край пътя сивото се оцветяваше на места от ярки жълти листа останали по някои храстчета. По-нагоре листенцата бяха замръзнали. Замръзнали, заскрежени станаха и игличките на боровете.
Изящно природата беше рисувала с контрастите на сезона.
Сняг и сухи червени шипки по бодливите шипкови храсти.
Ураганен вятър и уютен заслон.
Уаби саби в красивата игра на противоположностите.
Докато се връщахме се питах:
Заслонът щеше ли да е така уютен и спасителен, ако не беше ни издухал лудия леден вятър?
Топлият чай щеше ли да е подобен на амброзия, ако тялото не беше се изтощило от битката с ледените пътеки и мразовития вятър?
Храната щеше ли да е така невероятно вкусна, ако не беше планинският глад?
Трудността на маршрута зависи от формата на човека 😉
Маршрутът е с дължина около 9км.
Пътеката не е пренаселена като Витошкия булевард от Алеко до Черни връх в неделя. Освен това, ако не е заледено и си в добра форма ходенето по нея е нищо работа. 😉
Денивелацията е незначителна като за планинска разходка. Пътят е широк и през голяма част от времето почти равен. Вие се на серпентини из гората. На около 1 км преди изворите на река Бебреш се минава по открит хълм (там ни срещна ледения ураганен вятър).
При такъв релеф на екопътеката не очаквах тялото ми да реагира с някакви сериозни оплаквания.
Представите ми и реалността се разминаха.
Обувките (нали бяха нови) ме убиваха около глезена. Мускулите на краката ме заболяха от усилието по ледените участъци на пътя. Раменете и гърба се сковаха от пронизващия вятър. В края на разходката се чувствах като стара счупена баба. Уж да се раздвижим леко беше идеята, а вкъщи се върнах като бетонирана, хаха.
Отдавам тази криза на тялото на хлъзгавия терен, ледения вятър, неудобните обувки и липсата на достатъчно движение през последния месец.
И все пак се радвам, че бяхме там. Вероятно отново ще се върнем в района, когато се раззелени.
Галерия “Уаби саби”
Заслона при Изворите на река Бебреш
Връщаме се
