Накъдето и да тръгнеш из родния край все ще се натъкнеш на някое симпатично местенце.
Пролет пукна, слънцето ни повика да хващаме пак нейде гората.
Този път бяхме се прибрали в Монтана, така че разходката ни беше в района.
Село Балювица и лечебният извор
Първата спирка в нашето пътешествие беше до извора с лековита вода при село Балювица.
Казват, че тази вода помагала при различни болести, но е особено полезна за очите.
Полезна за очите и сърцето, ще добавя аз, е и самата къса (250м), но много живописна пътечка през горичката до извора.
До самия извор в края на пътеката се минава по мост над весела рекичка. Мостът малко беше счупен, но и по по-счупени сме вървели.😉
Хубава беше и водата, и пътеката, но кратка разходката. От края на селото, при гробището до извора се стига за 5-7 минути с нормален ход.
Събуди ни се апетита за природа и решихме да отидем до още някое местенце, да продължим попиването на пролетни слънчеви лъчи.
Влади има отличен нюх за намиране на приятни дестинации. Този път ни избра природна забележителност до село Дълги дел.
След село Балювица с няколко бутилки лечебна вода в багажника 😉, тръгнахме към село Дълги дел. Там щяхме да посетим Младенин вир, кът за отдих в гората при живата и пенливо скачаща по камъните река Дългоделска Огоста.
Между другото в село Дълги дел ми се видяха доста ремонтираните къщи. Усещаше се живот. Селото е разположено в подножието на балкана и има много приятно излъчване.
Минавайки по пътя през селото пак се размечтах някога да заживея и аз в такова природно оазисче. Да имам парче земя, която да обгрижвам. Сега няма как, защото работата която харесвам може да се случва в града, но някога…😌
Младенин вир
В селото има големи указателни табели за Младенин вир. Гугъл също знае мястото. Ако попитате някой от местните жители и той може да ви подскаже накъде да продължите. Пътят след селото някога е имал асфалт, но към момента на нашето посещение от асфалта бяха останали само малки парчета. Все пак внимателно, се минава без проблем и с лек автомобил.
Мястото за отдих е скътано в разкошна широколистна гора. В гората имаше доста вековни дървета. Наоколо са изградени може би двайсетина големи маси с пейки. Някои имаха и навеси. Масите са различни, защото всяка е направена от различна фамилия от селото.
При паркинга има и сцена, на която се организират празнични концерти.
По традиция всяка втора събота на август селото прави събор „Празник на балкана“. Тогава родовете от селото да се събират заедно на Младенин вир. Разпъват богати софри и празнуват с танци и песни на местни фолклорни ансамбли и групи. Духовата музика също е част от програмата.
Ако попаднете на Младенин вир в делничен ден, дори и лятото може да поседнете на някоя от тези маси да си направите приятен горски пикник. На самия празник обаче местата са запазени. 😉
Ако сте някъде около Монтана препоръчвам да посетите този кът за отдих. Природата е чудна.
Лопушански манастир
На връщане от Дълги дел към Монтана, пътят ни минаваше покрай Лопушанския манастир.
По принцип на нас манастирите не са ни в топ дестинациите, но понякога спираме и в тях. Лопушанският така и така беше на път, решихме да го посетим.
Лопушанският манастир си има и официална страница, така че ако ви е интересно там може да прочетете всичко за него – lopushanski-manastir.bg.
Аз да си призная след красотата на Младенин вир, не успях да се свържа атмосферата на Лопушанския манастир, но то си е субективно преживяване. На вас може и да ви хареса. 🙂
Полезни връзки
Фейсбук страница на село Балювица
Статии за други места из Северозападна България
Белоградчишки скали, Магурата, село Чупрене – забележителности из северозападна България
“Пещера “Венеца” – туристическа разходка в северозападна България”
