Книгата на Марин Кондо за изкуството на разчистването и подреждането ми повлия силно, в началото на миналата година (2021г), когато взех решение да освободя пространството от прекалено многото вещи. В океана от дрехи, предмети, стари устройства, които се бяха натрупали през годините, вече трудно намирах кое къде е и това ме напрягаше ежедневно. Поддържането на ред, в който и да е било шкаф беше мисия невъзможна.
Лесната и трудната част на разчистването
Лесно се разделям с вещи. Разчистих със замах.
В процеса на сортиране – вещи да запазя, да предам нататък и да хвърля в контейнера, които не могат да се използват, си повтарях тази знаменита фраза на Мари Кондо: “Носи ли ти радост?”
Предизвикателство е след разчистването, дали ще позволиш да се натрупат нови вещи.
Голямата битка преди Коледа
Трикове за безнадеждни консуматори
В една чудесна книжка за родители (аудио вариантъ ѝ) чух един трик.
Когато детето попадне в безмилостната среда на магазините и очите му започнат да святкат маниакално: “Моля те купи ми, купи ми…” родителят може да извади от чантата си един много специален, най-специален бележник и в него да отбележи всичко, което кара детето да трепери в консуматорски конвулсии. “Нека запишем, това което искаш”.
Същото може да се приложи и за възрастните.
Осъзнавам, че покрай празниците тази година почвата под краката ми взе да се губи и започнах да потъвам в консуматорска немощ.
“О, колко е хубаво и е намалено, искам това, о искам и това…”
Списък “Искам това и това, и това”
За да се измъкна от лапите на своята зависимост, залъгвам ума като си казвам, да, да, добре, отбелязвам си го. Запазвам линк към желаното съкровище в един удобен списък на компа.
Когато мине време забравям това, което съм искала и след още време просто изтривам линка от листа.
За всичко ли работи, не разбира се, но помага отчасти.
Друг метод, който използвам е да натъпча във виртуалната кошница всичко, което ме притегля. После започвам да оглеждам отделните вещи една по една и да преценявам: “Имам ли нещо подобно? Колко често ще го използвам? Каква е вероятността да го прибера в някой шкаф и да събира прах там?”
Също толкова трудно ми е с подаръците. “О мога да взема и това, и това, и това.
Хормони на удоволствието
При пазаруването в тялото на човека се отделят разни хормони, които временно ти създават чувство на радостна превъзбуда. Проблемът е, че тя е нетрайна, портмонето изтънява, а шкафът започва да прелива от вещи.
Няма да е пресилено, ако нарека за себе си периода от средата на ноември до Коледа “Голямата битка”.
Търсех си книги за слушане за минимализъм, малко да ми възвърнат здравия разум, но за сега не си харесах.
Скуката и вътрешната празнота. Носи ли ти радост?
Ние хората сме същества, които лесно се отегчават, които измислят всякакви начини да избягат от скуката. Докато бягаме от скуката или от тревогите на ума, шопинг терапията става наша пътеводна светлина.
Търсим решения вън от себе си за вътрешните ни проблеми.
Така се сетих за мисълта на Мари Кондо: “Носи ли ти радост?”
Преди две седмици си купих разкошна синя вълнена шапка. В шкафа имам още три шапки, но тази година “те не ми носят радост”. След няколко дни харесах още една оранжева дебела мерино шапка и много силно я поисках. Даже си водех следния диалог: “хм, тези стари шапки, тази година не ми носят радост, мога да ги пратя в контейнера за дрехи на червения кръст“.
Колко е сериозно да се надяваш, че една дреха или вещ може да ти даде радост. Радостта е вътрешно състояние. Ако тя липсва постоянно ще сменяме – вещите, дрехите, мебелите, подредбата на дома, автомобила, съпруга, работата, защото вече не ни носят радост. Това е единият начин на живеене и мисля си много хора го живеят именно така. Аз правя същото, но усещането ми е, че този път води към задънена улица.
Къде отиват вещите, които не ни носят радост
Във фейсбук ми излезе някаква статия свързана с екологията. Прочетох само началото и ми беше достатъчно. Огромна част от дрехите, които вече не ни носят радост и сме пакетирали прилежно и с чиста съвест сме хвърлили в контейнерите на червения кръст пътуват към разни далечни места в Африка, където се превръщат в грозни планини от мухъл.
Ако сте имали неудоволствието да се разхождате на красиво място в природата и сте се натъкнали на дере пълно с битови отпадъци ще знаете какво имам предвид.
Не съм природозащитник, просто ми харесва да се наслаждавам на чиста природа.
Статията изобщо не цели да променя гледната точка на някого. Само споделям какво ме развълнува в концепцията “Носи ли ти радост?” Ако здравите дрехи, вече са ни скучни и не ни носят радост, не са виновни дрехите, а емоционалната вътрешна празнота.
Процесът на трупане на още и още нови вещи ще продължи завинаги, защото той е параван на липсата на воля за вътрешна работа.
Още статии на тема разчистване и минимализъм може да намерите в категорията: Разчистване и минимализъм
