Тодорини кукли, разходка на Гергьовден

Тодорини Кукли е връх в Стара планина, който се каним да изкачим от няколко години.
Изкачим е символично казано, защото ако се тръгне от прохода Петрохан, денивелацията е незначителна и ходенето по полегата билна пътека доминира.

„Тодорини кукли са група от 4 скалисти върха в планина Козница част от Западна Стара планина), най-високият от които е с височина 1785 м. Намира се на 10 км югозападно от Вършец и на 6 км североизточно от прохода Петрохан.“

bg.wikipedia.org

Освен, че през Петрохан преходът е много лек, не е и дълъг, около два часа в една посока.

Как се стига

Тодорини кукли

По-лесният ориентир е от петроханската чешма да се продължи пеша по широкия път (някога е бил асфалтиран). В тази посока на няколко места има табели и маркировка да се свие от основния път към гората. Ние се върнахме по този маршрут.

На изкачване тръгнахме по горската пътека зад чешмата. Там също имаше табела сочеща към Тодорини кукли и време за стигане до върха – 2 часа. Маркировката тук е червена, това е участък от маршрута Ком-Емине.
По някое време пътеката ни се изгуби от погледа, а картите на телефона ни закараха в гората сред дървета и клекове. Умните телефони, не винаги са най-умни. 😉 Изгубихме известно време в провиране между храсталаци, докато излезем на основния маршрут.

После нямахме никакви затруднения. Имаше и ясна следа, и достатъчно маркировка. По широкия билен път в началото маркировката е червена и жълта, защото до някъде маршрутите до връх Тодорини кукли и Е4 (Ком-Емине) са споделени. За известно време имаше и някаква зимна колова маркировка. После пътят се разделя, надясно е за Емине, наляво е към Тодорини Кукли.
От тук до връх Тодорини кукли, маркировката става синя.

Хубаво е че имаше и табела, която посочва, че след стигане на първото възвишение, трябва да се продължи вървенето, за да се стигне самия връх.
Човек, ако не е ходил може да се заблуди, че вече е стигнал, защото и от това връхче има гледка.
При същинския връх също има обозначителна табела. След това непременно, ако не ви е страх да се катерите по скали, продължете поне до следващите две Кукли, защото от там гледката става още по-впечатляваща.

Тодорини кукли
Това са табелките сочещи пътеката зад чешмата. Ние тръгнахме от тук.
А слязохме по малко по-обиколната пътека по шосето.

Гледките

Когато стигнахме първото възвишение маркирано с бетонна плоча, решихме че това е първата от куклите.
От там имаше красива гледка, но някак не чак така впечатляваща както очаквах. Седнахме до една скала на завет и обядвахме. Насреща ни се извисяваха още два скалисти върха и решихме да стигнем и до там. Добре, че го решихме, защото там вече гледките бяха наистина внушителни. Освен това за разкош се носеха ниски облачета над далечните полета, и близките върхове.
От Тодорини кукли, се вижда връх Ком, Берковица, Вършец, Монтана, Врачанския балкан, Клисурския манастир и близки села.

Основният път до Тодорини кукли има и отклонение, което води до Клисурския манастир. Не знам каква е проходимостта и маркировката до там, но манастирът е много приятен.

От Тодорини кукли.
В далечината се вижда Врачанският балкан.

Предизвикателства и наблюдения

Не чак толкова добро начало

Още в началото на прехода, в гората малко по-нагоре от чешмата успях да си намокря чорапите, докато преджапвахме подгизнала с вода поляна.
Това малко развали настроението ми. За повишаване на вътрешно-облачния градуса спомогна и изгубването на следата. Така че началото на прехода не тръгна обещаващо.

