До Черни връх през зимата ходих за първи път преди две години. Беше истинска приказка, наслада за изморените от градската среда сетива.
Тази година (януари 2022г) също имахме подходящ свободен ден и приемлива прогноза за времето, затова не го умувахме много, хванахме пътя.
Прогнозата беше – предимно облачно и слаб вятър, в действителност денят се оказа слънчев с ураганен вятър следобеда.
Къде е снегът
По пътя нагоре се качихме с колата. До Бай Кръстьо нямаше и помен от сняг. На нивото на Витошко лале още липсваше сняг. Чак когато наближихме Алеко покрай пътя се показаха снежни преспи. Паркирахме колата преди Алеко и по пътеката през гората поехме към Голи връх и Платото.
Тръгнахме нагоре в 10:25ч. Край пътя имаше вече десетина паркирали автомобили. По маршрута пъплеше народ. Снегът беше твърд и ходехме лесно. Вятър имаше, но не неприлично силен.
Бялата приказка
Небето – разкошно синьо, тук-там нашарено от бели облачета.
В далечината надничаше хълмистият релеф на Плана планина. Между сгъвките на отделните хълмчета се бяха закачили нежни облачни паяжинки.
Приказни гледки се ширнаха във всички посоки. Бялото край нас създаваше усещане за покой и чистота. Слънцето още беше ниско, а сините сенки в снега рисуваха красиви дълги линии. Много ми харесва това наситено синьо на снежните сенки.
Като се изкачихме още нагоре вече над платото вятърът се засили. По широкия път към Черни връх насреща ни вече слизаха хора. Чудех се дали са стигнали до самия Черни връх, ако да, кога ли са тръгнали.
Ветровито предизвикателство до Черни връх
Вървяхме с усилия, защото вятърът ни противостоеше.
От време на време затварях очи и вървях така. Слънцето грееше топло насреща ми, вятърът вееше силно и мразовито, но в ходенето си усещах как няма съпротива. Все едно планината ме беше прегърнала и за кратко време се движех без никакво физическо усилие.
После отварях очи и вятърът пак ставаше силна съпротивителна сила.
Помислих си, нищо сега нагоре ще е малко зор, но после вятърът ще ни помага надолу, защото ще вее откъм гърбовете ни.
Е да, ама вятърът си имаше свой план за действие. Когато заслизахме от силен стана още по-силен, направо ураганен. Буташе ни невъздържано и едвам запазвах равновесие. Щеките ми се мятаха насам-натам преди да срещнат успешно земята. По пътя се носеше на вълни снежен прашец. Честно не знам някога да съм се борила с толкова силен вятър. Допълнително предизвикателство стана и заледилият се сняг. Нямам представа кое направи снега на слизане такъв, но беше сякаш вървиш по ледена пързалка.
Рядко спирах да правя снимки на слизане, трудно ми беше да се закрепя в неподвижно положение.
Когато слязохме в горичката усетихме уютен завет и дълбока спокойна тишина.
Заслонът
В заслона на Черни връх стигнахме в 12:10, ще рече за по-малко от два часа.
Преди известно време четох, че заслонът вече е в ръцете на нови домакини и храната, която предлагали, била много добра. Хапнахме по една леща, аз пих и чай. Потвърждавам отличното кулинарно представяне. В раницата пък носех сурови бонбони, знам си урока в планина без храна не се тръгва.
Стояхме малко време и потеглихме обратно.
Обобщение за прехода днес
Вятърът днес не ни остана длъжен. Припомни ни колко сме малки и деликатни ние човеците. Колко са могъщи природните стихии.
В същото време се нагледахме на великолепна красота.
Не се съблякох по къс ръкав, както си въобразих, че мога да направя, но се радвах че съм избрала точните дрехи, така че студ не съм усетила.
Сега у дома чувствам тялото ми уморено и отпуснато от физическото усилие, но в сърцето ми е светло и хубаво.
Ето, началото на нашите приключения сред природата беше поставено успешно. Красиво начало с бели приказни гледки, весело слънце и малко ураган.
Фоторазказ
Панорамни гледки в началото на маршрута
И панорамни гледки от Черни връх
Стигнахме до Черни връх
Игрите на вятъра със снега
Обратно на Платото и в гората
Останалите статии за Черни връх вижте в линковете долу.
Още Черни връх:
Петъчно до Черни връх – впечатления
Януарско, планинарско – към Черни връх
Към Черни връх през слънчев юлски четвъртък – кръгов маршрут (фоторазказ)
