Видин и още малко северозапад

Видин, беше целта на нашето пътуване в предпоследния ден от годината 2021.

Градът се намира на брега на река Дунав. Има своите исторически забележителности останали от различни времеви периоди. 

Бабини Видини Кули

Най-популярна от тези туристически спирки струва ми се е крепостта „Бабини Видини Кули”. 

“Крепостта е изградена върху останки на античния град Бонония. Строежът на средновековния замък започва през втората половина на Х век, но по време на Второто българско царство (края на ХІІ – ХІV век) се извършва и най-същественият градеж. Последният български цар преди падането на България под османско владичество Иван Срацимир (1355 г. – 1397 г.) е живял в крепостта.”

ourism.government.bg
Този ров около крепостта, прочетох някога бил пълнен с вода от река Дунав.
Баба Вида – легендите за баба Вида са не една и две, ако ви е интересно ето няколко събрани тук (bgnasledstvo.org/bg/легенди-за-баба-вида)

Още забележителности из Видин

Исторически музей “Конака”, сградата е строена в края на XVII век.
Турска поща, строена е 1585г. “Това е единствената запазена стара поща в България. Пощата е дело на български майстори от Дебър, Македония. Пощенската сграда след 1878г е използвана за мъжка гимназия, по – късно за археологическа сбирка. Турската поща във Видин е обявена за паметник на културата.” opoznai.bg
Сградата на Видинската митрополия, построена е през 1924 г. Срещу нея от другата страна на улицата, в градската градина се намира Осман Пазвантоглу джамия. Недалеч се намира и синегогата, която е доста внушително здание, в момента се реставрира.
Паметникът, който се извисява насреща е с височина 24м. Паметникът на свободата е издигнат в знак на почит към загиналите участници в антифашистките борби. Влади се движи по останки от крепостна стена.
Колко често подминаваме подобни монументи издигнати, за да припомнят исторически събития, трагедии и величави подвизи. Някак те са незабележима част от градския пейзаж. Помислете само колко концентрирана е думата паметник – нещо което би трябвало да съхрани народната памет, нашата памет за миналото. Само че ние забравяме.
Катедрален храм “Св.вмчк Димитър Солунски” е втори по големина в България, след храм-паметника “Александър Невски в София. “В православния свят няма друг подобен стенопис, където да са изобразени лицата на водачите за национално освобождение на българите – Хаджи Димитър, Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски, Тодор Александров. Патриотичният и духовният дълг са обединени в името на всеобщото спасение.” vidin.bg
Драматичен театър “Владимир Трандафилов”

Крепостните каменни порти – капии

В далечината се вижда считаната за главна каменна порта – “Стамбол капия”, част от някогашната крепостна стена.
Топ капия.
“Топ капия е непосредствено до Баба Вида. През нея са влизали само войските и е обслужвала военното пристанище. При подходящо време през Топ капия се стига до градския плаж.” opoznai.bg
Топ капия си има и тази плоча с надпис, който обаче, никой не си е направил труд да преведе на една информационна табела. Е как тогава ще се развива туризма?

В интернет намерих следния превод: “Според заповедта на великия първенец на вселената, султан Ахмед, оградите се предават на великия Мустафа паша [началник на видинския гарнизон]. Покрай Дунава неприятелите образуваха [от страх] на името ти такава стена, която може да се нарече яка хайберска стена, ако не, то Александрова стена. Зрителите [които гледат с двете очи], ако искат да попълнят датата, нека сметнат следния стих: “Тази крепост и този форт са много красиви”.
ВАНКОВ, Симеон. Крепостната ограда на град Видин в началото на XVIII в. Историко-укрепителен очерк. С, 1939, с. 7. ДОКУМЕНТИ
vidin-online.com
Това пък е Сарай капия. Тя водела до резиденцията на Осман Пазвантоглу. Джамията, която е в Крайдунавския парк. Джамията между другото е отворена за посетители.

Площад Бдинци с празнична украса

На площад Бдинци имаше празнична украса, елха, светлинни гирлянди и фигурки и няколко дървени будки за топли напитки, домашни сладки и коледни украшения.

Река Дунав

Много красива беше и река Дунав с набуклените облаци, която се оглеждаха в нея. Впечатлиха ме и фенерите, които видях на няколко места. Обичам такива фенери.

Малко островче в средата на реката.
На някои места има стълбички, които слизат съвсем до реката. Алеята за разходка е по-високо горе. Там горе има изградена и метална конструкция, която се вдига, ако нивото на реката се повиши прекалено.
“Наводнението от 1942 година е най-голямото и най-разрушителното, което Видин помни. То оставя траен белег в историческата памет на всички последвали поколения. През следващите десетилетия Видин преживява още няколко наводнения – през 1970 година, 1981 година и за последно през 2006 година, но новите защитни съоръжения засега удържат напора на река Дунав.” bulgarianhistory.org
Днес нивата на река Дунав са доста ниски.

Докато се разхождахме по централната търговска улица забелязахме сума ти народ да се разнася с банички. Като понавъртяхме още диагонали и поизгладняхме нямаше как да не си вземем и ние по една баничка, хахаха. Хапнахме я на пейка при сградата на историческия музей “Конака”.

Направихме кръгче и на пазара. Пазарите са шарени и интересни места.

По селските пътища на Видинска област

След тази доста приятна раздвижка из Видин, поехме по избран от Влади нестандартен път обратно към Монтана. Щяхме да минем няколко селца по път между Видин и Белоградчик и да се отклоним до природната забележителност скален комплекс Дъбравка. Заради името от селцата по пътя ми направи впечатление село Вещица. 😄

Пътят в началото беше много живописен, слънцето започна да се спуска ниско и светлината стана разкошна. Няколко пъти Влади спираше на отбивки, а аз наджапвах из калните поля да снимам пейзажи. 

Признавам да снимам полета, дръвчета, хълмчета, облачета и пътища ми е по-лесно отколкото градска среда. 

Пътят през не малка част беше доста надупчен и затова се движехме бавно.

Спирка за снимки.
Пролет ли е, зима ли е през декември?
По тези пътища много малко пъти се разминахме с други автомобили.

Скален комплекс Дъбравка

За скалния комплекс Дъбравка спряхме в едноименното село Дъбравка. От края на селото

Към 16:30ч вече започна да се притъмнява и затова не ни остана време да стигнем до самите скали, макар че тръгнахме в тази посока. Не бяхме взели и челниците и решихме да се върнем друг път по този маршрут. Видяхме скалите само отдалеч. Срещнахме човек, който каза че до Скалния комплекс от края на селото където бяхме стигнали е 20мин. Значи с мотаене и снимане, някъде час време в двете посоки би стигнало. Скалите са като естествено продължение на Белоградчишките скали, но като туристическо място са малко популярни. От малкото, което видяхме като природа наоколо, обаче ни хареса.

В далечината се вижда село Дъбравка.
Скалният комплекс Дъбравка. До него се стига по черен път.
Слънцето рисува.

Накрая направихме кратка спирка в град Белоградчик, за скалите съм писала в статията тук (Белоградчишки скали, Магурата, село Чупрене – забележителности из северозападна България).

В Белоградчик последните лъчи на слънцето се стопиха на запад, а в прозорците на домовете заблещукаха топли лампи.

От Белоградчик поехме обратно към Монтана.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.