Пролетта още я няма

Беше интересен контрастът на все още несъбудената старопланинска гора, през която вървяхме и спомена за наситената със зелени краски родопска, през която се разхождахме миналата неделя. (Вижте статията за връх Вейката)

По билото вървяхме леко, но на места също имаше подгизнали участъци и правех широки обиколки, за да избегна ново намокряне. Небето беше сиво, а в далечината горите още голи.
По-нагоре поляните започнаха да се шарят в лилаво. Толкова много минзухари имаше на места, че се зачудих как се казва, когато нещо се оцветява в тази краска – полилавява. Сложна думичка, но край пътя на места беше съвсем полилавяло от множеството ранно пролетни цветченца.

По-голяма част от маршрута е открита, затова ако решите да го ходите през лятото имайте предвид, че може много да напече.

Нас като стигнахме върха, ни гря малко слънце през облаците. На връщане даже на моменти пътеката сама влизаше в някой нисък облак. Тези бързо-движещи се мъглици придаваха на пейзажа особена загадъчност.

Междувременно чорапите и обувките ми от ходенето бяха изсъхнали. Сетивата ни бяха наситени от красивите гледки и дълбоката тишина на върха. Пътеката на слизане беше съвсем ясна, а моето настроение се повиши.

Обувките

Работата с обувките се получи „всяко зло за добро“.
Миналата година в Родопите ни валя летен дъжд и моите „непромокаеми“ декатлонски туристически обувки се наводниха напълно. Проблемът на фактора „непромокаемост“ се оказа, че после мокрите обувки не можаха да изсъхнат сума време.
Тогава се зарекох, че ще си набавя едни дишащи туристически обувки, за да изсъхват бързо.
Речено сторено. Тази година по щастливо стечение на обстоятелствата се сдобих, не само с леки дишащи туристически обувки, но с леки, боси, дишащи.
Намокриха се и обувките, и чорапите от джапане в подгизнала трева в началото на прехода, но от топлината на краката при ходенето и лекото проветрение, всичко изсъхна.

Така че тестът на новите дишащи боси обувки беше успешен.

Другите туристи

Удобно да качим Тодорини кукли ни беше пътьом, при прибирането към Монтана.
Гергьовден и облачно време – при такива условия не очаквахме да има наплив от туристи към върха.
Повечето хора вероятно щяха да режат салата, да редят ракиени чашки, да пълнят агне… Ние обаче отдавна сме излезли (не нарочно) от формулата „традиционно“ и „общоприето“. Нашите вкусни гергьовски почерпки бяха сандвичи с хумус от кашу и бадем. Сервирахме си ги на завет до един камък. За десерт се наградихме с по едно сурово барче. Аз за още по-голям кеф си направих и топло чайче. Преди да стигнем възвишението, където обядвахме се появи някакъв северняк. Като те поиздуха вятърът топлият чай е амброзия.

Ей как се отклоних от основната тема – другите туристи. Имаше и такива. Радостно е някак в широтата на планината, където се чувстваш мъничък, да срещнеш и други себеподобни. Такива дето следват своя си представа за пълноценно оползотворено свободно време.

На самия връх Тодорини кукли видяхме двама младежи. Те май също ни се зарадваха. Упътиха ни любезно да заобиколим камънака, за да зърнем от другата страна самата табела „Тодорини кукли“ и разкошната панорама.

На слизане пък срещнахме двойка момче и момиче, които се бяха устремила към върха.

Долу на паркинга при чешмата, снимах трите малки автомобила.

Маршрутът до връх Тодорини кукли е лесен. Не знам дали е популярен и как е навалицата през лятото в хубав слънчев ден. Ако сте в района обаче ви го препоръчвам. Приятна раздвижка е, а и гледка има.

Още снимки от прехода до Тодорини кукли вижте в галерията.

Други интересни места из Северозападния край:

До лечебния извор на Село Балювица и Младенин вир при село Дълги дел

Видин и още малко северозапад

Белоградчишки скали, Магурата, село Чупрене – забележителности из северозападна България

“Пещера “Венеца” – туристическа разходка в северозападна България”

Съботна разходка до връх Ком

Язовир “Огоста”, странна екскурзионна дестинация

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.