Целите в днешния ден бяха три – екопътека “Каньона на водопадите”, Смолянският водопад и екопътека “Невястата”.
От сутринта валеше на парцали, но да те вали сняг, не е като да те вали дъжд, затова тръгнахме с усещане, че разходката ще е приятна. Така и беше.
Каньонът на водопадите
Избрахме да поемем най-напред по пътеката, която отвежда до началото на маршрута „Каньона на водопадите.“
Бях взела и статива за фотоапарата, нали водопади щяхме да гледаме и снимам.
Табели насочващи „Към Каньона на водопадите“ имаше достатъчно. В началото пътят е широк и равен. Въпреки че беше покрит с дебела снежна пелена по него се вървеше леко. По някое време се стесни и влезе в гората. Гората в бяло е приказна. Над главите ни продължаваха да се сипят снежинки, но ние бяхме добре екипирани. Следите на хора минали по пътеката предни дни вече бяха почти засипани.
Стигнахме до едно здание с ограда и заключена врата. То е някакъв информационен център. В деня на нашето снежно разхождане обаче не работеше. Пътеката продължаваше вдясно от него. Там видяхме табела информираща, че съоръженията по екопътеката „Каньона на водопадите“ са в ремонт и преминаването по тях е забранено.
Още не бяхме стигнали самото начало на екопътеката. Решихме да продължим нататък, докъдето успеем. Скоро малка рекичка започна да се движи успоредно с маршрута, а на места прекосяваше пътя. Камъните над реката бяха покрити със преспи и за да не пропаднем някъде в нея, почуквахме с щеките земята преди да стъпим.
Колкото повече приближавахме каньона обаче, толкова по-дебел ставаше снегът и скоро следите от стъпки съвсем се скриха. При тези обстоятелства и при условие, че дори и да стигнем началото на екопътеката нямаше да е безопасно да се минава по нея, избрахме да спрем до тук. Щракнах няколко снимки и поехме обратно.
Когато стигнахме участъка с широкия път, започнахме да срещаме други туристи. Не знам докъде щеше да продължи тяхната разходка, защото бяха с ниски обувки и дънки.
Ще се върнем пак тук. Желанието ми да премина по живописната екопътека „Каньона на водопадите“ остава.
В снежната приказка докъдето вървяхме
Ледени висулки
Смолянският водопад
През този ден все пак видях и снимах поне един водопад – Смолянския водопад. Той е в самия град и е много лесно достъпен. Оставихме колата на основния път, отстрани зад други спрели автомобили. До водопада се стига буквално за 3-5 минути.
Имаше табели, които указват посоката. Водопадът се намира в квартал Чилингирска махала.
Смолянският водопад е с пад на водата 20м. Наоколо е ограден с красива смесена гора. Снежната премяна на природата му придаваше необикновен фантастичен вид.
Хареса ни Смолянския водопад, според мен си заслужава да се посети.
Екопътека „Невястата“
Екопътека невястата се намира спрямо Смолянския водопад в другия край на града. Още първия ден, когато пристигахме в Смолян по пътя от Пампорово, забелязахме на един разклон табели за тази пътека.
Екопътека „Невястата“ си я бяхме набелязали да посетим, защото в описание за нея прочетох, че води до красива панорамна площадка откъдето се вижда целият Смолян.
Пътеката започва от параклиса „Св. Пантелеймон и стига до красивата скала „Невястата“.
Дължина на пътеката е 750 м.
Екопътеката се вие в магически красива гора. Толкова беше красива. По маршрута има табели с информация за различни животински и растителни видове, които се срещат в района. Признавам от заглеждане в тези табла, два пътя се хлъзнах и щях да се катурна надолу. Пътеката е горска, тясна и трябва да си гледаш в краката. Не е умно да се чете в движение.
В края при скалата отново имаше дебела снежна покривка, която скриваше камъните и процепите между тях. Затова не успяхме да стигнем до една дървена площадка за тролейно спускане с въже. Нямаше да се спускаме с тролей, просто мястото беше удобно да погледаш от там. Площадката стоеше само два метра над нас, но не си заслужаваше риска да се катерим по хлъзгавите снежни скали до нея.
Насладихме се няколко мига на мистичната, снежна, с леки мъгли в далечината панорамна гледка. Снимах и тръгнахме обратно.
Ходенето по екопътеката е кратко (свикнахме на дълги разстояния), но изключително удовлетворяващо. Препоръчвам нейното посещение.
Вече доста пригладнели се прибрахме за обяд. Снежният полуден продължи 4 часа.
По екопътека “Невястата”
Град Смолян
След горещ душ, вкусен обед и почивка в стаята, следобед излязохме за пешеходна разходка из самия град Смолян.
„Името на Смолян идва от славянското племе смоляни, които населявали този край. Смята се, че селището датира от дълбока древност. Носил е имената Езерово, Ахъ Челеби, Пашмакли и пр. Според античния гръцки историк Херодот този край е бил населен с траки около 2500 – 3000 години преди началото на нашето летоброене.“
bg.wikipedia.org
Около Смолян има много интересни маршрути, исторически и природни забележителности, които могат да се посетят. Може да видите посочени някои от тях тук – visitsmolyan.bg
„Като обединен град Смолян е създаден през 1960 г. чрез сливането на гр. Смолян, селата Езерово, Райково и гр. Устово. Смолян е бил стар административен и стопански център, село Езерово се намирало сред Смолянските езера, Райково било занаятчийски център, а Устово — търговски.“
www.smolyan.bg
Ние се разходихме по главната пешеходна улица на Стария център. Продължихме към новия център. Минахме покрай Смолянския планетариум (и този път не остана време да го посетим), покрай Катедралния храм Свети Висарион Смолянски, осветен е през 2006г (този храм ми прилича на космически кораб). Стигнахме до площада със статуята на Орфей и Евридика и от там, поехме обратно към квартирата.
Вековният чинар в Смолян
За следващия ден ни остана още една забележителност, която много исках да видя – вековен чинар.
Дървото се намира при Централната джамия на Смолян.
„Пренесено е от Гърция /Ларнака/ през 1720 година. Короната му е с размер около 600 м2. Вековното дърво е един от символите на стария Смолян. Около него се е намирал „Хуриет Мегдан“, прекръстен по-късно на площад „Свобода“. Тук е било културното и духовно средище на Пашмакли (дн. Смолян) в миналото.“
visitsmolyan.bg
Първоначално планът ни беше да се разходим до там пеша, защото беше близо до мястото ни настаняване. Обилният снеговалеж обаче промени намерението ни. Натоварихме багажа и тръгнахме с колата. Паркирахме наблизо, на улица по-надолу от самия чинар, защото горните улички бяха хем засипани с поне една педя сняг, хем стръмни. Вместо да слагаме вериги и да се борим с белия килим (а се оказа че под него имаше и лед) решихме да се качим до дървото пеш.
Смолянският столетен чинар е разкошен. Красив великан. Интересно е да се доближиш до нещо толкова старо и все още живо. Безмълвен свидетел на вековна история. А нашият живот съотнесен към мащабите на такива столетници е като един кратък ден.
Прекрасен беше този завършек на посещението ни в Смолян.
Поехме към София. Пътят продължи да е снежен чак до Чепеларе. Автомобилите се движеха бавно и внимателно и светът изглеждаше тих и спокоен.
Останалите статии за нашето снежно мартенско пътуване
Пловдив – пирожки, турско кафе, тепета и още няколко неща
