Екопътека “Арабаконак” – опознавателна разходка

Към прохода Арабаконак и екопътеката там, избрахме да поемем, за да избегнем навалицата на Витоша през слънчевата февруарска събота.

Рядко се е случва да тръгнем за някоя разходка сред природа по никое време. Обикновено вече се връщаме, срещайки хора, които сега поемат по пътеката. Тази събота обаче до обяд имах ангажимент. Време за разходка остана през втората половина на деня.

Струва ли си да тръгнем, ако разполагаме само с половината от деня?
Ще е разчистен ли прохода, за да стигнем до началото на пешеходната част от маршрута?
Ще има ли много сняг по пътеката?
Това бяха чуденията ни.

В мен се е утвърдило от многобройни преживявания убеждението, че винаги сме доволни, когато предпочетем природата пред кротката и сигурна почивка у дома в града.

За неделя прогнозите бяха за дъжд, затова решихме и тръгнахме в събота.

Каквото такова, докъдето може да се стигне до там, с такава нагласа поехме.
Когато се качихме в колата, часовникът сочеше 12:03ч

Стигане до прохода Арабаконак

Пътят от София до Арабаконак е около час.
След село Горно Камарци асфалтът е нашарен тук-там с дупки, но става за минаване. Движение в тази част почти липсва, не минаваха коли. При прохода паркирахме встрани от пътя зад друг автомобил, но при завоя към екопътеката „Арабаконак“, имаше спрели още 5 коли. Както споменах, този път бяхме от късните туристи.

Екопътека „Арабаконак“

Екопътеката „Арабаконак“ стига до извора на река Бебреш. Маркировката е жълта. Маршрутът на места се слива с този на Ком Емине, за който маркировката е червена.
Екопътеката е добре обозначена. При зимните условия най-удачно беше ходенето по широкия земен горски път. Хора, които ни срещнаха (връщайки се от своята разходка) казаха, че този път е за джипове и в друг сезон по-приятна е по-стръмната, но пряка горска пътека с червената маркировка. Ще го имаме предвид за следващото ходене, което ще е пролетно-лятно.

Арабаконак

Път – вади, сняг и лед

Малко бяха засъхналите участъци на пътя. Повече шляпахме във вади разтопен сняг, заобикаляхме калните коловози и заледените места и вървяхме по снега останал по по-сенчестите места.

В тези участъци стъпваш с повишено внимание. 😉

Гората

В по-ниската част на екопътеката гората беше широколистна. Представям си какви красиви зелени тунели се оформят лятото. Лека-полека нагоре растителността се измени и край пътеката се нашари с хубави иглолистни.
Имаше и счупени от бури дръвчета. Като цяло обаче гората изглеждаше жива и приветлива, иска ми се да я видя и разлистена.

Кътове за отдих

По екопътеката покрай пътя на няколко места имаше маси и пейки за пикник. На една от тях (единствената слънчева) спряхме да хапнем за обяд.

Масата беше счупена, но полянката слънчева.
Топъл чай.
Арабаконак
По-нагоре, снегът още не се беше стопил.

Множество посоки

Да стигнем до края на екопътеката не остана време. Обозначителните табели сочеха продължителност на маршрута 3 ч. и 30 мин. от паркинга (8,6км).

Ние си направихме разходка до разклона при местността Стара мандра, откъдето на около 300 м. встрани от пътя имаше старо изоставено здание, а по-надолу и ново обитаемо, до което не слязохме.

Малко преди това видяхме и друг кръстопът, от който едната посока (жълта маркировка) беше към връх Звездец (3,1км), връх Венеца (10,3км), село Бойковец (11км) и хижа Рудината (12,1км). Червената маркировка пък сочеше хижа Чавдар и време за стигане до нея 2 ч. и 45мин.

Ние продължихме още около 10на минути след разклона за мандрата. От основната пътека забелязахме встрани нагоре едно открито пространство, било.
Там поспряхме. По хълма бяха се засели множество все още малки иглолистни. Дали природата се облича самичка или хората помагаха? Качих се още десетина метра по-нагоре и пред очите ми се разкриха чудни гледки към различни планински била в далечината. Разпознахме и се зарадвахме на връх Етрополска баба, който изкачвахме по-миналата година.

Арабаконак
Билото с малките иглолистни.
Връх Етрополска баба в далечината.
Още гледки.
Панорамата на слизане. Чудиш се в нея ли да гледаш или в краката си, че снегът беше станал мокър и хлъзгав.

От информационното табло за екопътеката

Екопътека “Арабаконак”, прочетох в самото начало на табло с информация, е изградена през 2015г от община Горна Малина по програма за развитие на селските райони. „Пътеката е чакълирана. Денивелацията на маршрута е 624м“. При самия проход Арабаконак (в началото на пътеката) надморската височина е 976м, в края ѝ при извора на река Бебреш е 1600м. Екопътеката пресича на няколко места международния маршрут Ком-Емине. От по-високите места има гледки към Средна Гора, Рила и на Югозапад Витоша.

Районът около прохода Арабаконак се оказа богат на интересни маршрути.

Паметникът на победата Арабаконак

Когато слязохме почти до колата, свихме встрани от пътя към паметника. Преспи сняг бяха скрили на места стълбите, но ако ходите когато е сухо ясно се вижда, макар малко обрасла алеята водеща към монумента.
Паметникът е на 200м от основната екопътека. Прочетох, че всяка година за 3 март община Горна Малина организира там тържествен митинг-концерт.

Арабаконак
Арабаконак
Шишарки по стълбите.

Равносметки

  1. Ако човека има желание и един следобед стига, за да се откъсне малко от града.
  2. Екопътеката „Арабаконак“ си заслужава да бъде посетена. Ние пак ще я повторим, защото ни хареса, а и останаха места да достигнем, например самият ѝ край при извора на река Бебреш, връх Звездец, чешмата при мандрата, популярното място с копривите по маршрута Ком-Емине.
  3. България е райско кътче с толкова много пътеки, че може цяла година все из нови да скиташ и пак да не ги повториш.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.