“Връх Вейката е най-високият връх на източнородопския рид Гюмюрджински снежник на българска територия с височина 1463 m над морското равнище. По билото му минава държавната граница между България и Гърция. Той е маркиран с гранична пирамида №4. Връх Вейката е и най-южната географска точка на България.
bg.wikipedia.org
На 1 km южно от Вейката на гръцка територия се намира най-високият връх на Гюмюрджински снежник и Източните Родопи – Картал даъ (Орлица) (1510 m).”
Защо да посетим връх Вейката
Връх Вейката е родопски връх с наистина впечатляваща гледка. От него се вижда нагъната красиво на по-обли и по-остри била, мантията на Източните Родопи. В далечината на юг погледът стига чак до бреговете на Бяло море. А още по-далеч над водата леко завит в мъгла се синее остров Тасос.
Ходенето до връх Вейката не е символично. Има си и баир за катерене до него, но пътят е живописен и в гората, и горе по билото. Според мен си заслужава човек да посети този връх.
Как се стига
Колата паркирахме в Горно Къпиново, село в община Кирково.
От там пеш поехме по широк коларски път покрай последните къщи на селото. После пътят навлиза в красива широколистна гора и бавно, без зор води нагоре. Следяхме за червената маркировка, където я има и поглеждахме картата в bgmountains.
До хижа Хвойнова поляна ходенето беше песен. С по-високо проходим автомобил може се стигне до нея по същия маршрут. Слава богу ние се насладихме на разходка без преминаващи моторни средства. Хижата не работеше.
До хижата има езерце, което подобно на Боянското малко прилича на блато.
При това езеро има възможност да тръгнете по два пътя нагоре. Ние се качихме по единия и случайно (така се получи) слязохме по другия.
Този, по който се качихме е част от маркирания в bgmountains маршрут. Той е по-кратък, но малко по-стръмен. На места маркировката изчезва и разчиташ само на телефонната навигация. Определено може да се подобри обозначаването на посоката до връх Вейка.
Когато се изкачи до билото, пътеката започна да върви ту нагоре по него, ту долу в горичка подсичаше някое възвишение.
Точно в този участък на маршрута няколко път изгубвахме следата, заради което навъртяхме излишна положителна и отрицателна денивелация.
Други туристи
Около час преди да стигнем връх Вейката започнахме да срещаме групички от туристи, които вече се връщаха от него. Нормално, ние тръгнахме от село Горно Къпиново чак в 11.09ч. Бяхме леко закъснели, но не предполагахме, че маршрутът е толкова дълъг.
На нас без много почивки, спирали сме веднъж-дваж за по минутка, ни отне около 4 часа в едната и 4 часа в другата посока.
Трудност на маршрута
На старо информационно табло при хижа Хвойнова поляна се посочва, че трудността на маршрута е средна.
Истина е, нямаше много трудни технически участъци, ако изключим наклоните в гората където пътеката беше засипана с дебел пласт хлъзгава шума.
Дължината на прехода от село Горно Къпиново е значителна и това създава усещането за трудност, защото последните километри са по-стръмни.
Слизане по другата пътеката
На спускане аз вървях отпред. Лесно се ориентирахме в началото, някак маркировката надолу като че ли беше по-ясна. Това обаче за кратко. Както бодро и уверено следвах пътеката, така пътеката направи естествен завой и следата изчезна. Пътека имаше и беше много видима, но нямаше никаква маркировка.
Влади погледна картата на bgmountains, там липсваше пътят, по който се движехме.
За радост беше отбелязан на картата на windymaps. Този маршрут се оказа малко по-обиколен, но по-лек за ходене. По него стигнахме до хижа Хвойнова поляна. От тук за около час се спуснахме до мястото в края на селото, където бяхме оставили колата.
Физически бяхме изморени и следващия ден имахме лека мускулна треска, но се радваме че успяхме са се качим до върха. Нощувахме отново край язовир Мъглене.
Още снимки от прехода до връх Вейката може да видите в галерията тук.
Други статии от същото пътуване
Из Източните Родопи, ден 1 – Златоград и Мадан
