“Единственото важно нещо в книгата е смисълът, който има тя за вас.”
Съмърсет Моъм
Трудно бих успяла да оформя изчерпателен списък на всички книги, които са оставили значима следа в сърцето ми. Книги, които са променили “събирателната ми точка” (термина срещнах в книгата “Толтекси учения” на Теун Марес, но за тази книга по-натам ще разкажа). Просто не са една и две, с които ме е срещнал живота през годините. Затова чак толкова амбициозни списъци няма да споделям.
Ще ви разкажа в няколко статии за няколко книги и знам пак ще останат ;-).
В какъв ред да подредя заглавията?
Без ред ги изброявам, защото времевата линия, в която съм ги чела е доста крива. Отношение на по-по-най любима и ценна за мен, също не мога да изразя.
Така, започвам с тези от снимката. Защо те са на снимката? Ами хванах първо тях. 😉
“Уаби саби – Японската мъдрост за съвършено несъвършен живот” на Бет Кемптън
Миналата година се случи една сихнроничност с понятието уаби саби. Срещнах го на няколко места по едно и също време и реших да разбера малко повече какво именно значи това.
В същия момент моя позната ми сподели, че има чудесна книга с това заглавие и предложи да ми я заеме за прочит. Признавам хем бях любопитна, хем малко скептична към самата книга. Зачетох я и с удоволствие открих, че авторката говори на разбираем за мен език. Тема беше нещо, което за мен винаги е било голямо предизвикателство, а именно да приемеш, че перфектното не е онова, в което липсват кривини.
Кривата къща и уаби саби
Преди повече от десет години във Виена видях за първи път сградата “Хундертвасер”, на дизайнера Фриденсрайх Хундертвасер. Тогава много ме впечатли неговата идея че в природата нищо не е с абсолютно прави и строги линии, че природната хармония е непрекъснатото движение и взаимодействие на кривите линии.
Сега свързвам тази гъвкавост на природната хармония, която видях там и с принципа уаби саби. Уаби саби е естетика, която позволява на човек да преживява красота в многообразието на самия живот. В начина по който рисуват сезоните, в линиите по лицето на възрастен човек извървял дълъг житейски път, в непохватните стъпки на дете, което прохожда. Уаби саби е една по-широко зрително поле, което регистрира и оценява достойнствата на света с неговите криви линии и завъртулки.
Скоро с моят племенник правихме един проект за къща. Аз изрязах прозорчетата, той им изрисува рамките, но и изрязаните квадратчета и нарисуваните рамки бяха криви. Племенникът ми по детски се разочарова, защото не били прави и равни. Разказах му за къщата във Виена и как един архитект нарочно е направил крива къща, защото в природата кривите линии са красиви. След този наш разговор когато нещо не се получил детето казва: “Лельо като онази кривата къща, за която ми разказа, нали!” Племенникът ми е с лек уклон към перфекционизъм и затова като порасне още малко и за уаби саби ще трябва да си говорим.
“…съвършено несъвършен живот”
Уаби саби означава също, да се научиш да течеш през живота без да се вкопчваш на всяка цена в концепции за постигане на съвършенство според своите обусловени разбирания.
Докато четях книгата помня, че ми ставаше леко, защото моята остра самокритичност и свръх амбициозност да постигам съвършенство в онова, с която се занимавам отпуснаха стегнатата си хватка. А сърцето ми буквално пееше: “виждаш ли няма нужда всеки път да постигаш “съвършени резултати” защото това съвършенство е просто илюзия. Прави неща, които са ти приятни и до колкото ти позволяват способностите. Отпусни се!…:-)”
Ей така си коментирах докато четях книгата.
Сега като потърсих какъв цитат от “Уаби саби – Японската мъдрост за съвършено несъвършен живот” да споделя, попаднах на откъс в който се споменава и Мари Кондо с нейната книга “Магията на подреждането.”
Тогава съм прочела заглавието, но изобщо не ми е направило голямо впечатление. Всяка книга си има време, в което да дойде при нас.
“Магията на подреждането” Мари Кондо
Ето в началото на тази година и книгата “Магията на подреждането” попадна в ръцете ми покрай минималистичните интереси и проекта 30 дни.
Книгата на Мари Кондо също приех да прочета със смесени чувства на любопитство и скептичност, обаче останах приятно удовлетворена от идеите в нея. В нея не се разказва само как да подреждаш дома си, а как да осмислиш приоритетите си и да подредиш онова, което е ценно за теб.
