Колко тежи чаша с вода? Петъчно търсене на вътрешния център (част 1) – пролог

Преди не помня колко време прочетох някъде в нета тази история и много я харесах. От тогава я разказвам при всеки подходящ случай, защото според мен е умна и важна.
Разказвам я тук като пролог към следващите статии.

Колко тежи чаша с вода?

Лектор показва пред своята публика чаша с вода. Хората гледат чашата и вече се подсмихват, в очакване водещия да попита: „Наполовина пълна ли е, или наполовина празна чашата?“.
Въпросът, който той задава обаче е друг – „Колко тежи чашата с вода?“.
Някои от публиката започват да налучкват….200 грама, 300 грама…
След като догадките приключват, лекторът обяснява.
„Тежестта на чашата с вода се променя пропорционално на времето, през което я държите.
Първата минутка тежестта е съвсем лека. След пет минути, след час, ръката се изморява, отслабва и ще започнете да усещате чашата по-тежка.
Чашата символизира различните стресови ситуации, с които се срещаме в ежедневието си. Без значение дали те са обективно основани или само субективно преживяване на нашия ум.
Ако не умеем да оставяме чашата с вода, да си даваме период на почивка, накрая ще усетим че губим способността си да се справяме с на напреженията. Резултатът е счупена чаша, паник атака, гневни изблици, депресия, физически заболявания и т.н.”

Всеки има свой начин да оставя чашата, да си дава почивка. В моите топ три е разходка сред природата.

Петъчно търсене на вътрешния център

Беше ми се насъбрало някакво напрежение напоследък. Пък да мрънкаш на целия околен свят колко ти е тъмно, полза няма, нито за теб, нито за околния свят.
Затова погледнах прогнозата за времето и реших да се погрижа за себе си с една хубава есенна разходка.

Опитът да се центрирам чрез потапяне в природата, досега за мен е сработвал безотказно.
Колкото и да са ми потънали гемиите, планината е по-силна и ме повдига. Този път избрах да вървя сама, за да е потапянето по-интензивно.

Прогнозата за петъчния ден обещаваше безоблачно небе и меки температури.
Маршрутът исках да е по-дълъг, но познавам добре само качванията и слизания до Черни връх през Алеко и през Железница. Имах желание да съзерцавам наоколо, а не да следя зорко табели и карти, затова избрах познатото.
Качих се през Алеко и слязох до Железница. Дълго ми се видя слизането, но имаше невероятни красоти, заради които си заслужаваше.

Статия за същия маршрут, но в обратната посока може да прочетете тук: До Черни връх сама, лично постижение 

Останалите части на този разказ може да намерите долу:

А албум със снимки от деня и някои пояснения към тях оставям тук. 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.