През втория ден се насочихме към популярната забележителност при Ардино – Дяволския мост.
Пътят се вие красиво сред хълмове надиплени като гънките на вълнен кожух.
От Смолян до Ардино се стига за около час и половина. От Ардино има достатъчно табели, които да упътят за посоката. Пътят след Ардино до самия Дяволски мост беше напълно асфалтиран, но доста тесен. Не мога да си представя как се разминават два по-големи автомобила. Мога обаче лесно да си представя голяма върволица от туристи, като дойдат по-топлите дни. При тази представа виждам как разходката за избралите да изминат разстояние пешеходно няма да е много приятна. Ще трябва постоянно да спират и да правят място на преминаващите коли.
Къде спряхме ние
Спряхме на един завой разстояние преди вече почти изчезващото село Дядовци. Паркирахме на една по-широка отбивка, защото пътят нататък беше с дебел сняг и не си заслужаваше усилието. Сметнахме, че ще ни е далеч по-приятно да повървим сред дърветата.
По целия път до моста се редуваха снежни участъци, мокри и сухи. Теренът обаче не е равен има изкачвания и спускания и при сняг лесно може да се забуксува.
Когато оставихме колата на отбивката, нямаше никой друг освен нас. Помислихме си, че може и да се окажем сами туристи. Още преди да стигнем нивото на село Дядовци обаче чухме гласовете на други хора в далечината след нас.
Освен няколко групи пешеходци, когато вече бяхме стигнали моста ни застигна и един джип.
При такава посещаемост на моста през март в делничен ден, представям си какво е през лятото. Знам че не е нашето място подобен магнит за туристи, затова се радвах че го зърнахме извън сезона.
Разходката пеша
Много беше приятно ходенето по пътя към моста. На места долу в ниското се виждаше бъбривата и тюркоазена на цвят река Арда. Дърветата пък понякога образуваха красиви тунели над пътя. Атмосферата беше спокойна, тиха, а изгря и меко, топло слънчице.
Такса, за да видиш моста
На 4 март, когато ние посетихме моста, нямаше служител който да събира такси, но има табели отдалеч, които информират, че цената за посещение на възрастен човек е 2 лв.
Около Дяволския мост, първи впечатления
Когато се спуснахме до уширението на реката при моста първото ми впечатление не беше уау, защото имаше много счупени дървета, останали купчини пясък от минали ремонти и изобщо не беше красиво. Зачудих се дали да снимам да онагледя, но се въздържах. Неоправени места има много, все сте виждали някъде, може да си представите.
Освен това предполагам, че докато се запролети и потече туристическият поток, ще подредят мястото, пък нали и такса има, и механа до моста има, трябва да хваща окото.
Дяволският мост
„Дължината му е 56 метра, широчината – 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата. Височината на централния свод е 11 – 12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см.
Мостът е построен в началото на 16 век по заповед на султан Селим I като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. На мястото на днешния мост някога е имало римски мост, част от значимия античен път Виа Игнация, свързващ Бяло море и Тракия през прохода Маказа. По нареждане на султан Селим I мостът е възстановен, за да продължат търговските връзки между двата географски района. Той е бил известен с името Шейтан кюприя.“
bg.wikipedia.org
Дяволският мост от далеч ми се стори малък. Още повече на фона на големите обли камъни, покрай реката, които очертаваха разширението на нейното корито.
Когато е имало повече вода вероятно реката се разливала и потапяла тези заоблени камъни. Преди си мислех, че излизанията на реките от коритата е голяма трагедия, но прочетох нещо любопитно по темата. Оказва се, че тези сезонни разширявания на реките, са опасни най-вече за хората. В самата природа, както тя го е наредила обикновено край речните брегове растат лонгозни гори и на дърветата им е жизнено важен този процес на разливане. Корените на самите дървета, пък изграждат и поддържат коритото на реката, така че да няма сериозни свличания на почвата. Тези неща преразказвам от прочетеното във фотоалбума “Старите гори в България” със кадри на Цветан Лазаров.
Кадри от Дяволския мост
Река Арда
„Река Арда е най-голямата река в Родопите и вторият по големина приток на река Марица след река Тунджа. Реката отводнява източните части на Западните Родопи и почти изцяло Източните Родопи.“
bg.wikipedia.org
До изворите на река Арда ходихме преди две години – Изворът на река Арда, Ардин връх и връх Юрта. Миналата година пък се отбихме до Дяволския каньон, където реката си е проправила път през красиви отвесни скали – Шейтан дере или Дяволският каньон по поречието на река Арда .
Тази година срещнахме река Арда отново.
След като се мушне под Дяволския мост, тя продължава пътя си в живописен каньон сред високи скали и дебела широколистна гора.
Поседяхме известно време първо на едни скали близо до самия мост, после до овалните речни камъни долу в ниското на припек.
При моста имаше червена маркировка и табела указваща посока към село Гълъбово.
В статии в интернет прочетох, че съществува и маршрут до село Латинка.
Не знам дали са разчистени пътеките, но си представям че ако са, си заслужава разходка по тях.
Времето за Дяволския мост, което отделихме беше 2 часа и половина (включвам ходенето пеш и почивката при моста).
Останалите статии за Мартенското ни пътуване 2022
Орловите скали край Ардино и каскадите на река Арда, част 2
Пловдив – пирожки, турско кафе, тепета и още няколко неща