“Уолдън” Хенри Дейвид Торо
Като продължение на тема минимализъм най-накрая преди няколко месеца при мен дойде и “Уолдън” на Хенри Дейвид Торо. Само че книгата на Торо е много повече от идеи свързани с минималистичен начин на живот и близо до природата. “Уодън” е изключително красив разказ за преосмисляне на ролята на обществените порядки в нашия живот. Размисъл за обуславянето на индивида, за ограниченията на общоприетото, за свободата, за смелостта, за отпускането в природата и т.н. На мен тази книга ми проговори силно и ясно, резонираше ярко на много от нещата, в които вярвам и чувствам. Преди седмица гледах филм, в който цитират книгата на Торо. Единият герой я смяташе за изконна, основополагаща, вдъхновяваща, другият – за глупава, претенциозна и нарцистична. Наистина не всяка книга говори на всеки човек.
“Път със сърце” Джек Корнфилд
“Път със сърце” на Джек Корнфийлд е книга, която прочетох няколко години след като Влади ми беше споменал за нея. Препоръчвам я на хората, които се интересуват от духовно развитие, медитация, справяне с болката, тъгата…Отново написана е на разбираем език и е много вдъхваща радост. Няма излишни усложнения, затова можеш да я следваш леко, без напрягане.
“Пътят на белите облаци” Лама Ангарика
В момента довършвам още една книга, която също захванах няколко години след като ми беше препоръчана, “Пътят на белите облаци” на Лама Ангарика.
Книгата е своеобразен пътепис за поклонническото пътуване на самия автор из Хималаите. Времето е около втората световна война. Руините на някога процъфтяващи градове в свещената планина, през които минава Лама Ангарика са като машина на времето. Пренасят за миг в отминали епохи. Тогава земите са били населявани от други цивилизации с други нрави, ценности и култура. Цивилизации, които по различни причини са изчезнали.
Чета и си мисля как човечеството в исторически план сменя цвета на цивилизациите, но изконното търсене на същността на отделното човешко същество, на невидимите връзки между всички хора, винаги е вълнувала. Книгата е написана с красиви описания на природните картини – внушителните планински вериги, тесните и стръмни каньони, ярките цветове…Имам чувството, че все едно съм видяла пейзажите.
“Таото на пух” Бенджамин Хоф
Последно, в същия дух на духовна литература написана на общодостъпен език, е една от любимите за мен книги “Даото на пух” на Бенджамин Хоф. За жалост скоро установих, че преводът на български не е чак толкова лесен за следене. Английският оригинал е някак по-разбираем. Ако обичате да слушате аудио книги, ето приятния театрален прочит, на който попаднах в ютюбата.
Много харесвам и книги пътеписи. Освен “Пътят на белите облаци”, тази година се разхождах и с прекрасния разказ на Владимир Харизанов “На изток към Индия с 15км в час”.
“На изток към Индия с 15км в час” Владимир Харизанов
Книгата не е дебела, но е много ценна, изчетох я на един дъх. Авторът описва многобройните си срещи с хората и културата на местата през които минава. Пътува с велосипед, отсяда като гост, когато някой местен го покани. Спи на палатка, спи в джамии…Направо като приключение от приказка, но е документално. Красиво напомняне за топлината на отворените човешки сърца, на общуването без много думи, за доверието и потапянето в света на другия. Може да прочетете книгата и в chitanka.info.
“Поздрави от синята палатка” Петя Кокудева
Миналата година пък прочетох по Коледа “Поздрави от синята палатка” на Петя Кокудева. Книга с кратки разкази пътеписи. В тях отново човешките отношения са призмата, през която тече разказът. Книгата получихме като подарък, заради нашата синя палатка. Е, нашата малка палатка вече е зелена, но ви препоръчвам ако харесвате пътеписи и философия заглавието на Петя Кокудева.
“Like the flowing river” Paulo Coelho
При едно от пътуванията ми преди години, на летището в Порто, докато се шматках насам натам, спрях при щанд с книги. Привлече ме заглавито “Like the flowing river” на Паулу Коелю. Разлистих книжката, заинтригува ме и понеже струваше 10,80 euro, реших, че е знак от съдбата да си я взема. Е какво ѝ е на цената, ами 108 е едно от свещените числа на изток и понеже го знаех, затова.
Книгата се оказа че има разкошни разкази.
Ето един от тях: “Различно пътуване”
Скоро ще продължа с част втора на моя списък с книги, които ми говорят.
