Към връх Чумерна от село Мийковци

Връх Чумерна и хижа Чумерна

Връх Чумерна и едноименната хижа разположена в неговото подножие бяха нашата цел през втория ден от пътешествието ни из Еленския Балкан.

Нощувка на полянка край река Борущица

Полянката.
Река Борущица

За този преход изходна точка беше полянка край река Борущица. Там преспахме на палатка. Мястото е близо до село Мийковци. Всъщност е и доста популярно. Видяхме на няколко други удобни полянки край реката още любители на нощуването сред природата. Бяха туристи с кемпери и каравани. Други палатки май нямаше. Лятото полянките са много по-населени, споделиха с нас хората от кемпера, недалеч от който спряхме. Има защо. Реката е много симпатична, наоколо е горско зелено, мястото е лесно достъпно дори с лек автомобил, а пътят иначе не е някаква натоварена пътна артерия.
Пеят птички, пее реката, има и слънце, има и сенчести места. На част от полянките са изградени кътове с дървени маси, пейки за пикник, огнища.

Вода за пиене

В Родопите чешми с питейна вода има под път и над път. При това пътешествие обаче нямахме такъв късмет. Купихме вода, защото през първия ден не попаднахме на чешма. Затова пояснение, ако не сте си взели от друго място, питейна вода може да си напълните от чешма в центъра на село Мийковци. Е ние го разбрахме следварително, чак като си тръгнахме от полянката, но ще знаем за следващ път.

В селото има няколко къщи за гости. Намерихме и малки магазинчета-кафенета, но за жалост асортимента в тях не беше голям. Нямаше например хляб.

Чешмата на площада в село Мийковци

Маркировка, продължителност и трудност на маршрута

От село Мийковци също има табели за връх Чумерна. Както вече споменах ние тръгнахме от точка малко по-нагоре.

В началото маршрутът съвпада с основния горски път край реката. После следва разклон. На него има табели – едната сочеше към хижа Чумерна, другата към хижа Буковец.

Маркировката беше благонадеждна и достатъчна. Само беше странна, защото вместо стандартните маркировъчни ленти бяха нарисувани червено бели кръгчета като мишени. На картите на телефона също маршрутът е обозначен.
Някой пък си е играл по-нагоре по пътеката да направи разни забавни горски забележителности като „хралупа на мечка“, „кът на любовта“, „трон на краля“, обозначение „гората на любовта” и т.н.?

До хижата има още едно разклонение с две пътеки стръмна (зимен маршрут) и полегата (летен маршрут). Ние избрахме да се качим по-полегата пътека, а се спуснахме по по-директната и стръмна надолу. По летния път маркировката беше много на често, но също странна, нещо като усмихнати лица (червени).

Трудността на целия преход бих оценила като средна. Не усетихме зор в никой момент. Има си за взимане положителна денивелация (баир нагоре), но става постепенно. Най -стръмно ни се видя изкачването към билото на връх Чумерна, след хижа Чумерна.

Целият преход, с включени почивки (две на хижата за чай и кафе, една около 20на минути на самия връх, стандартните паузи за снимка и една 5 минутка за бране на левруда), отиване-връщане го направихме за 8 часа. Тръгнахме от полянката край река Борущица в 8:30ч и се върнахме пак там в 16:40ч.

Гората беше красива

Хижа Чумерна – връх Чумерна

От хижата до върха се стига за 20-30мин.
Хижата ни хареса. Хижарят беше приятен човек, а това винаги е от значение. Понеже не знаехме предварително какви ще са там възможностите за хапване, бях приготвила сандвичи. Обядвахме тях, затова нямам впечатления дали е добра кухнята. Кафето беше съвсем прилично, а чаят направен от домашно приготвен букет от билки – истински елексир.
Хижата често е спирка за преминаващите Ком-Емине. Повече информация за самата хижа и възможностите за настаняване в нея може да видите в официалния сайт – chumerna.hiji.eu

Връх Чумерна е част от Средния дял на Стара планина. Върхът е висок 1536м. От него се разкриват красиви гледки във всички посоки. Горе на билото има някакви, малко странни и не особено приветливи сгради. После разбрах, те били някогашни съоръжения (някакво военно поделение е имало там).
Като се качихме на върха духаше много силен вятър от едната страна. От другата обаче като се спуснеш само няколко крачки ставаше завет. Възползвахме се от завета и хубавите гледки и си поседяхме известно време там.

Ветровитата част.
И на завет.

Пътечка с аромат на чесън

Още като се качвахме към хижата усетих мирис на салата. Огледах се и забелязах растение, което много ми заприлича на див чесън. Листенцата обаче бяха малко на петна, а някои стръкчета имаха и цветчета. Не се чувствам много веща в познаването на ядливите неща в природата, затова когато има кого питам, иначе не смея да бера. В случая попитах хижаря на хижа Чумерна и той потвърди, че действително в района има находища на левруда.
На слизане минахме край една плантацийка в гората. Там листенцата на леврудата бяха по-свежи и растението още не беше цъфнало, тоест беше по-хубаво за бране. Набрах си, но не много, защото не бях сигурна дали ще успея да съхраня това лакомство два дни, докато се приберем. Опаковах листата в два найлона и за моя изненада след два дни, когато се върнахме у дома те бяха съвсем запазени. Излапахме ги с голям кеф, къде на сандвичи, къде в салатка.
Ако знаех че ще стане така, щях да си набера повече. Можело после да си я сушиш или замразяваш за по-дълго съхранение.

Алтернативни маршрути

До хижа Чумерна може да се стигне по различни маршрути. В опознай.бг са споменати така:
„Възможни подходи по туристически маршрути: – с. Мийковци- хижа Чумерна- връх Чумерна (3.30ч); хижа Буковец- хижа Чумерна- връх Чумерна (2.30ч); Проходът Вратник- Агликина поляна- връх Чумерна- хижа Чумерна (7.30ч).“

Лични впечатления

За маршрута от малко по-нагоре от село Мийковци до Хижа Чумерна и после връх Чумерна мога да кажа, че беше много приятен. Не срещнахме друго туристи нагоре. Народ имаше на самата хижа. Бяха се изкачвали по някой от другите маршрути. До върха и обратно също с десетина човека се разминахме. Ако сте наблизо в района, не се колебайте, връх Чумерна си заслужава да се изкачи, а и не е труден.

Галерия със снимки от прехода до връх Чумерна (към снимките има пояснения) – албум.

Други статии от същото пътешествие:

Горна Оряховица, екопътека Чуруковец – Камъка – хижа Божур

Христовски водопад, прохлада в Еленския Балкан

Екопътека Марков камък – махала Усоите, Еленски Балкан

Всяко зло за добро, така попаднахме на язовир Жребчево

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.