Комфорт или минимализъм
Харесвам минимализма, но планината вече няколко пъти ми дърпа ушите, когато се опитам да го следвам в нейните граници.
Не случайно хората казват с планината шега не бива.
Затова вече, особено при целодневни преходи, се подготвям подобаващо. Нося няколко слоя дрехи, резервни чорапи, челник, аптечка с лепенки и бинт, някаква храна и достатъчно вода.
Дрехите
При небивал студ няколкото слоя дрехи могат да се сложат един върху друг. Многообразието на облекла е условие за комфорт при всякакви атмосферни промени. То обаче предразполага (поне мен) и към многократно преобличане, докато нацелиш кое е най-подходящо.
Моето изкачване на късия участък от Хижа Алеко до основния чакълест път към Черни връх се превърна в някакво модно дефиле.
Долу на хижата облякох полара и вместо тъничкия мериносов бъф сложих лека поларена шапка, че по прогноза уж било нещо около 2 градуса.
Само след 100 метра обаче тялото ми възропта. Грееше топло слънчице и се наложи ново спиране, прибиране на едно, вадене на друго. Още 200 метра и пак спирах, пак натъманявах с кое ми е най-добре. През цялото време си мислех, добре че съм сама, че тази одисея с преобличането започна да става комична. Още едно трето спиране и вече уцелих, с кое ми е по-по-най. Така комфортно облечена се качих до Черни връх.
Като слизах от върха към Железница минах само с едно спиране за преобличане ;-).
С климатичните условия този път имах голям късмет. Освен че грееше чудно слънце, нямаше и вятър. А на Черни връх не веднъж ме е брулило.
Вдъхновение за рецепта
Както споменах в част първа, за този преход тръгнах без никакво предварително подготвяне – от днес за днес. Имах идеи да се взема нещо пакетирано за хапване от Билата в мола.
Пътувайки в метрото, пред мен стоеше един човек с бисквити в ръце. Загледах се какви са. На опаковката пишеше „Пълнозърнести бисквити, с лимец, ябълка и канела“. Това, реших си, са идеалните бисквити за мен. Щях да взема от тях и пакетче фъстъци.
На рафта с бисквитите в Била, стоеше една единствена кутийка от тези бисквитите. Взех си я с кеф и усещане, че пак съм имала късмет.
Закусих някакви рогчета с маслини, за които нямам какво да кажа .
Бисквитките обаче, бяха уникално вкусни. Като прочетох подробно съдържанието, сметнах че мога да опитам да пресъздам рецептата в домашни условия. Имам почти всички нужни съставки.
Ще експериментирам тези дни и ще разкажа, ако опитът е успешен. 🙂
Водата
Подозирам че за мнозина да се мъкне литър и половина вода в термоси е луда работа.
Даже още няма сняг в планината. 😉 Имаше скреж обаче и беше заледено при поточетата на места.
Тук отново опираме до комфорт. Аз много студена вода и през лятото не обичам, а през зимата съвсем. В обикновена бутилка студената вода става много студена, когато е изложена на външно студен въздух. В крайна сметка, сама си нося раницата, така че предпочетох да имам топла вода, да ми е мирна главата. Без проблем си изпих литър и половина вода за целия преход.
Гети, калцуни, ръкавици, шапка, шал и бъф
Всички изброени неща си ги взех, защото не са толкова тежки, а с всяко едно от тях имам опит на съжаление, когато съм решавала да не ги сложа в раницата. В прогнозата почетох за девет часа на Черни връх около 2 градуса.
Гетите не ми потрябваха. Ръкавиците и калцуните след почивката на Черни връх (към 12:00ч) също свалих, защото стана топло. Шапката ми свърши добра работа, бъфа използвах вместо шал, защото полареният шал беше много дебел.
Температурните разлики между слънчевите и сенчестите места бяха доста осезаеми и с моята раница пълна с комфорт се чувствах напълно подготвена за тях.
Останалите части на този разказ може да намерите тук:
- Колко тежи чаша с вода, петъчно търсене на вътрешния център, част 1 – пролог
- Част 2 – преходът в цифри
- Част 4 – есента
Албумът със снимки “От Алеко до Черни връх” и пояснения към тях може да разгледате тук.