Язовир Мъглене е малък симпатичен язовир разположен в община Кирково. Водите му блестят в непосредствена близост до село Мъглене. Не далеч се намират селата Козлево, Загорски и др.
Махали от къщи са разпръснати из живописните хълмчета в околността.
Много е тихо в този край, чуват се само селски звуци – петли, добитък, пролетни птички. От време на време, но не често преминаваха автомобили по шосето край язовира.
Язовир Мъглене не е от най-популярните водоеми и в интернет към момента на нашето пътуване имаше оскъдна информация за него.
В opoznai.bg Влади прочете за този язовир, че бреговете му са равни, което го прави подходящ за палаткуване.
Язовир Мъглене се посещава все пак от рибарите и когато ни бяхме там видяхме около 10на хвърлили въдици на различни места и по различно време. Някои си пробваха късмета привечер, други рано сутринта.
Екстрите на язовир Мъглене
Полянката, на която ние си направихме бивака, беше близо до самото шосе. Шосето не беше натоварено, затова не сме усетили неприятен шум от автомобилен трафик.
Тревата беше равна и къса, защото през деня от съседните махали хората си пускат добитъка да пасе наоколо. Кравите поддържат озеленяването. Хубавото беше, че животните ги прибират вечер и нямахме притеснение дали някоя крава няма да стъпче палатката.
Освен тишината, спокойствието и красивите гледки мястото, където се паркирахме имаше и още една чудесна екстра – чешмичка с течаща вода.
Над самата чешма, за моя голяма радост имаше и направена циментова плоча оградена от трите страни със ниски стени за завет.
Радост, защото този път забравихме да си вземем паравана срещу вятър, с който пазим газовия котлон. Вятър винаги има край язовирите. Ако сте опитвали как става готвенето с газово котлонче при вятър, знаете колко е неприятно. Пламъкът на газа буквално се бори с въздушните течения и цялото кулинарстване става много бавно.
Менюто ни през тези три дни
Тук ми се струва подходящо да ви разкажа с какво се хранихме през тези три дни.
За двете вечери на палатка бях предвидила две бързи и лесни за приготвяне гозби.
В малко бурканче бях сложила смес от оранжева леща и киноа в съотношение 1:1. Зрънцата бях подправила със сухи подправки: чесън на прах, кимион, пушен червен пипер, черен пипер и сух джоджен. Количеството за две порции се свари за 15 мин. После добавих и прясна рукола за разкош и цвят.
В друго бурканче бях сложила за втора вечеря кус-кус (от този арабския, който само се накисва, без варене) овкусен с готова подправка (рас ел ханут). Набавям си я от магазини за подправки. Допълнително осолих с любимата ни самардала.
Като се накисна кус-куса, добавих една малка консерва сварен нахут (от лидл) и олио.
Сол си нося винаги в още едно малко бурканче.
За втория ден, когато имахме намерение да направим по-дълъг преход до най-южната точка на страната ни – връх Вейката, приготвих чудни сандвичи. На чугуненото гриловано тиганче, запекох тофу с малко олио и пак така няколко филийки хляб.
Закуската за мен обичайно беше домашна гранола, а за Влади бях разбъркала сусамов тахан с мед. Сместа се маже на филийка и е хем вкусна, хем питателна.
Последния ден от пътуването хапнахме на площадчето в Джебел, Влади баничка, аз хляб и лютеница, които си взех от местно мини маркетче.
Нощуване, студуване
В предната статия написах, че избрахме да отидем в района на Златоград, макар че фактически се разхождахме и нощувахме в община Кирково, защото времето беше без дъжд.
Прогнозите обаче не обещаваха топли летни нощи. Очаквахме да е хладно и затова се бяхме подготвили.
Вълнени чорапи, термоклинове, полари, термоякета, шапки, топли чували.
Първата нощ подценихме студа. Не облякохме якетата и чувалите (които вече след години употреба не са така топли както бяха преди) не ги събрахме. Беше хладна нощ с чести будения и много сънувания.
Втората нощ облякохме всичко предвидено за обличане и събрахме чувалите. Тази нощ беше топла, но пак често се будех и много сънувах. Покрай среднощните будения разбрах че пролетните птичета край язовира не спират своя концерт дори през нощта.
Сутрините бяха хладни, тревата росна, но аз си носех гумени ботуши и докато приготвим закуската и посъберем палатката слънцето огряваше поляната.
Песента от джамиите
Вечер лягахме рано, щом се стъмни. По това време някъде, от близките махали, където имаше джамии започваше да се носи песнопение. На нас ни харесват тези мелодии, не разбираме думите, но идеята че са молитва е достатъчна.
Понеже не се придържаме към условностите на различните имена на Бог, ни радва всеки жест на мирно свързване на човека с божественото.
Бивак
Споменавала съм и в други статии, нашия стил на нощуване на палатка е тип бивак. Разпъваме следобед или вечер маси, столове, палатка. Наслаждаваме се на мястото за нощуване и на следващата сутрин събираме всичко, все едно не сме били там. Следващата вечер повтаряме упражнението. Някой може да попита не е ли уморително това отвори бивака събери бивака. Уморително е, ако човек няма система. Ние вече сме си изградили рутина, която прави процеса по-лесен.
Бивакуването пък, позволява през деня да скитаме в различни посоки и при желание да си избираме нови места за нощувка. Този път се върнахме и втората вечер при язовир Мъглене, защото мястото наистина ни допадна много.
Сутрешна разходка
На втория ден, преди да поемем към село Горно Къпиново и от там връх Вейката, решихме да се разходим край махалите в близост до язовира. Докато следвахме основния път край къщите, край поляните, покрай водите на язовир Мъглене имах чувството, че мога да докосна с пръсти покоя на мястото. Все едно бяхме се пренесли в друго измерение, където времето тече със съвсем различен ритъм от обичайното градско препускане. За жалост дори в това друго измерение хората са си хора. В края на селото в едно дере природата беше щедро засипана с битови отпадъци от всякакво естество. Ами има още да учим за уважението към околния свят.
Ако обичате язовирни почивки препоръчвам този прекрасен родопски язовир.
