Из Източните Родопи, ден 1 – Златоград и Мадан

Надминахме себе си. Тази година направихме най-ранното отваряне на сезона за палатките.
Така стана, защото дебнем почивните дни, а те се оказаха от 30 април до 2 май.
Къде да отидем си избрахме по прогнозата за времето. Нямаше предвидени дъждове за района на Златоград.
Златоград и околността искам да посетим от няколко години, но пътят все ни завеждаше на други места. Тази година най-накрая стигнахме и тук.
На отиване минахме покрай Смолян, на връщане през Кърджали.
Пропътувахме – 688,5 км. Спахме две нощи на палатка край малкия, но живописен и спокоен язовир Мъглене. Изкачихме връх Вейката, най-южната географска точка на България. Насладихме се на прекрасна панорамна гледка от крепостта Устра. Последния ден посетихме град Джебел.

Първа спирка – град Мадан

Общината в Мадан

Спряхме в малкото родопско градче Мадан.
Дадохме си време за хапка, кратък отдих и един опознавателен диагонал на града.
Обядвахме домашно приготвени сандвичи на пейка на самия площад в центъра. Там са сградата на читалище „Иван Вазов“, която е реиновирана, зданието на Общината и малко по-встрани Кристална зала „Родопски кристал“.
Местността край Мадан е част от Рило-Родопския масив с широко разпространени кристалинни пластове. В кристалната зала експонатите са изкопани от там.

Сградата на Кристалната зала я забелязах, защото пред входа ѝ чакаха група посетители.
Ние не се спирахме да разглеждаме изложбата, но ако вие обичате кристали може да ви е интересно да видите експонатите. Още за тази забележителност на Мадан вижте тук.

Населението в Мадан по преброяване към 15.03.2022г е 6015 души.
Още в древността в покрайнините на Мадан е добивана руда. Миннодобивната промишленост е била основен поминък до 90те години.

В центъра на града видяхме млади хора, родители с деца, по-възрастни жители, не изглеждаше запустяващо градче.

След кратката обедна почивка в Мадан продължихме към Златоград. По пътя спирахме веднъж да си налеем родопска вода и втори път при малък, но интересен язовир при река Ерма.

Родопите са най-щедрият на чиста планинска вода край. Толкова много чешми има.

Язовир при река Ерма

Минахме пътьом покрай малък язовир при река Ерма. Пояснявам, че макар да носи същото название, това не е реката в трънския край. Тази се намира до едноименното село Ерма. За родопската река Ерма, прочете тук. Спряхме само да щракна няколко снимки. Водата беше с невероятен тюркоазен цвят, особено когато я осветяваше слънцето.

Град Златоград

Стигнахме в Златоград след шест часа път. От София потеглихме в 6:30ч сутринта. Спряхме за половин час в Мадан и като цяло не сме карали бързо.

Паркирахме недалеч от Етнографски ареален комплекс „Златоград” (https://eac-zlatograd.com). Това е част от града с къщи в стар възрожденски стил. В някои от къщите има ателиета с майстори представящи стари занаяти.

Взаимното училище в Златоград

В тази стара част на града се намира взаимното училище. Не мога да преценя богата ли е или не експозицията в него, но на мен ми беше интересна. Беседа май имаше, кратка, или беше уводна реч, не разбрах добре. Входната такса, която платих беше 2лв.
Разходих се из стаите. Четох малко от надписите и щракнах, което ми се стори впечатлително.
Впечатлиха ме например старите издания на учебници по различни предмети като аритметика, краснопис, френски, овощарство. Интересно ми беше да надзърна и в стаята за живеене на учителя. Видя ми се симпатична минималистична стая. Те едно време хората не са разсъждавали за минимализъм, живели са го, но по неволя.
Училището е основано 1852г. То е първото светско училище в района на Южна България. Изградено е по инициатива и със средства на златоградчани. Преди него са съществували две килийни училища в града.

От хлебарница в същата стара част на града си купихме ръчен селски хляб, мек и топъл.

Направихме още няколко тегела по калдъръмените улички. После поехме към площада в центъра на града, където е сградата на общината и народно читалище „Просвета“. От там минахме по едно от мостчетата над река Върбица и завъртяхме едно широко пешеходно кръгче, за да усетим духа на мястото.

Екопътеките в Златоград

Очаквахме някъде да видим табели посочващи началото на някоя от екопътеките, споменати в сайта на Община Златоград.
Нямаше и следа от подобно насочване. Общо взето тези екопътеки са някакъв мираж. Не че не съществуват, но те в действителност са просто стари горски пътища, по които няма никакъв ориентир. Не обичам да споменавам такива неща в статиите, но нямаше как да не си помислим, че за уж изграждането на уж екопътеките вероятно са усвоени разни средства по лични сметки на частни лица. После в сайта са сложени едни снимки и написани едни имена на пътеки и до там.
С известно кумене успяхме да хванем пътя до параклиса „Св Атанас“. Така наречената екопътека „Планинска прегръдка“, по която маркировка няма. Тя е в действителност стар широк горски път стигащ някога до далечна погранична застава.
Ако решите да се разхождате по тези екопътеки, ще трябва да си поиграете на откриватели. Най-добре е да се намери някой местен, който да попитате за посоката. Ако тя стига до нещо по-популярно, като например параклиса, ще ви упътят.

За да стигнем до параклиса паркирахме в покрайнините на града на една много стръмна улица. Там къщите са накацали на подравнени тераси, но улиците до тях са небивали баири.

Разходката ни (продължи около час) въпреки липсата на маркировка беше много приятна. Родопската гора през май е приказна. Пищна, зелена, топла и мека.

Стигнахме и до параклиса. Беше отворен, но наоколо нямаше хора.
Поседяхме малко там сред тишината, на една слънчева пейка с гледка към част от града. После поехме обратно.
Последната спирка за деня беше мястото ни за нощуване край язовир Мъглене.

Още снимки от Мадан и Златоград, може да разгледате в галерията – “Мадан и Златоград”

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.