2021 година – Ретроспективно към изминалите 11 месеца

Януари, февруари и март – месеци на разчистване и запознанство с понятието минимализъм

Януари започна за мен с един прекрасен проект – 30 дни разчистване, упражнение по минимализъм. Постиженията бяха големи, но има още някои неща, които може да се разчистят. По отношение на купуването на нови вещи тази година съм проявила значително повече въздържание, но понякога пак съм се поддавала на консуматорския навик.

За 2021г четири придобивки си отбелязвам като имащи значимо практическо приложение:

Полезни придобивки

Лека и компактна палатка за планина – Naturehike
Първото ѝ отваряне беше в Родопите, недалеч от хижа Скалните мостове.

Зелената Naturehike, чакахме я сто лета, докато дойде. Ще ми се да кажа, заслужаваше си, но няма да е пълна истина. Истината е, че има предимства и недостатъци този супер мъничък платнен дом.

Най-голямото ѝ предимство е, че е много компактна и наистина лека. Друга хубава страна е, че е двуслойна и може да се спи, ако е топло само с мрежата на долния слой. Гледаш небето, звездите, ако не спиш де. 😉

Недостатъците ѝ са, че в действителност двойната палатка е малко тесничка за двама и то дори за слабички люде като нас. А багажът трудно се побира и той. Все още не сме я тествали в условия на няколко дневен преход, предстои. Другото, е че макар и дишаща, ако не я опънеш, ама наистина като за силен вятър се получава конденз.

Раница с кръстен колан
Синята е моята Distance 40.

Старата ми раница Rock eagle 35 на Ташев е много здрава. Дето се казва вечна ще излезе. Много съм я товарила и държи. Има обаче един голям недостатък нейният кръстен колан минава точно през корема и хич не ми е удобна като модел. Освен това като сложа вътре фотоапарата и две шишета с вода много ме натиска. Уж не е голяма, а ми тежи.

На преходът ни до връх Ловница и Купените тествах какво ще е еднодневна екскурзия със старата ми Deuter Nepal 60+. Ами какво да кажа носех огромна празна раница, която сама тежи 2кг. Не беше оптималната ситуация.

След дълъг оглед и малко премеждия с взимане и връщане на един декатлонски модел, накрая се спрях на друг модел Ташев – Distance 40. Ей, родих се с тази раница. Нейният колан минава през таза. Ако не я напълниш е компактна и лека. Ако има повече багаж пак го събира. За разходки между 1-3 дни е чудесна. Голям кеф е с нея, моята раница е.

Чугунен сач
Първата му употреба беше съпроводена с пушек до небесата. После му хванах цаката и сега няма да разберете по друго, че се пече на него, освен по приятния аромат на самите хлебчета или катми.

В края на лятото след известно чудене се сдобих с чугунен сач. Четох рецепти за правене на разни модели плоски хлебчета без набухватели и все за сач приказваха. Взех си накрая. Оказа се едно отлично готварско пособие. В него започнах да приготвям родопски катми, чапати, гюзлеме, лесни банички. Покупката се оказа съвсем удачна.

Чопър

В началото на годината мислех дали да не си купя чопър. След известен вътрешен диалог – за и против идеята, прецених че не ми е чак толкова нужен. Хубаво, но в края на ноември пак ми влезна мухата в главата, заради разните сурови бонбони към които се върнах. По същото време взе че се спука и каната на блендера. Нямаха резервни части за този модел и така един уред си отиде от моята кухня. Реших да дам шанс на чопъра. Ами откакто се сдобих с него почти през ден-два го използвам. Кога за бонбони, кога за хумус, кога за пиперкова разядка. Мога да кажа, че и тук сполучих с решението да си го взема този чопър.

Минимализъм и студ в снега

През март още ме държеше музата на минимализма. Тръгнахме да катерим връх Любаш, а аз така минималистично си спретнах багажа, че после съжалих за сто неща които все пак беше добре да си бях взела. Та човек трябва да съчетава минимализъм и здрав разум.

Пътувания през 2021 година

Тази година пътувахме хем икономично, хем доволно често. Основно нощувахме на палатка. Хранехме се понякога с неща направени на газовото котлонче, друг път салати, банички и т.н. по заведения не сме ходили.
Времето ни беше и топло, и студено, и ветровито, и дъждовно.
Предизвикателства имаше в нашите пътешествия. Понякога ни спъваха климатичните условия, друг път физическото състояние, трети път липсата на пътека и объркана маркировка. Тези предизвикателства, обаче избледняват. Остават хубавите спомени за гледките, преживяванията, срещите с хората, снимките.

Направихме си и традиционното Мартенското пътуване. Беше абсолютно прекрасно.

През месеците до лятото последваха няколко водопада, няколко върха, няколко язовира. В края на лятото си направихме неподозирано успешна ваканция на Българското Черноморие. Рождения ден си отпразнувах в Родопите с едно напълно магическо пътешествие. За всички пътувания от 2021г съм разказвала в “шарени пътеки”.

Не стигнахме поради различни обстоятелства до Пирин и не направихме 4-5 дневния преход по билата на Централен Балкан за които си бяхме говорили. Списъкът ни с дестинации е все още пълен с вдъхновяващи посоки.

Книгите през 2021г

Няколко книги успях да прочета през изминалите месеци.
Всяка от тях съм споменавала в профила на “Палитрата” във фейсбук. Идеите, вдъхновението почерпени от тях със сигурност оцветиха дните на 2021 година.

“На изток към Индия с 15 км в час” Владимир Харизанов
“Магията на подреждането” Мари Кондо
“Толтекси учения” том 2, Теун Марес
“Пътят на белите облаци” Лама Ангарика”
“Уолдън” Хенри Дейвид Торо
“The colour of magic” Terry Pratchet

Снимането през 2021 година

Снимах най-много природа, пейзажи и природни детайли. Кулинарната фотография малко я поизоставих има-няма десет рецепти да съм снимала. Изтрих, обаче значимо количество снимки и статии от категорията с фотоапарат в кухнята. Направих го не защото снимките бяха лоши, а защото малко смених идеята са за десерти :-).

Научените уроци

Научих на теория що е то минимализъм и има ли почва у нас (в моя кръгозор). Да, има. 🙂 На практика, консуматорът в мен воюва с минималиста в мен. Понякога печели единия, понякога другия.

Все още продължавам да се уча да не се вкопчвам в представите си как трябва да се подреждат нещата. Обстоятелствата в света много подпомагат процеса.

Започнах да се радвам повече на заснетите кадри, да оценявам.

Затвърди се убеждението ми, че природата е уникална лечебница и за тялото и за душата.

За 2022 година си пожелавам да вървя по своята си пътека, да разбирам мъдро и да преживявам осъзнато. А на вас, които четете “Палитрата” или днес случайно сте попаднали на тези редове желая – бъдете здрави и нека дните ви са пълни с благоденствие!

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.