Крепостта Устра, панорама 360°

Крепостта Устра, беше първата ни цел през последния ден на нашето пътешествие из Източния дял на Родопите. Историческата забележителност се извисява на връх над едноименното село – Устра. Селото е в община Джебел.
Град Джебел щяхме да посетим след крепостта.

По малки, на места неасфалтирани селски пътища се провряхме през живописните гънки на Родопите, за да стигнем от язовир Мъглене до село Устра.
При селото вече пътят беше с нова асфалтова настилка. Табели за крепостта има, но който и да попитате от от местните жители ще ви насочи.
Паркирахме на отбивка в края на селото до голяма информационна табела за крепостта.

Панорама 360° от крепостта Устра

Влади беше прочел мнения на хора, че гледките от крепостта Устра били наистина великолепни.
Очакванията ни за спираща дъха панорама от 360° се оправдаха напълно. За това спомогнаха и климатичните условия. Като погледнеш надолу и напред докъдето ти стига погледа са се наредили меки зелени хълмове. Тук там прорязани със завити на спирали пътища. Като вдигнеш очи над хоризонта, небето беше нашарено с пухени сиво-бели облачета.
Останахме много доволни от посещението на тази крепост.

Трудност на маршрута

Накъде още в началото на маршрута имаше отбелязано пояснение на табло, че пътеката не е подходяща за деца и е по-скоро трудна.
До крепостта може да се стигне по два пътя.
Основният път стига до разклонение при скала, на която с боя беше написано към хижа Устра.
От там едната посока е по широкия път към хижата – вляво, другата е пак по широк горски път вдясно и долу, който беше отбелязан с табела – „към калето“.

„Към калето“, право нагоре, няма шега

Хванахме този „към калето“. Скоро неговият полегат профил се смени с тясна стръмна пътечка. Тя ни поведе през шубрака стръмно нагоре към заветната крепост. Изкачваше се остро нагоре по песъчливо-хлъзгав терен. Когато минаваме по такива пътеки все се чудя как успяват да се справят хората без щеки.
Пътеката е ясна, а и маркировка имаше достатъчно.
Маршрутът не е подходящ за деца.
По него се качихме се за 50 минути.

Изкатерихме се до най-високото място на крепостта и там поседнахме да се любуваме на пейзажа. Не много след нас се появи друга двойка. Питахме откъде идват и те казаха, че са се качили през някогашната хижа, днес къща за гости.

Пътят покрай хижа Устра

Това е другият маршрут, по който може да се стигне крепостта. След хижата има около 700м до крепостта, които са малко по-стръмни и хлъзгави. Преди това ходенето до хижата е яваш-яваш.

Понеже нашето качване беше леко адреналинно, решихме за по-лесно и за разнообразие да слезем по пътя покрай хижата. От вилата до разклона, където бяхме паркирали, вървяхме все по широк горски път. Пътят е лесно проходим с по-висок автомобил. Както казвам често, ако се качим с автомобил ще се изпуснем част от разходката. Пътят се виеше сред красива гора. Подминаха ни всичко на всичко две коли с младежи от района, които казаха че са почивали в къщата за гости.

Ако сте някъде в района непременно посетете крепостта Устра, заслужава си.
Още информация за историческата забележителност може да видите в opoznai.bg

Още снимки от крепостта Устра може да разгледате в галерията тук.

Град Джебел

Град Джебел е административен център на община Джебел.
Решихме да посетим това населено място в последния ден на нашето пътешествие, след спирката ни до крепостта Устра.
Беше станало обедно време, грееше приятно слънчице, затова си потърсихме нещо за хапване и седнахме на пейка на площада в центъра.

Обед на пейка. 😉

В близост имаше заведение, от него се звучеше турска музика. Направи ни впечатление, че повечето хора, с които се разминахме и деца, и младежи, и по-стари говореха на турски.
Градчето е спретнато и подредено. Усетихме все едно сме в някой град извън границите на родния край.
Продавачките, с които си разменихме по някоя приказка бяха много любезни и някак сърдечни.

Малко изгубени в превода 😉

Заинтригува ме фактът, че българският език макар да се изучава официално в училище, не е основният говорим.
Влязох в магазин за домашни потреби, търся да си купим туби за вода.
„Здравейте, имате ли туби за вода“, питам аз една много симпатична, направо хубава продавачка малко по-голяма от мен. „Само една има останала“ ми отвръща любезно тя. „Ами нищо покажете ми я“, продължавам като си мисля, че ако ми хареса ще я взема хем е нещо дето ни трябва, хем е сувенир.
Показва ми жената едно шише от 300мл, „тази само ми е“. Ей така се разбира туба. Усмихвам се обяснявам, че всъщност търсим голям контейнер 10л, да си пълним вода от родопските чешми и други места с хубава вода. Продавачката няма такова нещо, но ми изважда едно от онези големи шишета от минерална вода, наполовина пълно и казва: „мога тази да ви дам, ако ви трябва“. Колко мило ми стана, ех колко е хубаво, да те докосне едно отворено приятелско сърце. За ей такава неподправена добронамереност говоря, че видяхме в Джебел.

Опитах си късмета в още един магазин за домашни потреби, но като си изрекох малко скороговорно какво търся продавачката (малко по-възрастна) замига неразбиращо. По-бавно повторих, но усетих една едва доловима езикова преграда, невидима като прозрачен воал, но отделяща посланието ми.

Из Джебел направихме няколко диагонала на градчето и се върнахме при колата.

След Джебел потеглихме към Кърджали, където спряхме за последно и от там към София.

Други статии от същото пътешествие

Из Източните Родопи, ден 1 – Златоград и Мадан

Язовир Мъглене, две нощувки с малката палатка

Връх Вейката най-южната географска точка на България

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.